Дойде време да се търси яснота относно войната в Украйна и да се определи кога и как може да бъде сложен край. За това няма кой да е по-добър от пруския стратег Карл фон Клаузевиц (1780-1831), който излага известен брой принципи в своята монументална книга "За войната", пише за "Нешънъл Интерест" Йорген Ерстрьом Мьолер, бивш държавен секретар на Кралското външно министерство на Дания.

Двата принципа, които са най-подходящи в този контекст, са следните:

1. Войната не е просто политически акт, но и реален политически инструмент, продължение на политическата търговия, осъществяване на същата с други средства.

2. Борбата е изпитание на силата на моралните и физически сили с помощта на последните. Това, че моралът не може да бъде пропуснат, е очевидно само по себе си, тъй като състоянието на ума винаги има най-решаващо влияние върху силите, използвани във войната.

Значението зад двата принципа е, че воюващата страна с военни цели, които резонират най-много с местното население, е по-вероятно да излезе като победител.

След като първоначално отрече, че ще нахлуе в Украйна, руският президент Владимир Путин се колебаеше между различни военни цели, включително заявявайки, че Украйна трябва да бъде "денацифицирана", разширяването на НАТО трябва да бъде предотвратено и руските малцинства трябва да бъдат защитени в Украйна. Той все още отрича, че бушува война, вместо това я нарича "специална военна операция". Това са военни цели, които може да намерят подкрепа сред много руснаци, но е объркващо, че напоследък той изрази по-абстрактни амбиции.

По време на посещение на историческа изложба на 9 юни за честване на годишнина за цар Петър Велики (1682-1725), който е смятан за основател на съвременна Русия, Путин се сравни с царя. Споменавайки Великата северна война (1700-1721) срещу Швеция, Путин заяви, че Петър си е върнал територия, която исторически е принадлежала на Русия. Путин обаче забрави, удобно в собствения си контекст, че Петър Велики също модернизира Русия, като привлече голям брой съветници от Западна Европа и прекара осемнадесет месеца в посещения на европейски страни, за да научи за живота там. Той пътува инкогнито и работи четири месеца в холандска корабостроителница, за да разбере съвременното корабостроене.

На среща на 15 юни в Санкт Петербург Путин отиде по-далеч и обяви, че "предишният световен ред е свършен - независимо от всички усилия да бъде запазен, това е естествен път на историята". Само за да е сигурен, че не е пропусната идеята, той натърти, като каза, че ерата на американското глобално господство е към края си.

Знаем малко за настроенията на обикновените руснаци, за въздействието на санкциите и дали руснаците свързват икономическите трудности с войната. До 18 юли Путин се въздържаше да признае всякакви загуби, но накрая го направи, като каза, че Русия е изправена пред "огромно предизвикателство" в сектора на високите технологии. Непрецизните и променливи военни цели едва ли укрепват решимостта на населението. Роднини на убити или ранени войници може да се запитат дали подражанието на Петър Велики си струва тези жертви.

Украйна не се бори само за своето оцеляване, но и за защита на националната идентичност на своите граждани. Резултатът е много по-силен, отколкото почти всеки очакваше. Военната помощ от Запада помогна, но волята на украинската нация и нейните граждани е тази, която съставлява основата на нейната отбрана.

Противно на Русия, военните цели на Украйна са здравии са много актуални в ежедневието на украинците. Волята за оцеляване като нация не подлежи на съмнение, но има повече амбивалентност относно границите на държавата. Неотдавнашно проучване сред украинци показа, че 89 процента отхвърлят отстъпването на територия на Русия в мирно споразумение. 

Украйна може в крайна сметка да се изправи пред избора между това да бъде нация от хора, които не таят никакво съмнение в своята украинска идентичност, или да възстанови окупираната територия, независимо дали хората, живеещи там, се смятат за руснаци или украинци. Това е жизненоважен въпрос, на който трябва да се отговори и само украинците могат да решат какво ще представлява трайно решение. Историята на Европа и особено след Втората световна война е изпълнена с решения, които не зачитат този принцип. Всъщност самата Украйна е резултат от произволно и небрежно демаркиране от политици, които не са запознати със ситуацията на място.

Основният грях за Украйна е да сключи споразумение с Русия, което да позволи на руснаците да укрепят силите си и да подновят агресията си. За да избегнат това, Украйна и Западът трябва да преценят дали Русия може да бъде принудена да предефинира своите военни цели. Ако не се появят доказателства в този смисъл, прекратяването на огъня би било контрапродуктивно за постигането на трайно споразумение.

Западът трябва да остане единен, но това не е предрешено. Европейците се притесняват от аналогията с Петър Велики, а американците от заплахата за тяхната глобална позиция, като Китай дебне зад завесата. Въпреки че западният съюз никога не е изглеждал по-здрав, човек се чуди колко време ще мине, преди интересите на Съединените щати и Европа да се разминат.

Няма да бъде способността или волята на Украйна да се бие, което ще реши изхода, а желанието на Европа и Съединените щати да приемат разходите за подкрепа на Украйна и да осъзнаят, че тяхната свобода също е заложена на карта. Президентът Путин залага, че Европа и Съединените щати ще се огънат под тежестта на стремително покачващите се цени на петрола и газа. Това се превръща във война на изтощение, основана на волята. Само когато Русия е убедена, че Западът ще отстоява курса си, вратата за споразумение може да се отвори.

Моментът на истината ще настъпи, когато настъпи умората от войната. Украйна ще запази курса, но въпросът е кой ще мигне пръв между Русия, Европа и САЩ?