„В България има сериозен риск за медийния плурализъм, в това число високо ниво на политическо и икономическо влияние върху медийния пазар, комбинирано с високи нива на концентрация на медийната собственост“.

В страната се вижда „продължаващо влошаване на медийната свобода“, „сериозно нарушен медиен плурализъм“, „недостатъчна редакционна независимост на всички видове медии“ и „непрозрачно регулиране на държавно ниво на ресурсите, предназначени за подпомагане на медиите, в това число и по линия на еврофондовете“. Това са само част от изводите в годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на човешките права в България през изминалата 2022 г., пише в свой анализ "Стандарт".

Да чухте нещо за тях тази седмица? Докладът беше публикуван в понеделник, но за разлика от не толкова далечни времена, когато подобни изводи заливаха скорострелно цялото публично пространство – от мейнстрийма и ефира на традиционните медии до социалните мрежи, сега почти всички издания подминаха темата с мълчание.

Пробваха се да заметат тези констатации под килима на гузната си съвест с надеждата, че ще оттекат незабелязано в канализацията на информационния поток. Защо ли? Защото са присъда и за тях, и за целия медиен сектор.

При това не нова. Имаше я и в предния, и в по-предния доклад, а и поне още няколко години назад. Новото тук са две неща. Първото – че ситуацията продължава да се влошава все повече. Второто – вече е напълно ясен истинският виновник за нея.

Казваме „вече“, защото допреди две години тази присъда беше пришивана като етикет на умишлено очерняния образ на човек, превърнат целенасочено от същия този гузно мълчащ в момента мейнстрийм и социални мрежи в обяснение за всяко зло, случващо се в страната. До началото на 2021 г. всяка подобна констатация беше приписвана с насочена обвинително писалка към дългогодишния депутат от ДПС Делян Пеевски, който пак дотогава беше собственик и на издателска група с няколко печатни издания.

И макар броят на въпросните издания да беше общо 6, а самият Пеевски да беше автор на единствените законови промени, целящи пълно изсветляване на собствеността в медийния сектор и начините му на финансиране, по негов адрес по команда се изсипваха твърдения, че стои зад всички злини, случващи се в медийния сектор. Е, в началото на 2021 г. Пеевски продаде издателската си група и оттогава няма абсолютно нищо общо с медиите, но печалните констатации не само продължават да са факт, а се отчита и все по-голямо влошаване.

Защото истинският отговорник за наведеното положение на медиите у нас и тогава, и сега винаги е бил друг. Същият, който беше изчерпателно описан от авторитетното брюкселско издание „Ню Юръп“  в едно изречение – „сляпото петно на българския медиен пейзаж“ Иво Прокопиев. Енергийният олигарх, който с годините подмолно се превърна в монополист в медийния сектор, диктуващ по телефона, по мейла и на тайни сбирки опорки и „размисли“, по които тружениците му творят манипулативни статии и фалшиви новини.

Защото помним стенограми „Арго“, в които Прокопиев освен, че инженерстваше политическия си проект „Да, България“, призна, че контролира и налага темите в мейнстрийма. Помним също и изтеклият през 2014г. в публичното пространство негов имейл до журналисти от „Капитал“ и „Дневник“, в който Прокопиев инструктира подчинените си как да мислят и как да задействат медийната пропагандна машина в полза на енергоразпределителните дружества. Тогава политици реагираха, че това несъмнено е ясна демонстрация как се прави задкулисието и как се обслужват политически интереси.

Основна част от тази гвардия труженици са именно журналисти, заменили призванието си да защитават истината с ретранслиране на дезинформации.

И те далеч не работят само в медиите, които Прокопиев притежава официално. Пипалата на монопола, с който разградският олигарх и неговият кръг „Капитал“ държи в плен сектора, са затегнали хватката си върху десетки други издания и радио и телевизионни предавания, чиято редакционна политика диктува по две линии. Чрез подставени лица и пера назаем.

И чрез стройно изградена мрежа за финансирането им от обществени ресурси, предвидени за подсилване на демокрацията, а не за отслабването й чрез поставяне на медиите в плен на олигархични щения. Ресурси като пари по еврофондовете, обществени поръчки и дори средства, предвидени по програмите, за преодоляване на щетите от COVID пандемията, които под неговата диригентска палка и чрез прокситата му в политиката и НПО сектора отиват при „правилните медии“. Разбирай тези, върху които Прокопиев е наложил контрол.

Изречението в доклада на Държавния департамент, че е налице „непрозрачно регулиране на държавно ниво на ресурсите, предназначени за подпомагане на медиите“, например, е не камък, а канара в градината на кабинета на т.нар. „промяна“ на Кирил Петков, който в продължение на първите 6 месеца и половина на 2022 г. играеше ролята на проводник на интересите именно на Прокопиев в политиката. Но източването на обществени ресурси в полза на мрежата за дезинформация, изградена от олигарха, неговия кръг „Капитал“ и подвластните им медии и НПО-та датира не от загробилата държавата ера „Петков“, а от години.

Посредством министри, посочени лично от Прокопиев в предни правителства, не за да работят на ползу роду, а за олигарха и мрежата му. Факт, потвърден и от бившият премиер Борисов, който през 2016г. в интервю пред Нова телевизия посочи, че Прокопиев е вкарал 5-6 министри в първия му кабинет и даже изброи поименно някои от тях - Симеон Дянков, Трайчо Трайков, Нона Караджова, Росен Плевнелиев.

Само официалната издателска група на Прокопиев „Икономедиа“  например за времето от 2019 до 2021 г. е получила над милион по линия на еврофондовете. Положението е подобно и при обществените поръчки, където през 2020 г. само от Агенцията по заетостта се оказа, че са взели над 200 000 лева. Захлебиха дори от COVID програмата, сред чиито малцина бенефициенти се оказват медиите от групата.

Това са все факти и цифри, показващи нагледно зловещата картина, надничаща зад констатациите в доклада на Държавния департамент на САЩ. Картина, за която явно сметка си започват да си дават дори партньорите ни през океана, но за която у нас упорито се мълчи. В унисон със старата приказка, че който дава парите, поръчва и музиката и плененият от този олигархичен монопол медиен сектор в България все повече абдикира от ролята си на четвърта власт и заприличва на обикновен наемник.

Който мълчи, когато му каже Босът и говори лъжи, пак по негова команда. Тук обаче залогът не е просто един сектор, а основните пазители на демокрацията. Защото както припомняше преди над две десетилетия и държавният секретар на бившия президент на САЩ Бил Клинтън – Уорън Кристофър, „независимите и свободни медии са ключов гарант за демокрацията“.

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук