Година на амплитудите – така обобщиха изминалата 2020 г. политологът Димитър Ганев и социалният антрополог Харалан Александров в телевизионно интервю. 

Двете събития, които белязаха политическия хоризонт в страната, са кризата с коронавируса и избухналите протести срещу правителството.

Така, докато в началото на пандемията нивата на доверие към правителството се покачиха рязко, след няколко месеца – в разгара на протестите, те отново спаднаха.

И все пак, колкото и мрачна да ни се струва 2020 г., според Димитър Ганев излизаме от годината с положителни новини.

„Приключихме с втората вълна в България. Данните, които виждаме в първите дни, са особено оптимистични. Трябва да похвалим властите, защото нашите съседи, като Гърция например, не могат да се похвалят със същото. Напротив – затягат мерките.

Втората добра новина е, че с добра организация една държава като Израел успя да ваксинира 1 млн. души само в рамките на няколко седмици и е дала заявка, че до края на февруари ще успее да ваксинира над 80% от населението“, коментира Ганев.

А според Харалан Александров наложените от правителството мерки по време на пандемията миналата година са провокирали „тежко инфантилно поведение от отделни индивиди и цели групи“.

„Това, което открихме е, че една от новата функция на правителството е да бъде мразено.

Бих казал, че управлението се справи много прилично с тази роля. То понесе огромни удари и атаки, запази хладнокръвие, продължи да функционира в разгара на т. нар. „народни въстания. (…)

Един от големите успехи е, че Борисов даде вярна интерпретация на това, което се случва – той успя да се държи с хората, които му искаха оставката, хвърляха яйца, заплашваха и т.н., точно като с деца, които са се развилнели и трябва да бъдат оставени да се налодуват.

И това се оказва вярна интерпретация, защото голяма част от тези хора се успокоиха, а някои от тях, които познавам лично, са леко засрамени от непристойните и в някакъв смисъл некрасиви жестове, на които се отдадоха“, коментира Александров.