Американските медии непрекъснато изобразяват Русия като „вездесъщ суперзлодей”, опитвайки се да внушат на гражданите страх от Москва и да ги отвлекат от вътрешните проблеми, пише основателят на портала The Intercept Глен Грийнвалд
„Путин, подобно на терористите от „Ал Кайда”, и съветските комунисти до него са навсякъде. Русия стои зад всички нещастия и преди всичко зад поражението на Хилъри Клинтън на изборите. И ако някой се осмели за оспори това, него автоматично го причисляват към предателите, които със сигурност работят лично за Путин” - отбелязва журналистът.
 
Аналогични мисли изказала и главната редакторка на списание The Nation Катрин ванден Хойвел в колонка за вестник Washington Post. Според нея, много американски либерали, опитвайки се да подкопаят позициите на Тръмп, са вдигнали вълна от неомаккартизъм – дискредитация на всички, които се опитват да намалят напрежението в отношенията на Москва и Вашингтон. При това всеки, който се усъмни в обосноваността на обвиненията в провеждането от Русия на хакерски атаки, критиците веднага го наричат „апологет на Путин”.
 
Грийнвалд също така обръща внимание на статията на американския журналист от вестник Guardian Кит Гесен, в която се анализират – и опровергават – господстващи в американското публично поле истерични, невежи и манипулативни изявления за руските власти.
 
Гесен използва термина „путинология”, който журналистът определя като „съчиняване на коментари и аналитични статии за Путин и неговата мотивация”. Такива материали най-често са основани на непълна и дори лъжлива информация.
 
Руският президент в тези публикации играе ролята на „гръмоотвод”. Неговият образ позволява на американските медии да се прехвърлят всичките проблеми на страната върху пагубното чуждо влияние и да се помогне на Демократическата партия да се избави от необходимостта да анализира своите грешки. Поддържането на руската заплаха отвлича обществеността от повсеместната корупция, пронизваща американската управляваща класа, счита журналистът от Guardian.
 
„В дългосрочна перспектива разиграването на руските карти не е просто лошо политическо решение, но и интелектуален и нравствен банкрут. Това е опит да се стовари вината за дълбоките и устойчиви проблеми на нашата страна върху чужда държава” – отбелязва Кит Гесен.
 
Превод и редакция: БЛИЦ