Западът се опитва да преговаря, за да забави края си В красивата, богата и наивна Европа има нещо от митичната Агапия, пристан на мира и любовта, където злото не съществува, просто защото е отречено. Разбирайки все по-малко собствените си ценности, Европа създаде много принудителни механизми, за да отрече реалността и да живее в илюзията ищастливото подчинение, коментира Буалем Сансал във "Фигаро", цитиран от "Труд".

Това е много оруелско. Говори се за политическата коректност, но има и философска, социална, артистична, журналистическа коректност и т. н. Това е смъртта на духа. Вследствие на което се формират легиони от ловки комисари, за да преследват онзи, който се е отклонил. Европа е красива, но и глупава.

За онзи, който има достъп до днешната ислямска литература на арабски, няма никакво съмнение за завоевателния проект на политическия ислям. Но времето на проекта е отминало, политическият ислям върви бързо, сега е време на изпълнение на неговата завоевателна програма.

Издигането на няколко хиляди джамии в Европа за двайсетина години не е плод на случайността или на набожна треска, то е резултат от продължителна работа, в която участваха държави, институции, сдружения и стотици изтъкнати личности от ислямското гражданско общество.

Шансовете за успех? Според ислямската литература победата е сигурна. Западът е хартиен тигър, той все още се съпротивлява, но е стар, износен, разделен, корумпиран, дава признаци на отпадналост. Той вече се опитва да преговаря, за да забави края и да запази дребните си навици на закостенял сладострастник.

Триумфалните възвания на политическия ислям могат да се осъществят при две условия. Първото е политическият ислям да се отърси от тероризма, който дискредитира исляма. Второто е интегрирането на западната цивилизация в неговата мисловна схема.

Германия е силното и слабото звено в Европа. Ако Германия отслабне, тя ще се разпадне, а заедно с нея и Европа; ако се засили, тя ще се върне към старите си мечти за господство. Да, Европа се страхува от ислямизма, тя е готова да му отстъпи всичко, да запуши устата си. И да промени речника си, например.