Вече пета година за едно от най-големите на Балканския полуостров предприятия за производство на боеприпаси – „Дунарит“, се води истинска война, пише "Труд".

Държавата още през 2017 г. обяви, че предприема действия за спасяването на завода (заробен с над 100 милиона кредити от фалиралата КТБ) и иска да поеме стопанисването му, но на отсрещната страна оръжейният търговец Емилиян Гебрев усилено пречи това да се случи. И не само – Гебрев повече от 4 години претендира за собствеността върху дружеството, твърдейки, че го е придобил законно от хората на Цветан Василев.

На въпроса колко от неговите действия обаче са законни, не е трудно да се отговори, тъй като през 2015г. акциите на „Дунарит“ бяха запорирани от Националната агенция за приходите, а впоследствие и КПКОНПИ също ги възбрани по делото срещу Цветан Василев за отнемане в полза на държавата на 2.2 милиарда незаконно придобито имущество.

Тоест същите не само не могат да бъдат предмет на каквито и да било сделки, но ако някой все пак си позволи да ги продаде, а друг да ги купи, това би било в разрез със закона. Гебрев все пак успя да овладее в началото на 2018г. управлението, като назначи свои хора там, но и досега не може да представи доказателства, че е собственик.

Именно заради това оръжейникът тича и по втора писта – увеличение на капитала на „Дунарит“, с цел запорът върху акциите да бъде минимизиран, а новите акции – за 60 милиона лева, които евентуално ще бъдат записани от фирмата му „Емко“, да бъдат чисти и „неопетнени“ от държавни претенции върху тях.

Юристи, коментираха възможно ли е да твърдиш, че си 100 процентов собственик, а едновременно с това да се пробваш да увеличиш капитала, при което „старият“ собственик да остане с 10%, посочиха, че това е правен абсурд. Но вероятно се прави, защото „Емко“ няма как да докаже претенциите си върху старите акции.

И действително, при многобройните заявления в търговския регистър Емилиян Гебрев представя само един лист, в който е записан като притежател на акциите, но длъжностните лица от Агенция по вписванията изискват и реални документи – книга на акционерите, както и самите временни удостоверения, заедно с така наречените „джира“ върху тях, за да бъде проследена линията на собствеността.

При положение, че оригиналните акции са запорирани, обяснимо е тезата на Гебрев за негова собственост силно да „куца“. Именно затова оръжейникът в момента залага всичко на увеличението на капитала. Което обаче може да стане факт само ако КЗК го разреши, тъй като подобно условие изрично фигурира в документите на дружеството.

Но докато търговският регистър проявява завидна и съобразена със закона последователност в действията си, то съвсем по друг начин подхожда съдът, и в частност този в Русе.

Защото поредица от негови странни действия разкриват, че вероятно „мачът“ на беловласия бивш агент на Държавна сигурност против държавата, може би вече е предварително свирен.

Дали това е така, вероятно ще бъде предмет на проверка от компетентните органи, защото обяснителна записка от страна на КТБ, публикувана в търговския регистър, както и позиция на КПКОНПИ, също намираща се по електронното досие на „Дунарит“, не само хвърлят достатъчно светлина върху случая, но и ясно показват, че институциите този път са готови да се противопоставят на поредния опит за присвояване на предприятието.

Оказва се, че в началото на тази година окръжен съдия от Русе е изпратил до Търговския регистър писмо, с указания длъжностното лице да се съобрази с решения на Апелативен съд – гр. София и Софийски градски съд.

Те касаят приключил спор относно предходно спиране на увеличението на капитала на „Дунарит“, но без да се държи сметка, че междувременно Комисията за защита на конкуренцията на свой ред е спряла през април 2019г. увеличението на капитала. Друг смущаващ момент е този, че по закон, отмяна на спиране на регистърно производство не може да бъде извършено с писмо.

Агенцията по вписванията все пак е възобновила производството, но за пореден път е отказала Гебрев да бъде вписан като мажоритарен собственик в резултат на увеличение на капитала, тъй като се е съобразила с решението на Комисията за защита на конкуренцията, която изрично го забранява.

Междувременно КПОКНПИ също е реагирала, като е обяснила, че държавата ще бъде в тотална невъзможност да се удовлетвори от акциите на „Дунарит“, ако законът бъде заобиколен по подобен брутален начин.

Напомня се също, че лицата, които участват в тази схема вече са се сдобили с обвинения за длъжностно присвояване. От „Дунарит“ веднага са обжалвали този пореден отказ на търговския регистър и сега топката отново е в полето на съда в Русе, откъдето всъщност е и тръгнала с въпросното писмо.

Съмненията са, че всичко това е направено именно с цел нещата да се „добутат“ до момент, в който от съда в Русе, а не от Агенция по вписванията, ще зависи дали Гебрев ще успее да излъже за пореден път институциите и този път да „прибере“ окончателно завода.

От „Труд“ обещават, че ще продължат да следи случая и как ще бъде разрешен той от съда, защото освен стотиците милиони, които държавата няма да получи, ако схемата на Гебрев успее, се поставя и въпросът дали в България съществуват достатъчно защитни механизми един военен завод със специална продукция да бъде стопанисван от участващи в престъпни схеми лица.

Защото докато Цветан Василев се укрива в Сърбия, се оказва, че пионките му тук не само че не получават наказания, но и с доста голям успех успяват да се представят за жертви и да манипулират обществото. Докато всъщност продължават да присвояват имуществото от фалиралата КТБ.