Защо българската секция на DW прилича на „прецакан сайт“? И защо „Дневник“ точи лиги по държанките на банкера беглец Цветан Василев? И в двата случая отговорът е един – обединяващата брънка е споменаването ни в клин ни в ръкав на името на депутата и издател на „Телеграф медиа“ Делян Пеевски, пише Монитор.

Някои псевдожурналисти могат и да се пенсионират с пошлото творчество в стил „Една жена каза“. Видели са, че номерът минава и бичат текстове на конвейр – еднакви като вурстчета. Няма значение по какъв повод са препасали престилката.

Щом вътре в „гозбата“ фигурира вълшебната думичка, успехът е гарантиран. Както им е гарантирано и препечатването от сродните медии, които не подбират материалите по смисъл и качество, а по това дали в тях се споменава името на „врага“ Пеевски, както изискват опорните точки.

„Анализаторката“ Емилия Милчева е осъзнала тази азбучна истина и през ден яхва любимата тема – без значение дали приготвя специалитет за Костинбродската афера или тюрлюгювеч за хакерския пробив на НАП.

Каквато и тема да стои на дневен ред, каквото и да е планирала да сготви, въпросната авторка на българската секция на "Дойче веле" неизменно изсипва всички продукти в тавата и бърка с лъжицата, докато не стане на пихтия.

Сред продуктите, които този журналистически мастер шеф неизменно насипва има нарязани на едро мигранти, отстреляни от патриоти без потури, чернобилски вятър, киберсигурност, сол, захар, оцет, както и универсалната подправка - щипка Истанбулска конвенция за разкош.

Накрая кулинарният бъркоч се плейтва в пластмасова чиния за еднократна употреба и се сервира за дегустация от непридирчивата аудитория на DW, защото в крайна сметка всичко отива на едно място – на софрата на задкулисието.

Какъв е мотивът готвачката на немски специалитети да забърка за пореден път Пеевски в сладко-кисел сос, ще разберем в следващите епизоди. В този знаем, че Емилия Милчева е насипала на око някакви фрази за НАП, но към края на текста е забравила какво готви (старост нерадост!) и се е прехвърлила на НСО. То е почти едно и също, госпожа! Нерде Ямбол, нерде Станбул.

Важното за автора и компания е Пеевски да е там.

И ако шефовете на българската секция на "Дойче веле" ревниво пазят тайната какъв личен мотив имат да мразят толкова Пеевски, то Емилия Милчева е достойна само за съжаление, защото не я е срам да поставя името под такива странни манджи, които се харесват само на извратения вкус на подсъдими олигарси като Иво Прокопиев.

Като заговорихме за булмачите по вкуса на олигасите Прокопиев и Василев, не може да не разлистим и менюто на „Дневник“.

Там откриваме точно този специалитет, който търсим. На табелката пише, че бъркочът е взет от сайта „Трансмедия“ на личния медиен слуга на банкера беглец Цветан Василев – Миро Иванов. За да се знае кой е както готвачът, така и съдържателят на пивницата, в която всичко се сервира обилно полято с алкохол.

Има ли значение за какво става въпрос в текста, след като вътре фигурира името на Пеевски?

Очевидният отговор е, че не, няма значение. Достойнствата на булмачите, взети от чужди кръчми, се ограничават до този критерий. Има ли го вътре Пеевски, все нещо се е получило.

Този път обаче авторката – Рени Нешкова, е надминала себе си. В коментар, посветен уж на избора на главен прокурор, тя е омешала „черни овце, случайно застанали до добродетелните си бели посестрими“.

Чула-недочула, чела-недочела, авторката е пропуснала да забележи опровержението на прокуратурата по повод инсинуациите на „Дневник“ и „Капитал“ за обучения на български обвинители в Русия. И щедро насипва от манипулациите на псевдомедиите, които пък й връщат жеста като авторитетно я препечатват, все едно са открили някакъв дълбоко скрит смисъл в написаното.

Защото олигархът Прокопиев и банкерът беглец Цветан Василев неизменно си поръчват един и същ специалитет, който никога не им омръзва. Звучи като виц. Ама не е.