Русия е европейска страна! – заявява категорично френският историк Елен Карер д`Анкос в изключително интересното интервю за Basler Zeitung под заглавие „Die Sanktionen gegen Russland bringen nichts” (Санкциите против Русия не донасят нищо). Впрочем някои ценности не са силно вкоренени в съзнанието на руския човек, например представата за свобода и равенство, но в същото време на него е свойствено силно чувство за солидарност. А главното е, че повечето от руснаците се считат за християни и това ги прави част от европейското семейство.
Д`Анкос обяснява разликата в светогледа с това, че Русия се развивала по различен път от Западна Европа. Когато в Европа настъпил Ренесансът и епохата на Просвещението, Русия е управлявана от татарите. Когато пък в Западна Европа започнали процеси на демократизиране, Русия се намирала в „задушаващата прегръдка на Сталин”.
 
Разпадането на СССР през 90-те години изиграло определяща роля в изграждането на Владимир Путин. Той видял как Елцин управлявал държавата, потапяйки я в хаос, и разбрал, че Русия е разпадаща се страна.
 
Путин е „продукт на съветската система”, продължава историкът, който е убеден, че Русия е велика държава. Когато дошъл на власт, негова главна задача станало предотвратяване разпадането на страната и изграждане на силна централизирана държава, в която живеят над 100 народности. Това можело да се постигне само с цената на компромиси. Путин провел здрава политика в сферата на религиите, осигурявайки мирно съжителство между християни и мюсюлмани.
 
Д’Анкос призовава Путин да бъде оценяван справедливо. „Той обича страната си и прави всичко, което счита за правилно, за да запази нейното единство и да я защити. Ето защо той е така популярен сред народа: руснаците обичат страната си и в своята политика Путин използва този патриотизъм.”
 
Впрочем той допуснал и редица грешки, като например не можал да пребори корупцията и да развие икономиката, отбелязва историкът. Русия продължава да е суровинна държава, а без здрава икономическа основа не е възможно получаване на статут на световна държава.
 
В интервюто си Д’Анкос не отминава парливия проблем с Крим, като обяснява неговия генезис от 1954 г. Когато пред Борис Елцин възниква въпросът за възвръщане на полуострова и възстановяване на историческата справедливост, той не го прави и по този начин подготвя почвата за сегашния конфликт. Руснаците винаги са считали Крим за руски. И когато украинците започват да ги провокират правейки украинския единствен език на полуострова, достатъчно е наличието на президент като Путин за изостряне на ситуацията.
 
За съвременна Русия, както за САЩ, Китай и за всяка свръхдържава във всички времена, външната политика е била „силова политика”, ориентирана предимно към националните интереси, обяснява д’Анкос. Не само в Крим, но и из цяла Украйна живеят много етнически руснаци. Тях ги влече Русия. Украйна е изкуствено образувание, създадено от Съветския съюз. Тя се състои от региони, между които практически няма никаква историческа връзка. На Запад обаче винаги отказват да го разберат.
 
За да бъде урегулиран възникналият конфликт, трябва да се седне с Путин на масата на преговорите и открито да бъде обсъден проблемът, съветва експертът. „Путин е рационален човек, с него може да се говори. Санкциите на Запада нищо не дават, по-скоро обратното: ние губим партньор, който може да бъде полезен при решаването на други въпроси. При това санкциите принуждават руснаците накрая да реформират своята икономика. В резултат Русия може да излезе от кризата дори укрепнала.” Кримската криза може да бъде преодоляна само по пътя на преговорите, е убедена д’Анкос.
 
Европейците трябва да си зададат въпроса кое е по-добре за тях на континента. Те не бива да се строяват зад геополитическите интереси на американците. НАТО достигна Русия. Действително ли това е полезно за европейците? Или всичко това носи най-голяма полза за американците, които отдалеч водят геополитическа борба със своя конкурент Русия.
 
Превод и редакция: БЛИЦ