Конфликтът в Украйна и терористичната заплаха от Юг подтикнаха Северноатлантическия алианс да преразгледа досегашната си стратегия. На 8 и 9 юли в полската столица ще се проведе среща на високо равнище на НАТО. Това ще бъде втората среща на държавните глави и правителствените ръководители на членките на пакта след началото на руско-украинския конфликт преди две години, пише Никита Жолквер в Дойче веле.
Първата среща беше през септември 2014 година. Тогава още не беше напълно ясно какво ще е отражението на присъединяването на Крим и войната в Източна Украйна в Европа. Сега вече яснотата е налице. Западът вече не разглежда Русия като партньор по поддържането на създадената след Втората световна война система за сигурност в Европа.

НАТО също се приспособява към променената ситуация. И не само заради Русия. Реанимиране на смисъла на член пети Много германски експерти се оплакват, че НАТО е омаловажила първите признаци на промяна във външнополитическата доктрина на Русия.

Войнственото изказване на президента Владимир Путин на Мюнхенската конференция по сигурността през 2007 година, макар че вдигна много шум, не накара НАТО да си направи изводи. В Брюксел не обърнаха внимание и на значимото нарастване на руския военен потенциал след войната в Грузия през 2008 година.

Сега, дори и с известно закъснение, в НАТО си спомниха за член пети от Северноатлантическия договор, който предвижда колективен отговор на нападение срещу която и да е членка. Какво означава това на практика? Означава, че, както посочва германският експерт по въпросите на сигурността Карл-Хайнц Камп, укрепването на отбранителната способност, сдържането на потенциалния противник и гарантирането на сигурността на съюзниците от номинални стават фактически.

Имат се предвид мерките на НАТО в балтийските републики и Полша. Очаква се на срещата във Варшава да бъде взето решение във всяка от тези държави да бъде изпратен по един батальон войници на пакта. Ясно е, че те няма да са в състояние да се противопоставят на руската армия. Тези батальони са нещо като успокоително хапче, психологическа мярка.

Балтийските републики и Полша получават допълнителна увереност, че в случай на нужда, съюзниците от НАТО веднага ще активират член пети от договора. Шансовете за членство в НАТО Реанимирането на първоначалното значение на член пети има и политически последствия за страните, които също желаят да бъдат под защитния чадър на НАТО. Перспективата за по-нататъшно разширение на блока досега може да се е смятала за повече или по-малко реалистична, успоредно с ролята на Северноатлантическия алианс като международен кризисен мениджър или агенция за подпомагане на политически преобразувания, отбелязва Карл-Хайнц Камп.

Сега и в обозримо бъдеще членки на алианса, според него, може да станат само държави, които НАТО реално може да защити. Ясно е, че нито Украйна, нито Грузия, за разлика от влизащата в алианса Черна гора, не са от тази група. Така че евентуалното присъединяване на тези държави към НАТО се отлага за неопределено, и най-вероятно, много дълго време. За утешение, на срещата във Варшава на Украйна ще бъде предоставен, както обяви вече генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, „нов всеобхватен пакет от помощи” за укрепване на армията й.

Допълнителна помощ и по-тясно сътрудничество, но не и гаранции в съответствие с член пети, пактът ще обещае също на Грузия и Молдова. Оста Изток-Юг Ако за източноевропейските членки на НАТО главната тема е Русия, за техните съюзници в южната част на континента това е ислямистката заплаха. Някои аналитици смятат, че тази разлика в приоритетите може да доведе до дълготраен конфликт на интересите по линията на алианса Изток-Юг.

Германският политолог Петер Рисбек напомня, че Франция и Италия не бяха въодушевени от предприетите от НАТО мерки на източния фланг. „Франция се опасява от притока на оръжие от Либия за ислямистите, Италия чувства особена отговорност за бившата си колония, подчертава той. В резултат, в координатната система на НАТО се появи оста Изток-Юг: на Изток властва известният от времето на Студената война принцип на сдържането, а на Юг – новата концепция на НАТО като организация, която помага за гарантиране на сигурността”.

Спорове по този въпрос е имало, но, както отбелязват в германската Федерална академия за политика по въпросите на сигурността (Bundesakademie für Sicherheitspolitik), те не доведоха до парализа и не подкопаха дееспособността на НАТО. Според оценката на представители на тази академия, Северноатлантическият алианс и ЕС се оказаха много по-сплотени, отколкото предсказваха скептиците.

„Руското ръководство, очевидно, изцяло недооцени дееспособността на презрително наричания „декадентски” Запад”, се казва в доклада на академията, подготвен за форума във Варшава, „така и решимостта на Германия като членка на двете структури.” Дееспособността си НАТО демонстрира не само по отношение на Русия, но и на южния си фланг. Специалистите от академията посочват като доказателство например факта, че от началото на първите германско-турски консултации до прилагането на решение на НАТО за начало на мисията в Егейско море (за предотвратяване на дейността на престъпни групи, които незаконно прехвърлят мигранти и бежанци в Европа) са изминали само 32 часа.

Заедно с това, специалистите подчертават различното естество на заплахите, идващи от Изток и Юг. Заплахата на източната граница – при цялата хибридност на действията на Русия, по същество е линейна. И отговорът също може да е линеен: приемане на конкретни мерки от военен характер. Друг е въпросът на Юг. „Разпадът на държавността и религиозно мотивираното насилие”, се казва в доклада, „не са линейни явления, на които предимно военният алианс НАТО да може да реагира веднага”. Така че за да може да балансира интересите на Изток и Юг, смятат експертите, НАТО ще трябва да полага постоянни и все по-големи усилия.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ ЗА СРЕЩАТА НА НАТО ВЪВ ВАРШАВА