Представянето на развиващите се пазари през 2019 г. е далеч по-слабо от това на индексите в развитите индустриални държави, и особено от тези в САЩ.


Силата на щатския долар намалява възвръщаемостта от активите, деноминирани във всички останали валути, а търговската война между Вашингтон и Пекин нанася тежки удари върху компаниите от азиатско-тихоокеанския регион.

В момента акциите на развиващите се пазари изглеждат подценени, но тенденцията показва, че след няколко месеца могат да поевтинеят и още.

На този мрачен фон обаче има и фактори, които дават повод за известен оптимизъм, пише The Economist. Освен че са евтини, индексите на развиващите се пазари са привлекателни и от друга гледна точка.

С насочването на все повече капитали към традиционните пазари на развитите държави, се увеличават и опасенията от евентуално пренасищане и обръщане на позитивната тенденция. Ако не друго, на развиващите се пазари в момента "навалицата" съвсем не е толкова голяма.

Това е парадокс, който инвеститорите с по-нестандартно мислене отчитат като предимство - "недолюбваните" от масовия инвеститор активи понякога се превръщат в ценни находки, точно защото са пренебрегвани от мнозинството.

Въпросът е защо повечето пазарни участници ги избягват? Един от основните рискове, свързани с развиващите се пазари, е, че те са много по-чувствителни във времена на криза и са податливи на шокове.

Типичен пример е Аржентина, която за кратък период от време успя да избегне държавен фалит, превръщайки се в един от "любимците" на инвестиционната общност, само за да изпадне в нова тежка финансова криза няколко години по-късно, въпреки спасителната програма на Международния валутен фонд в размер на 57 млрд. долара.

Освен това много от компонентите на индексите на развиващите се пазари, като широкия бенчмарк MSCI Emerging Markets, са свързани пряко с азиатския промишлен сектор, който, от своя страна, е зависим от силата на китайската икономика.

Това поставя инвеститорите на "фронтовата линия" в ескалиращата търговска война между САЩ и Китай.

Междувременно Индия продължава да се бори с проблемите в банковия сектор, управляващите в Южна Африка отлагат необходимите реформи, а Русия все още не успява да се възстанови от щетите, нанесени ѝ от международните снакции заради инвацията в Крим.

Списъкът с проблемите на развиващите се пазари е дълъг и към него могат да се добавят още много примери.

Обикновено кризите на тези пазари следват идентичен цикъл на развитие - чуждестранните инвеститори напускат съответната страна, а вътрешното търсене не е достатъчно, за да ги замести.

Тези ликвидни шокове много често се задълбочават и от раздутите външни дефицити, надценената валута, инфлацията и високите нива на задлъжнялост. В днешно време обаче подобни слабости се забелязват все по-рядко.

Повечето развиващи се държави вече поддържат свободен валутен курс, който намалява риска от изпадане в свръхзадлъжнялост и омекотява натиска върху вътрешното търсене. Централните банки на тези страни са независими и се стремят да държат инфлацията под контрол.

Повечето представители в списъка от 25 развиващи се страни на The Economist поддържат годишна инфлация от под 4 на сто. Само в Аржентина и Пакистан стойността на този индикатор е двуцифрена. 

По отношение на външните задължения също не се забелязват кой знае какви поводи за тревога. На теория увеличаването на краткосрочния дълг прави държавите по-податливи на кризи и шокове, докато дългосрочните задължения се считат за по-стабилни и по-лесни за обслужване.

Според статистиката на МВФ средното ниво на държавния дълг на развиващите се пазари в момента е 54% от БВП - почти два пъти по-ниско от това в богатите държави, а средният матуритет на задълженията е идентичен - около 7 години.

На този фон положението на развиващите се капиталови пазари не изглежда чак толкова крехко, особено като се има предвид, че се търгуват "с отстъпка". Съотношението цена/печалба на акция на компаниите в индекса MSCI Emerging Markets в момента е под средното си равнище за периода от 1990 г. насам.

В сравнение с индексите на развитите пазари, нещата изглеждат още по-благоприятни. Американският бенчмарк S&P 500 рядко е бил толкова надценен спрямо аналозите си от развиващите се страни, колкото е в момента.

Логично е в настоящата обстановка индексите на развиващите се страни да не са сред най-предпочитаните инвестиционни активи.

Но в същото време това е и техният скрит коз - рискът от внезапно надмощие на продавачите над купувачите не е кой знае колко висок, просто защото пазарните участници, така или иначе, са малко.

И ако ликвидният риск на тези пазари е намалял през последните години, то на развитите пазари по всяка вероятност се е увеличил и то значително.

Основната тревога на анализаторите в момента е, че всички инвеститори купуват едно и също - безрисковите държавни облигации, корпоративните облигации с инвестиционен рейтинг, технологичните акции и като цяло доларовите активи.

Колкото повече пари се наливат в тези сегменти, толкова по-голяма става опасността от евентуалното "спукване" на балона.

Насочването на част от инвестиционния портфейл към инвестициите с по-нисък престиж, каквито са развиващите се пазари, намалява този риск. Факт е, че в момента Китай, Русия, Индия, Турция и останалите държави от техния калибър не могат да се похвалят с кой знае какво в икономически план.

Но именно липсата на "блясък", а оттам и на масов интерес от страна на инвестиционната общност, ги прави подходящи за диверсификация.