Доверието във властта отново се разклаща, идеята за нови избори набира скорост. Това сочат данни на Агенция „Афис“, получени въз основа национално представително проучване, осъществено в периода 8-12 февруари 2018 г.

Интервюирани са пряко „лице в лице“ в домовете им 1010 пълнолетни български граждани. Най-късият месец февруари започна да се очертава и като един от най-интензивните и наситен с политически събития период от доста време насам.

След бурните дебати около известната вече Истанбулска конвенция последва заявката на премиера Борисов за нейното изтегляне от Народното събрание. Вотът на недоверие по тема корупция не мина, но тя все още е в дневния ред на обществото, а дебатите по темата продължават. Протестите за Пирин и гражданската активност около тях са безспирни, а покрай това вицепремиер и партньор в правителството заплаши германски евродепутат с експулсиране.

На фона на всичко това наблюдаваме ярки престрелки между министър председателя и президента. Не може да не споменем и контекста, в който се развива всичко това – старта на българското европредседателство.

Логичният въпрос е: какви са електоралните нагласи на българските граждани и накъде се движи подкрепата – както на водещите политически сили, така и на самата власт? На следващо място – до каква степен последните събития оказват влияние върху готовността за подкрепа на една или друга политическа сила?

Да започнем с политическите партии и тяхната електорална тежест. На пръв поглед се забелязва една сходна тенденция през последните месеци – демобилизация на всички електорални групи и увеличаване на дела негласуващи и аполитични българи. Как изглежда това в числа?

Към момента водещият партньор в управляващата коалиция ГЕРБ събира подкрепата на 26% от пълнолетното население. Този дял до преди 8- 9 месеца (непосредствено след старта на кабинета) е бил около 30 на сто. При левицата тенденцията е различна – към момента готовите да изберат социалистите са 22,4%, колкото приблизително са били и през лятото на миналата година. Дори се наблюдава минимален ръст в подкрепата.

Основната отлика между двете най-големи политически сили е в това, че ГЕРБ очевидно губи избиратели, а БСП не прибавя съществено такива. На това обстоятелство се дължи скъсената дистанция между двете водещи политически формации.

Случващото се при другите политически формации не е коренно различно. Забелязва минимален, но постоянен спад при “Воля” (към този момент подкрепа от 2,5%), което поставя нейното присъствие в един следваща парламент под въпрос.

Покрай актуалните събития и поредица от скандали няма как да не обърнем повече внимание на случващото се с “Обединени патриоти”. При тях спадът е видим и отчетлив. Към момента едва 3,8 на сто от българите декларират подкрепа за националистите.

Преди няколко месеца този дял е бил малко над 6%. Нещо повече, забелязва се ерозия по отношение на водещите лица на патриотите. Ако доверието във вицепремиера Каракачанов е било 38% в средата на миналата година, то към настоящия момент говорим за малко под 30 на сто.

Сходна е ситуацията при другата знакова фигура – вицепремиера Валери Симеонов – спад от 19 на 16%. И в двата случая наблюдаваме идентичен процес – затваряне и капсулиране на гласуващите традиционно за националистическите формации и загуба на периферен вот.

Като че ли всичко това не е изненада след поредицата от ситуации и остри реакции през последните седмици. ДПС са стабилизирали електоралната си подкрепа, като към момента тя е в порядъка на малко над 7%. Говорейки за електоралната мощ на Движението, уговорката за флуидния характер на мобилизацията е неизбежен.

Последно – за електоралната динамика: Единственият отчетлив и видим резултат е увеличаване дела на негласуващите и колебаещите се. Сумарно това са повече от 35%, което отново ги превръща в най-голямата „(а)политическа сила“. Само преди 8 месеца този дял е бил 25 на сто.

С други думи, наблюдаваме общ процес на отлив на политическо доверие и засилване на политическата апатия сред българския избирател. Как това се отнася към доверието във властта и можем ли да очакваме изненадващи събития в близко бъдеще.

Краткият отговор е: „Да, има друг път“, и то буквално. От една страна, едва ли ще бъдем свидетели на тежки вътрешнополитически драми преди края на българското домакинство на ЕС, т.е. до средата на годината. В момента мачът се играе на наш терен, ние подаваме топката, очакваме да ни върнат паса, за да отбележим гол. Или поне това е метафората за политическия залог, който стои пред управляващите и преди всичко пред премиера Борисов.

Несъмнено този залог е важен, а и той многократно беше разказан като единствения аргумент за сформиране на правителство в толкова непопулярна конфигурация – дясно-центристка партия, декорирана от националистически формации. Доколко обаче може този аргумент да работи, без да се протърка от употреба?

Действията на коалиционния партньор през последните седмици (Истанбулска конвенция, казусът Ска Келер и др.) недвусмислено водят до два ефекта - мобилизиране на подкрепа сред евро-скептиците и позацапване на имиджа ни пред Европейските партньори. Единственият въпрос е докъде можем да стигнем в тази посока и как това влияе върху подкрепата за властта. Да не забравяме и факта, че нервите на Борисов не са железни и той вече го е показвал няколко пъти.

Данните на АФИС показват следното. В интервал от 9 месеца забелязваме, че все повече български граждани снемат подкрепата си от настоящия кабинет (от 40 на сто през май 2017 до 27 на сто през февруари 2018), като същевременно расте делът на онези, които желаят незабавна оставка и нови избори (от 13% през май миналата година, до 23% сега).

Ако тази тенденция се запази до средата на годината, тя ще стигне нивата от периода преди и около президентските избори от 2016 г., когато искащите нов вот надхвърлиха дела на привържениците на тогавашния кабинет. Не без значение е също така фактът, че в момента всеки трети българин предпочита смяна на някои министри в рамките на кабинета, а други 23 на сто са за ново правителство в рамките на сегашния парламент. Накратко: доверието във властта отново започва да се разклаща и идеята за нови избори набира скорост.

В цялата тази пъстра картина от вътрешни и външни фактори не трябва да пропускаме следното - към момента конфликтът между премиера Борисов и президента Радев се изостря. Одобрението обаче е в полза на държавния глава, който е един от най-рейтинговите политици през последните години. Може би премиерът търси конфликта, за да почерпи от президентската харизма и да компенсира загубата на доверие и одобрение напоследък. Дали обаче ще му стигнат силите?  Едно е сигурно. Следващите седмици и месеци ще продължат да бъдат напрегнати и наситени с динамика, която