Редакторът в Il Foglio Джулио Меоти предупреждава в своя статия за GateStoneInstitute, че бездетните лидерите на Европа явно нямат и причина да се притесняват за бъдещето на континента. Никога не e имало толкова много бездетни политици, които да водят Европа, както днес. Те са модерни, отворени и мултикултурни и знаят, че "всичко свършва с тях". В краткосрочен план това е облекчение, тъй като не харчат за семейства, няма жертви и никой не се оплаква от бъдещите последици. Изследователски доклад, финансиран от Европейския съюз, обобщава: "Няма деца, няма проблем!".

Личните и културни фактори оформят нагласите към доброволна липса на деца в Европа, показва въпросният доклад на ЕС. Европейците все по-малко виждат това като проблем. Интересно е, че равенството между половете в едно общество играе ключова роля.

Да бъдеш майка или баща означава, че имаш реален дял в бъдещето на страната си, а най-ключовите лидери в Европа не оставят след себе си деца. Това са германският канцлер Ангела Меркел, холандският премиер Марк Рюте, френският президент Еманюел Макрон, шведския премиер Стефан Лофвен, премиерът на Люксембург Ксавие Бетел, шотландският първи министър Никола Стърджън.

Тъй като лидерите на Европа нямат деца, изглежда нямат и причина да се притесняват за бъдещето на континента, а германският философ Рюдигер Сафрански пише: "за бездетните, мислите за бъдещите поколения нямат значение."

"Европа извършва самоубийство или поне нейните лидери са решили да се самоубият", пише Дъглас Мъри в The Times. "Европа днес има малко желание да се възпроизведе, да се бори за себе си или дори да вземе собствена страна в спор". Мъри, в новата си книга озаглавена "Странната смърт на Европа" нарича това "екзистенциална цивилизационна умора".

Меоти допълва, че Ангела Меркел е направила фаталното решение да отвори вратите на Германия за милион и половина мигранти, за да спре демографската криза в своята страна. Не е съвпадение, че Меркел, която няма деца, е наречена "състрадателната майка" на мигрантите. Меркел очевидно не се интересува дали огромният приток на тези мигранти ще промени немското общество, вероятно и завинаги.

Бездетният статус на Меркел отразява германското общество: 30% от германските жени нямат деца според статистиката на ЕС, а сред студентите с висше образование броят е още по-голям - 40%. Германският министър на отбраната, Урсула фон дер Лейен заявява, че ако не се вдигне раждаемостта, страната ще трябва да си "изключи светлините".

Според ново проучване, публикувано от Institut national d'études démographiques, една четвърт от европейските жени, родени през 70-те години, могат да останат бездетни. Една от девет жени, родени в Англия и Уелс през 1940 г. е бездетна на 45-годишна възраст, а при родените през 1967 г. е вече една на всеки пет.

Меоти коментира, как Еманюел Макрон отхвърля твърдението на Франсоа Оланд, че "Франция има проблем с исляма". Той е против прекратяването на гражданството на джихадистите и продължава да настоява, че "Ислямска държава" не е ислямска: "Това, което представлява проблем, не е ислямът, а определени поведения, за които се казва, че са религиозни и след това наложени на лица, които практикуват тази религия."

Макрон проповядва някакъв мултикултурен бюфет, говори за колониализма като "престъпление срещу човечеството" и подкрепя "отворените граници". Според философа Матю Бок-Коте, 39-годишият Макрон, женен за 64-годишната си бивша учителка е символ на "щастливата глобализация, освободена от паметта на френската изгубена слава", коментира Меоти.

В същото време турският лидер Ердоган призовава мюсюлманите да имат "пет деца", а ислямски имами в различни части на света призовават верните да "раждат деца". От своя страна борещите се за реална доминация на исляма се опитва да предизвикат цивилизационен сблъсък в Европа и описват как западни страни-домакини се сриват - без население, без ценности и изоставящи собствената си култура, допълва Меоти.

"Ако погледнете Меркел, Рюте, Макрон и други смятате ли, че борещите се за доминация на исляма всъщност грешат? Нашите европейски лидерите ни водят сляпо към катастрофа. Защо трябва да ги е грижа, ако в края на живота им Европа няма да бъде Европа? Както обяснява Джошуа Мичъл в свое есе, "намирането на себе си" става по-важно от изграждането на света. Всички минали поколения вече са направила това за нас. Сега нека да играем", приключва своята статия Меоти.