Балканите за мен не струват колкото един гренадир от Померания” – думите са на канцлера Ото фон Бисмарк и са казани на Берлинската конференция през 1878 г., където се решава съдбата на България след Руско-турската война. Макар и да са изречени преди много време, те все още важат в Германия. Защото за германците е лесно да скрият своето неудобство зад авторитета на Бисмарк, пише Улрих Ладурнер в Die Zeit, цитиран от БГНЕС.

Балканите? Моля ви се! Вече имаме Тръмп и Брекзит, бежанците и популистите. Достатъчно!
Само че не е достатъчно. Балканите са част от дневния ред на Европейския съюз и дори нещо повече. Това може да звучи малко странно но трябва да се има предвид фактът, че един ядосан, непредсказуем мъж, домогнал се до най-влиятелната позиция в света, изглежда е решил да разбие ЕС. И това вероятно ще се случи там, където Европа е най-уязвима и под натиска на могъщи външни сили - Балканите.

Преди повече от 15 години там заглъхна последната война. НАТО бомбардира Югославия с немско участие. Оттогава оръжията мълчат. Започна дългото чакане за членство в ЕС. България, Румъния, Хърватия и Словения го постигнаха. Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Македония, Косово и Албания стоят на опашката. След дълго време на чакане те вече се уморяват. Тъй като целта се отдалечава мнозина започват да се чудят дали не трябва да отидат някъде другаде. А предложения не липсват.

Владимир Путин от Москва привлича със сила, Реджеп Тайип Ердоган от Турция също, и ислямските екстремисти от страните от Персийския залив, които биха искали да са с единия крак в Европа, наливат сериозни средства в региона.
Една от заблудите на Европейския съюз е да се смята, че Балканите не могат да бъдат загубени, защото балканските страните нямат алтернатива на членството в ЕС. Алтернативите може да са лоши, но ги има и стават все по привлекателни.

Националистите на Балканите вече подложиха на изпитание слабостите на ЕС, за да видят докъде могат да стигнат. На 14 януари влак се отправи от Белград за Косово. Целта беше сръбския град Митровица. Влакът беше украсен с икони и мотиви на православни манастири в Косово. Носеше и надписа „Косово е Сърбия”, преведен на много езици. Албанците от Косово можеха да възприемат това само като провокация. Президентът на Косово изпрати срещу влака полиция с бронирани автомобили, въоръжени сърби от Косово отидоха на граничния пункт. Сръбското правителство спря влака в последния момент. Ако това не се беше случило, щеше да се стигне до въоръжен конфликт.

И кой трябваше да направи нещо за да го предотврати? Войниците от многонационалната мисия КФОР ли? Макар и да са в състояние от военна гледна точка да се справят, те няма да получат такава заповед. Налице е липса на политическа воля в Европейския съюз.

А конфликтите в региона вече назряват. Това се отнася до пълзящото отцепване на Република Сръбска от Босна и Херцеговина, както и до политическата безизходица в Македония, това е вярно и за Черна гора и водещата се там непрозрачна борба между проруските сърби и прозападните черногорци.

Не Америка, не Русия, не и Турция - Европейският съюз е силата на реда на Балканите. Независимо дали на Брюксел му харесва това или не. ЕС трябва да изпълни тази роля, в противен случай никой в региона няма да го възприема сериознио. В противен случай се отварят вратите за Путин, Ердоган, държавите от Персийския залив, а също и за Тръмп.
ЕС не може да насърчава с по-бързото присъединяване. Това би било нереалистично. Дори нещо повече, би било опасно. Тези, които при тази криза призовават за по-нататъшно разширяване и по-голяма интеграция на ЕС, са заслепени идеологически. Te не виждат, че по този начин укрепват силите срещу обединена Европа.

Съюзът трябва ясно да каже на хората на Балканите: Принадлежите към нас и ние ще направим всичко, което е възможно, така че да може да имате по-добър, по-безопасен, по-проспериращ живот. Към Путин, Ердоган, Тръмп, страните от Персийския залив трябва да бъде отправено посланието: Няма да се откажем от този регион, защото той е неотделима част от Европа.