Новият сблъсък между Русия и Украйна в Керченския проток между Черно и Азовско море доведе до поредния опасен конфликт в Европа. В резултат на това последваха взаимни обвинения, а украинският президент Порошенко обяви военно положение в страната си. Какво се случи там и какви са мотивите за този сблъсък – вижте мнението на проф. Нина Дюлгерова, цитирана от "Труд".

– Сблъсъкът между Украйна и Русия след инцидента преди дни с военните кораби в Керченския проток, предизвика разгаряне на нов конфликт. В понеделник украинският президент Порошенко обяви, че въвежда военно положение в Украйна, какво означава това, проф. Дюлгерова?
– Ситуацията, която разбуни духовете в света, е свързана с много елементарен факт – че Петро Порошенко иска на всяка цена да има втори президентски мандат. Фактът за недопускане на украински военни кораби в Керченския проток между Черно и Азовско море е поне трети – първият е бил през юни, вторият през септември и сега е третият. Но ако първите два опита минават без никакви последствия, то тук с наближаването на март 2019 г., когато са изборите, стремежът на Порошенко за повишаване на ниския му рейтинг, както и доверието на Запада към него, го карат да осъществява крайни провокации. Второ, тези събития не са нови, вървят вече с повишаваща степен на ескалация. Случващото се е част от една по-голяма програма, която върви с термина "национален проект".

– Какво имате предвид като казвате „програма“?
– Всъщност, първата стъпка в този проект на Порошенко беше договореността между него и Вселенския патриарх Вартоломей тази година за даване на авкокефалията на т.нар. Киевска патриаршия. С което се вкара остър клин и повод за разногласия в Православната Църква като цяло.

-Тоест, искате да кажете, че Порошенко въвлича и Църквата в своята предизборна кампания?
– Естествено, той няма други варианти. А мотивът му за подобна ескалация са резултатите от социологическите проучвания преди президентския вот – последните са отпреди една седмица и показват, че Юлия Тимошенко има 19%, Порошенко – 13%, а третият Гриценко е само на 0,5 на сто след него. За да намали дистанцията с Тимошенко, Порошенко предприе първо църковния разкол, но това не помогна. Затова последва нова провокация – военна, в Керченския проток.

– Как ще коментирате реакциите по света след този сблъсък между Украйна и Русия?
-Веднага много заучено и предсказуемо шефът на НАТО и ръководителите на ЕС се обявиха за диалог и решение на ситуацията по дипломатически път. Със същата препоръка се обърнаха и турският президент, и китайският Си Дзинпин. Чухме познатата риторика, че трябва да се спазват Минските договорености, как Русия е агресор и създава провокации към Украйна. Има обаче нещо много важно – след дни е срещата на ръководителите на страните от Г-20 в Буенос Айрес. И там се очертават ключови срещи на най-големите лидери, които ще решават въпроси от настоящето и бъдещето на света.

– Как гледате на версията, че случилото се в Керченския проток може да е инспирирана от Вашингтон акция?
– Не съм убедена в нея. Е, можем да направим сравнителен анализ с Кавказката война преди десетина години, когато в Грузия с много ярката роля на Кондолиза Райс като държавен секретар бе създадена ситуация, с която бе подведен грузинския президент Саакашвили да нападне Южна Осетия. С идеята, че САЩ ще подкрепи Тбилиси, това обаче не се случи. Знаем и съдбата на Саакашвили. Затова не смятам, че става дума за инспирирана от САЩ акция. Склонна съм да мисля, че тук нервите на Порошенко не издържат и той се опитва със заимстване от други лидери, проекти и ситуации да спечели предварително победата на президентските избори в Украйна. Между другото вече не съм убедена дали могат повече да го контролират.

– Но има и друга теория, че противниците на Тръмп – демократите, са единствените, които контролират и имат връзка с властите в Украйна. И ако не дай Боже, има военни действия, то това ще се смята за победа на противниците на Тръмп.
– Степента на вероятност да има инспирация от страна на демократите в Щатите съществува. Но не трябва да забравяме, че за разлика от други президенти, настоящият президент Тръмп, с оглед напрегнатата ситуация във и извън страната му, не предприе смяна на посланиците демократи, назначени от Барак Обама. А в разрез с политиката на Белия дом е възможно те да осъществяват на практика антидържавна политика.

– Сега мнозина питат, като имаме обявено военно положение в Украйна, може ли да очакваме военни действия?
– Моят отговор е: категорично НЕ.

– Защо?
– Основният момент, свързан с руско-украинските отношения от 12 години, е, че те преминават през т. нар. енергийна сигурност. Украйна е важна за САЩ. Не защото е най-голямата и е близо до Русия. Най-важното в енергийния XXI век е украинската транзитна газопреносна система. През 2019 година приключва договора между Москва и Киев за използване на тази транспортна система. Докато съществува транзитирането на газ, и докато Украйна знае, че е важна за Запада и за САЩ, тя няма да си позволи предизвикателството да започне военни действия. Неслучайно и военните действия по отношение на Донбас и Луганск не са типичната война с наземни и въздушни средства. За Порошенко най-важни сега са изборите и ако не го спечели той и цялата украинска клика около него ще трябва да отговарят за огромни финансови разхищения не само в Украйна, но това може да стигне и до международен съд.

– Не зная колко има истина в това, все пак живеем във време на фалшиви новини, но доста упорито се говори, че Порошенко уж бил агент на Путин, а половината министри в правителството били под контрола на руското ФСБ. Вие какво мислите?
Нека да не забравяме, че в света в момента всичко е политически цирк и задкулисие с неочаквани контакти и зависимости. Да не забравяме, че бизнесът на Порошенко в Русия не е прекъснат. Той, както знаете, е шоколадовият крал. Това, между другото, първо повишава акциите на Порошенко, и парадоксално – създава условия за увеличаване на шансовете му за втори президентски мандат.

- Не е ясно Русия има ли полза Порошенко да получи втори мандат, но се говори и друго. Че Русия търси приемник на Порошенко, като някои залагат и на Юлия Тимошенко, за която пък се намеква, че е зависима от кокаина. Много сюрреалистичен стана въпросът ми…
– О-оо, колкото си по-високо във властта, толкова си по-зависим от тези около теб и от задкулисието, това е ясно. Между другото, в Украйна всичко, което се случва, е една много странна руско-американска симбиоза. Украйна е огромна проблемна зона за сигурност, в която и САЩ, и Русия имат своите устойчиви позиции. САЩ чрез гласуваните от конгреса 320 милиона долара за украинската армия, а Русия пък продължава да си контролира Донецк и Луганск. Но тя има най-важното – Крим. И никой не го оспорва. Оставете политическото говорене, гледайте реалното. През последните месеци се разбра, че политическата риторика и дипломатическите активни срещи все повече доказват една потвърждаваща се истина – политиците не решават проблемите, а ги създават.

– В Керч може би стана една хубава военна авантюра, но въпросът сега е дали може да се очакват нова истерия и нови санкции срещу Москва? След случая Скрипал вече всичко е възможно.
– Ако има истерия, тя ще е от Англия, защото парламентът там трябва да реши за Брекзита. Тереза Мей в момента е сама и от март насам, когато тя има проблем, рефренът „Скрипал и санкции“ веднага се пуска в действие. Това изпълва политическото пространство с приказки от 1001 нощ. Политическото безсмислие, което няма логика и аргументи, но има откровена агресия, със своята повтаряемост обезсмисля присъствието на политиците в решаването на каквито и да са въпроси.

– Но в Киев не крият, че очакват инцидентът да има сериозни политически последствия за Русия?
– Ние живеем в условията на информационна война. И важна е фразата на Гьобелс, че една лъжа, повторена сто пъти, става истина. Но има и друго, което се наблюдава в реториката на водещите фактори в света. Нито един от тях не се ангажира да каже, че Русия е виновна. Единствено Полша, другите не взеха категорично страна. Което означава, че Украйна губи първия рунд. Кой говори сериозно сега за Крим освен Украйна? Това е голямата разлика от преди. Ще припомня друга известна фраза – тя е на Бисмарк: Всички лъжат най-много преди избори, след избори, по време на война и на лов. Пред избори е и Европейският съюз. Кой ще се ангажира с подобни неща? Тази безкрайно предпазлива, безпристрастна и дистанцирана оценка и поведение на европейските и световните лидери е свързана с най-важното: да запазят статуквото на този нестабилен свят. Никой не иска промяна и няма да има.

– Украинското общество започна ли да изкашля отровните пушеци на Майдана или не?
– Ако говорим за украинските официални медии – напротив. Те с това живеят и с това утвърждават своето беззаконие. А самото общество първо е многонационално, второ – не е защитено, и трето – случващото се в цяла Украйна извън Източна, е беззаконие и агресивност, подчинена на основната идея: Русия е нашият враг и всичко в наша вреда идва от Русия. Единственото, с което този режим съществува, е врагът Русия.

– Кои са изпитанията, пред които е изправен украинският народ?
– Изпитанията са две. Първото е разломът, създаден с обявената автокефалия на църквата им, разколът е не само украински, а и на Православието, защото всяка Църква трябва да вземе страна. Вторият голям удар е, че в момента се създаде провокация, отново ще се крещи от страна на украинските националисти. А те са хора, зомбирани от непрекъсната пропаганда. Има един основен принцип – когато властта не може да овладее положението, когато безкрайно много се краде, когато има вопиюща и агресивна некомпетентност, измисляш си или ти посочват един враг, и ти оправдаваш всичко с него.

– Нали знаете, че на който е властта, на него е и вярата?
– Те удрят върху Православието. Като основни аргументи за конфронтация и обединение се използват религията и етноса. В момента битката е срещу исляма. Не забравям, че Вартоломей е бил офицер в НАТО. Вселенският патриарх в момента прави Православието поле на обезсилваща се и раздираща се от безсмисени конфликти огромна маса вярващи, с което обезсилват битката срещу много по-силния враг – исляма. Защото той върви с джихадизма, с ИДИЛ, с тероризма и с опитите за разпадане на Европа. Затова Православието трябва да е единно.

– Съжалявам, че трябва да ви попитам за още един слух, но той е много упорит и то в Украйна, че Порошенко не изповядвал православната религия. Като аргумент посочват, че през август разрешил да се въведе протестанството в украинската армия. Баптистите също, а целта била да се разрушат всички връзки на Украйна с Русия. Дори самият Александър Турчинов бил под влиянието на баптистите.
– Всичко е възможно. Религията е идеология и може да се говори, че Украйна е много важна с енергийната трансмисия. Първата стъпка на Порошенко за втория му мандат бе свързана точно с разкол в Православието. И сега повтаря направеното от Ердоган, както казах в началото. С уговорката, че Ердоган много елегантно и комфортно си осъществи тази процедура, а Порошенко го прави много агресивно, погазвайки всякакви закони. Той играе вече ва банк.

– Докога и ще има ли сили?
– Човешкият фактор трудно издържа на подобно напрежение. Порошенко също. Има го и този момент – колкото си по-високо в йерархията, толкова по-филтрирана информация стига до теб. И така взимаш погрешни решения. Когато се захващаш с такава работа, си продаваш душата на дявола. Знайте, че всичко, което сега се случва там, е заради украинските енергийни ресурси. Затова Украйна е важна – „Северен поток 1 и 2“ ще ги има, модифицираният „Южен поток“ също, но Украйна изчезва. С какво ще е интересна за САЩ? Американците търсеха едно, а намериха друго – далеч от техните планове.

Нина Дюлгерова е професор по международни отношения, доктор на икономическите науки (енергийна сигурност), доктор по нова и най-нова обща история. Специализирала е в Русия, Италия, Полша, САЩ, Холандия, Азербайджан. Преподава теория и история на международните отношения във Варненския свободен университет “Черноризец Храбър”и в Югозападния университет “Неофит Рилски”. Автор на няколко книги и десетки статии.