„Западните ни партньори не вярват на българските правораздавателни органи; Държавното обвинение е подложено на остра критика от външни фактори; На запад от Калотина никой не иска да чува за българските прокурори...“.

Колко пъти сте чели или чували едно към едно същите цитати или думи в този дух на страниците (и в студията) на голяма част от медиите у нас, чиято публицистика и редакционна политика се контролират от политико-икономическия кръг „Капитал“, имащ от години претенциите да кадрува в съдебната система и в частност по върховете на държавното обвинение. Сега обаче те мълчат гузно и оглушително. Защото вчера бе развенчан един от най-устойчивите митове на българския Преход.

Какво се случи?

За първи път американски посланик лично удостоява с присъствието си работата на българските прокурори и обвинител номер 1. И не само това – Кенет Мертен даде ясен знак, че дълбоко уважава и цени труда на магистратите, че тяхната работа е основното оръжие на върховенството на закона и главен инструмент срещу организираната престъпност, корупцията и мръсните пари. Мислите ли, че дипломат с неговата визитка и такъв ранг щеше публично да окаже такъв респект на Борислав Сарафов и неговите колеги, ако не беше лично запознат от най-мощните служби за сигурност в света с актуалните им разследвания.

Впрочем – признанието на първия дипломат на САЩ у нас не е персонално само за изпълняващия функциите главен прокурор Сарафов или за работещите с ФБР по скандала „Ружа Игнатова“. Става дума за атестация от страна на един от най-близките ни външни партньори по отношение на една българска институция. Точно толкова похвално за държавата щеше да е, ако Н.Пр. Кенет Мертен беше дал подобна отлична оценка на която и да е друга част от стълбовете и фундаментите на държавността.

Затова мълчат медиите и говорителите на олигархичния кръг „Капитал“. Иначе сте чели стотици и дори хиляди пъти колко загрижени са за институциите, за качеството на работата им, за службата в обществен интерес. Институциите са важни само, ако могат да ги овладеят и използват за личните си политически и корпоративни цели. Само си задайте въпроса за реакцията им ако американският посланик имаше обща инициатива с представител на Политбюрото на близкия до „Капитал“ Съюз на съдиите в България.

Но не това е толкова важно. Важно е общата работа и признанието, което  българската прокуратура получава от американските ни партньори. Дано се замислят поне една идея в повече и парламентаристите, когато стане време отново да обсъждат промените в Конституцията и Закона за съдебната власт. Изготвените от партийните проксита на кръга  „Капитал“ текстове, както е публично известно, имат за цел единствено да пробват да притиснат прокуратурата, превръщайки я в оръжие за политически прищевки и мераци.

Колкото и да е тъжно и жалко, явно пак трябва да ни го кажат чужденците. Крайно време е политиците у нас да оставят институциите да си вършат работата, като им осигурят истинско адекватно законодателство. Времето на вечните реформи отшумя отдавна, както и на професионалните протестъри и НПО-наемниците, уволнени позорно като Христо Иванов.