По-високите номинални заплати за нископлатените работници могат да увеличат ще увеличат доходите, потребителските разходи и ще направят жилищата по-достъпни. И макар че ще раздуят разходите за заплати на компаниите, те ще създадат по-силен стимул за дружествата да заменят човешкия труд с капитал, което пък ще положи основните на подновен растеж на продуктивността.

Това пише за Project Syndicate Джим О'Нийл, бивш председател на Goldman Sachs Asset Management, бивш министър на финансите на Великобритания и председател на Chatham House.

Безработица в Съединените американски щати е едва 3,6 процента и е близо до най-ниските си нива от края на 60-те години на миналия век. Има знаци, че дори хора, които преди са изпаднали трайно от пазара на труда, се връщат отново на работа, след като компаниите обръщат дърво и камък за служители.

US експерт: Приближаващата финансова криза ще е в пъти по-тежка от 2008 г

А председателят на Федералния резерв на САЩ Джером Пауъл посочи, че повишенията на заплатите най-накрая достигат и нископлатените работници, уточнява money.bg.

Нещо повече, през юли Камарата на представителите одобри закон, който ще повиши минималната федерална почасова заплата от $7,25 до $15 (в рамките на няколко години). Но законопроектът едва ли ще бъде одобрен от контролирания от републиканците Сенат.

Нещо повече, изчислява се, че минимална заплата от $15 на час ще доведе до загуба на 1,3 милиона нископлатени работни места.

Подобно твърдение се появи и във Великобритания през пролетта на 2016 г., когато тогавашният премиер Дейвид Камерън въведе политиката за Национална минимална заплата. И все пак през следващите три месеца не виждаме знаци за намаляване на заетостта. И в последните месеци заплатите започнаха да растат след десетилетие на стагнация.

Сега и лейбъристи, и консерватори искат увеличаването на минималната заплата още повече, а консерваторите целят достигането ѝ до две трети от медианната през 2024 г. За да не останат по-назад, лейбъристите също обещаха увеличение.

Очаквано, изявленията притесниха бизнес средите и доведоха до нови предупреждения за загуба на работни места. И въпреки това си мисля, че по-високата минимална заплата ще има повече ползи, отколкото традиционното икономическо схващане предполага.

Вземайки предвид растящата криза на доверието в капитализма, бизнес лидерите няма да сгрешат, ако приемат такива политики по-топло.

Както посочих и преди, въпреки силните данни за заетостта в САЩ, Великобритания и други западни икономики през последното десетилетие, бизнес инвестициите остават изключително ниски, каквато е и ситуацията при продуктивността и растежа на заплатите. Тези тенденции съвпадат с период на силни корпоративни печалби и макроикономически условия, които, на теория, трябваше да подкрепят инвестициите.

Именно ниските лихви, високи печалби и намалени корпоративни данъци изглеждат като прекрасна среда за по-високи инвестиции. Но вместо това ставаме свидетели на неравенството, а оттам и на недоволство от капитализма и демокрацията в западните страни.

Проблемът обаче е, че без инвестиции продуктивността най-вероятно няма да се увеличи. В същото време без увеличение на продуктивността, нямаме много причини да очакваме устойчив ръст на заплатите. Каквито и да са причините за изоставащите инвестиции, ясно е, че политиката трябва да изиграе роля тук. Ако това, на което ставаме свидетели, е провал на пазара, има причина да очакваме държавата да се намеси.

Един от ходовете на политиците е да увеличат значително минималната заплата. По-високите номинални заплати за нископлатените работници могат да увеличат ще увеличат доходите, потребителските разходи и ще направят жилищата по-достъпни. И макар че ще раздуят разходите за заплати на компаниите, те ще създадат по-силен стимул за дружествата да заменят човешкия труд с капитал, което пък ще положи основните на подновен растеж на продуктивността.

А за тези, които се възпротивят и кажат, че компаниите не могат да си позволят подобна промяна, ще посоча, че от 2015 г. търсенето остава достатъчно високо, за да могат да абсорбират увеличенията на заплатите. И ако тази политика накара компаниите да осъзнаят, че имат и друга цел, по-голяма цел от увеличаването на печалбата през следващото тримесечие, толкова по-добре.