Трудно би могло да се каже дали опасността от едностранно обявяване на независимост на Каталония е отминало. Това заяви доц. д-р Гергана Алексиева от Катедра „Нова и съвременна история“ на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, предаде агенция "Фокус".
„След речта на Пучдемон имаше доста разочаровани лица сред хората, събрали се по улиците. Но, от друга страна, все пак има и Наказателен кодекс, който би могъл да бъде приложен", припомня доц. Алексиева.

В очакваната с напрежение реч пред Женералитата, регионалният лидер на автономния регион Каталония Карлес Пучдемон не обяви независимост, но той и други депутати подписаха декларация, с която категорично затвърдиха желанието за скъсване на връзката с централната власт в Мадрид.

В документа бе записано: „Създаваме Каталонска република в качество на независима и сувереннна държава“. По-късно говорителят на каталонското правителство Жорди Турул заяви, че подписването на документа е „символичен акт, в който всички ние сме потвърдили ангажимента си да обявим независимост", като добави, че официалната декларация „трябва да бъде изготвена от каталонския парламент".

Отказът, или по-точно отлагането на провъзгласяването на независимостта на Каталония, в Барселона обясниха с желанието да бъде даден шанс на диалога с Мадрид. Дали централните власти ще пропилеят тази възможност, е трудно да се каже, но са налице индикации, че преговорите все пак са възможни. „Мариано Рахой показа завидна твърдост, но изявлението му от сряда показа опипване на почвата с този уточняващ въпрос – „А вие обявихте ли независимост? Имате пет дни, за да дадете отговор“, подчертава доц. Алексиева.

От правна гледна точка реакцията на Мадрид би могла да бъде и друга, а именно - да суспендира автономните правомощия на Каталония. „Такъв прецедент в исторически план има през 1934 година, когато Мадрид отнема автономията на Каталония заради гласуването на един съвсем конкретен закон, който противоречи с държавните разпоредби", припомня доц. Алексива. Но веднага след това допълва: „За прилагането на чл. 155 обаче Мадрид се надява да получи подкрепа от основните политически партии. Такава подкрепа все още няма ясно заявена. В Сената това решение трябва да мине с абсолютно мнозинство, а Рахой не разчита на такова".

Според доц. Алексиева смяната на властта в Мадрид може да се окаже едно от възможните решения за кризата с Каталония. „В чисто исторически план, неслучайно реформата на статута на Каталония, започната през 2005 година, и която Конституционният съд отмени през 2010 година, беше инициирана от правителството на Хосе Луис Родригес Сапатеро, т.е. на социалистите. Тази реформа влезе в тяхната предизборна програма, свързана с изборите от 14 март 2004 година. Социалистите винаги са били много по-склонни да откликват на желанията на регионалните национализми".