Атаката срещу самолета с преносим зенитно-ракетен комплекс е една от най екзотичните версии за катастрофата с Ту-154. На теория не съществуват никакви технически ограничения такава атака да бъде осъществена.

Например руският ПЗРК «Игла-С» има обсег на поражение  6 километра и максимална височина - 3500 метра. Т.е. на стрелеца дори няма да му се наложи да излиза с лодка в морето. Спокойно е можел да произведе изстрел от брега по опашката на отдалечаващия се лайнер. Още повече, че на този модел ПЗРК може да се монтира и прибор за нощно виждане „Маугли”, обяснява военният коментатор на КП.ру Александър Кац.

Срещу тази версия има няколко аргумента. На първо място това е системата „свой-чужд”. Тя се монтира задължително на самолетите от военно транспортната авиация, които летят в зона на бойни действия. Тези опознавателни признаци буквално са втъкани в „мозъка” на ПЗРК,  за да няма случайно насочване на ракета към свой самолет.

Впрочем, можело е да бъде използван и ПЗРК чуждестранно производство  Американските „Стингери” бият почти на 5 километра и на максимална височина 3800 метра. Т.е. можело е да бъде произведен изстрел и от брега, и от морето. Тази версия е валидна особено след като Вашингтон сне ограниченията върху оръжените доставки за „умерената опозиция” в Сирия.

Но взривът на ракетата не може да унищожи самолета при излитане за един миг – не е тази височина, на която той, при най-малка разхерметизация на корпуса, буквално се разпада на парчета заради голямата разлика в налягането. Както стана с малайзийския Боинг над Донбас или с руския лайнер над Синай. Което означава, че дори Ту-154 да е бил свален с ракета от ПЗРК, летците биха успяли да съобщят нещо на диспечерите, пише в заключение военният коментатор.

Превод и редакция: БЛИЦ

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ