...И не беше лош вестник – тиражът му стигна 120 000, а се продаваше следобед само в София. В страната отиваше на другата сутрин – с всички топли-топли всекидневници, които опоскваха екшъните ни, без да им мигне окото и без да споменават първоизточника на информацията (с едно изключение – баткото “Дневен Труд”)...
Преди 20 години - на 23 март 1992-а - излезе първият редовен брой на &ldquo;зеления Труд&rdquo; &ndash; така му викаха хората. Преди това направихме два пробни броя &ndash; на 11-ти и 18-ти март. &ldquo;Прилепи&rdquo; ни кръстиха по-късно, когато вече всички знаеха за &ldquo;вестника, който не спи&rdquo;.<br /> <br /> Идеята да се направи следобеден всекидневник беше на Тошо Тошев(сега главен редактор на &quot;Преса&quot;) и Захари Главчовски(сега пенсионер) &ndash; тогавашните шефове на &ldquo;Медиа&rdquo; Холдинг, която издаваше &ldquo;Труд&rdquo; и седмичника &ldquo;Жълт Труд&rdquo; - с главна редакторка Зоя Деянова (сега пенсионерка). Не помня кой измисли името &quot;Нощен Труд&quot;. Не бях аз - мисля, че беше колективна хрумка - изскочи на една &quot;Труд&quot;-ова планьорка. <br /> Станах главен редактор една нощ на 9-ти март &ndash; нямаше никакво време, понеже бяхме разбрали, че основният ни конкурент - пресгрупа &ldquo;168 часа&rdquo; - прави сухи тренировки за следобеден вестник &ndash; &ldquo;12 часа&rdquo;. И червената &ldquo;Дума&rdquo; замисляше &ldquo;Вечерна Дума&rdquo;. Така че трябваше да тръгнем от днес за вчера, за да изпреварим всички.<br /> <br /> Тогава бях шеф на репортерите в &ldquo;Труд&rdquo;. Тошо ми каза да си избера трима, с които да започна новия вестник. Харесах си Жоро Илиев (сега е управител на &ldquo;Интермедиа&rdquo; ООД, която издава седмичниците SHOW, &ldquo;Над 55&rdquo;, &ldquo;Доктор&rdquo;, нейна е и Агенция БЛИЦ); Маги Гигова (тя ми стана заместничка, сега е в &rdquo;Преса&rdquo;) и Митко Статков (сега е извън журналистиката). Похвалиха ми много Милчо Игнатов и той стана отговорен секретар (сега е главен дизайнер в &ldquo;Интермедиа&rdquo;). Захари нарисува графиката на новия вестник. Това бяхме създателите на &ldquo;Нощен Труд&rdquo;.<br /> <br /> За първите броеве много ни помогнаха колегите от &quot;Дневен Труд&quot; - без тях нямаше да се справим: бяхме шепа хора, а се даваха нощни дежурства по 12 часа!<br /> <br /> Вестникът тръгна с летящ старт &ndash; явно бяхме уцелили ваксата. Пресгрупата не успя да регистрира марката &ldquo;12 часа&rdquo;, понеже Любен Генов (бивш главен редактор на &ldquo;Поглед&rdquo; и &ldquo;Труд&rdquo;; сега е пенсионер, но продължава да обучава бъдещи журналисти в УНСС) ги беше прецакал с марката в патентното ведомство. Така че техният следобеден вестник тръгна като &ldquo;Врабец&rdquo;, но ние бързо го отстреляхме. &ldquo;Вечерна Дума&rdquo; пък никой не я забеляза.<br /> <br /> Екипът се попълваше в движение. Дойдоха четирима секретари: Жоро Грънчаров-Тихия (сега е секретар в SHOW), Георги Роканов-Роко (пенсионер), Мария Груева (не знам къде е сега), Тони Божилов (почина през януари т.г.). По-късно Жоро Вихрийски (сега кара такси) смени Мария, която отиде в &quot;Дневен Труд&quot;; още по-късно, когато страниците станаха повече, дойде Светльо Лесев(сега пенсионер).<br /> <br /> От спрелия вестник &ldquo;Демокрация-91&rdquo; накуп пристигнаха Максо Караджов (&ldquo;Труд&rdquo;), Пецата Вълков (учител по испанска литература във Втора испанска гимназия-София), Милен Милушев (доскоро главен редактор на SHOW), Нено Петканов (той после стана зам.-главен редактор; сега е в &ldquo;24 часа&rdquo;); от в. &rdquo;Граничар&rdquo; &ndash; Стоян Узунов (той пък&nbsp;по-късно &nbsp;отиде като зам.-главен редактор в &ldquo;жълтия Труд&rdquo;, сега е пресаташе на &ldquo;Пирогов&rdquo;), от в.&rdquo;Българска армия&rdquo; &ndash; Иван Генов (след време го направих мой първи заместник, сега е отговорен редактор в SHOW и БЛИЦ).<br /> <br /> Фотографите ни бяха страхотни, правеха уникални неща &ndash; Сашо Мънзов (сега не снима, за жалост) и Жоро Славков (има автосервиз); после дойдоха Жоро Колев (снима на свободна практика), Цецо Томчев (&ldquo;Труд&rdquo;), Мишел Герон (&ldquo;Класа&rdquo;), Пламен Стоименов(&quot;Труд&quot;).<br /> <br /> Кримиотделът ни беше убиец &ndash; Митко Статков, Стоян Узунов и Цецо Гемишев (&ldquo;Труд&rdquo;) знаеха за ъндърграунда повече от полицията. А Ирен Делчева ( &ldquo;Всеки ден&rdquo;) бе на ти с всички ченгета и те първо на нея звъняха, като имаше екшън.<br /> <br /> Спортистите ни бяха млади момчета, дойдоха направо от улицата и станаха страхотни репортери &ndash; шефът на отдела Ицо Йорданов (издава &ldquo;Софийски вестник&rdquo;), Боби Стоянов (независим депутат, беше в &ldquo;Атака&rdquo;), Дина Христова (&ldquo;Сега&rdquo;), Румен Илиев (шеф на спорта в БЛИЦ), Коко Стойнов (Диема), Станил Йотов (&ldquo;Всеки ден&rdquo;), Гонзо Иванов (&ldquo;България днес&rdquo;), Коце Радулов (работи върху себе си).<br /> <br /> Международниците бяха най-опитните ни журналисти &ndash; Ваня Енчева (кореспондентка на &ldquo;Труд&rdquo; в Берлин) и Пламен Цветков-Гамбини (отдавна покойник).<br /> <br /> Отнесена, но талантлива &ndash; Зорничка Петкова &ndash; правеше суперрепортажи, никой не можеше да се скрие от нея, знаеше пет езика (живее в Берлин). За медицината отговаряше Сашка Калоянова (в пресцентъра на &ldquo;Пирогов&rdquo;), за шоуто &ndash; Пепа Петрова (живее в Лос Анжелис; пишеше оттам за &ldquo;Труд&rdquo;, но май вече е в &quot;Преса&quot;), за всьо и вся &ndash; Лъчо Апостолов (списание &ldquo;Камиони&rdquo;). Най-малката, но и най-пъргавата репортерка, беше Миленчето Минчева (&quot;Стандарт&quot;) - захапеше ли нещо, не пускаше!<br /> Не&nbsp; се даваха и на най-опитните репортери &nbsp;Добринка Корчева(зам.-главен редактор на SHOW)&nbsp;и Eлица Стоилова(сега е на някакъв остров в Тихия океан - при Марианската падина!).&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; <br /> &ldquo;Икономистките&rdquo; &ndash; Вили Стоянова (шефка на рекламата в &ldquo;Интермедиа&rdquo;), Катето Виткова (стигна до зам.-министърка на образованието в кабинета на царя, сега е в частно книгоиздателство) познаваха и кътните зъби на банкери, милионери и обикновени мошеници. А Валя Петкова (&ldquo;Труд&rdquo;) внасяше нежен колорит в дивата ни редакция.<br /> <br /> От армията дойдоха съкратените офицери Пламен Григоров (книгоиздател) и Красен Костов (&ldquo;Труд&rdquo;-Варна). Викаха им &ldquo;ботушите&rdquo; &ndash; правеха такава шеста страница, че военните нарекоха вестника &ldquo;Нощна армия&rdquo; и се убиваха да го купуват!<br /> <br /> Имахме отначало само двама шофьори, бачкаха през нощ &ndash; Стайко Добрев-Пасарелеца (умря от рак горкият, преди 12 години) и Жоро Първанов-Армееца (шофьор в интернет-фирма). После се появиха Емо Христов (шофьор в &ldquo;Интермедиа&rdquo;), Ники Виденов (шофьор в парламента) и Данчо Михайлов-Фризера(върти волана в &quot;Труд&quot;).<br /> <br /> Това бяха хората в началото. С годините дойдоха още, не мога да ги спомена всичките. Да са живи, здрави и успешни там, където са сега!<br /> <br /> Не мога обаче да не спомена пъргавите ни страньори и сканьори - семейство Цецка(изгубих й дирите) и Румен Гринко(той почина), Мариана Драганова(и тя вече не е между живите) и Сашко Воденичаров(&quot;Труд&quot;); техническият редактор Мария Туевска(&quot;Труд&quot;); коректорките, които ни спасяваха от грешките, допуснати в бързината, пък и от прекален артистизъм - Мери Великова и Валя Калчева(две сестри, сега не знам къде са). <br /> <br /> Заникъде бяхме без компютърджиите на инж. Юрий Стаменов (в момента си почива вкъщи и чака оферти за работа) - това е човекът, който през лятото на 1996-а направи електронен пренос на &ldquo;Нощен Труд&rdquo; от София във Варна. Вестникът се печаташе едновременно в двата града и се продаваше на обяд и в морската столица - даже оттам тръгваха коли надолу: за Бяла, Обзор, Поморие, Бургас, Созопол - чак до Ахтопол. Летовниците-софиянци четяха любимия се вестник същия следобед!).<br /> <br /> Заради нас не спяха по нощите &quot;Труд&quot;-овите кореспонденти - най-добрите в гилдията. Особено активно &quot;прилепстваха&quot; Мехмед Ходжов-Разград, Ваня Лалева-Благоевград, Веселка Венкова-Велико Търново, Албена Борисова-Перник, Невяна Троянска-Варна, Ники Каламов-Русе, Любчо Иванов-Стара Загора, Ваня Авджиева-Ямбол(повечето от тях и днес кореспонденстват - кой за &quot;Труд&quot;, кой за други вестници).<br /> <br /> Бях главен редактор на &ldquo;Нощен Труд&rdquo; 7 години и два месеца &ndash; до 14 май 1999 г. Подадох оставка заради &ldquo;интервю&rdquo; с хърватския президент Франьо Туджман през април. <br /> Текста донася наш външен сътрудник &ndash; Тодор Петров (мой&nbsp;състудент от Факултета по журналистика). Денят е неделя, а аз като никога не идвам в редакцията &ndash; имаше някакво семейно тържество. Всички по веригата &ndash; дежурен, пом.-дежурен, зам.-главен редактор &ndash; проспиват факта, че не се взима току-така интервю с президент (още повече, че заглавието е &ldquo;Милошевич е луд човек!&rdquo;). Обаче Тошко казва, че интервюто е взето с посредничеството на Велизар Енчев, посланика ни в Хърватия(те двамата са от един курс на ФЖ - випуск 1978; аз съм випуск 1979)! А и текстът е добър.<br /> <br /> В понеделник сутринта&nbsp; аз също заспивам - не казвам на дежурните да търсят&nbsp; Велизар Енчев в Загреб, за да разберат кое как. Или да звъннат поне в хърватското посолство в София. Вестникът излиза към 12 ч, а в 3 следобед ми звъни по вътрешния телефон Тошо Тошев: &rdquo;Интервюто е готино, искаме да го препечатаме в &ldquo;Дневен Труд?&rdquo;<br /> <br /> Това е моментът да се предотврати всичко онова, което се случи сетне и провали кариерата ми в &quot;Труд&quot;-овете. Просто трябваше да кажа на Тошо: абе има някакъв проблем с това интервю, не го пускай!<br /> Но, както вече казах, бях заспал. А когато главният спи, редакцията направо хърка. Пък и интервюто беше хубаво - както отровната гъба е по-примамлива от истинската...<br /> <br /> Така че аз спокойно викам на Тошо: &ldquo;Окей!&rdquo;... и във вторник &ldquo;интервюто&rdquo; цъфва в &ldquo;Труд&rdquo; &ndash; тогава №1, с тираж&nbsp;&nbsp; 300 000! В &quot;Нощен Труд&quot; нещо може да мине между капките. Но в &quot;Труд&quot;...<br /> И машината се завърта... <br /> <br /> Звънят от хърватското посолство &ndash; &ldquo;Нашият президент не е давал такова интервю!&rdquo; <br /> Звънят от сръбското: &ldquo;Дайте записа на интервюто, ще ги разкатаем хърватите!&rdquo;<br /> <br /> Става международен скандал, а собствениците на &ldquo;Труд&rdquo;-овете &ndash; немците от ВАЦ &ndash; тъкмо пробиват в Хърватия. <br /> <br /> Аз бях виновен. Другите под мен - също, но отговорността се носи от главния редактор - той затова получава най-голяма заплата. Нямаше как &ndash; написах си оставката и я дадох на Тошо. Той обаче не я подписа: каза, че трябва да идем &ldquo;на килимчето&rdquo; в Есен и там да решават големите шефове - Шуман и Гроткамп. И те решиха: &rdquo;Г-н Каменов, вие бяхте добър главен редактор, държахте се мъжки в тая тежка ситуация, поехте цялата отговорност. Уважаваме ви, но не можете повече да останете на тоя пост. Приемаме оставката ви.&rdquo;<br /> <br /> Никой друг от редакцията не пострада.<br /> <br /> Това беше. Имало да става. Можеше да не стане, ако бях по-внимателен, по-строг, повече професионалист, ама...<br /> <br /> Оставих вестника на 80 000 тираж. <br /> <br /> Още в самолета на връщане от Есен Тошо ми рече, че се е спрял на стария си приятел Димитър Шумналиев за мой наследник. Не го познавах добре. Нищо не казах &ndash; бях смазан, пък и вътре в редакцията наистина нямаше готов главен редактор.<br /> <br /> Десет години по-късно &ndash; през май 2009-а &ndash; същият тоя некадърник Шумналиев беше довел &ldquo;Нощен Труд&rdquo; до мизерните 18 000 тираж и немците го закриха. Старите колеги направили некролог на вестника - разлепили го по етажите в Комбината, където вече бяха &ldquo;Труд&rdquo;-овете. И на мен ми донесоха един &ndash; сложих си го в папката с двата пробни, първия редовен и последния брой, на който в карето пишеше:<br /> <br /> <strong>Главен редактор<br /> Пламен КАМЕНОВ</strong><br /> <br /> ПП: <em>От 1 януари 2008-а съм в &ldquo;Интермедиа&rdquo; заедно с моя някогашен суперрепортер Жоро Илиев, когото имам за по-малък брат. Ако е рекъл Господ, тук ще завърша кариерата си в журналистиката. <br /> Но, надявам се, има още време дотогава!</em><br />