47 дни протести на недоволни граждани се провеждат в цялата страна. Те искат оставката на правителството и на главния прокурор.

От своя страна, управляващите се обявиха за свикване на Велико народно събрание и внесоха за обсъждане в парламента проект за нова Конституция. Въртим ли се в омагьосан кръг?

"Имаме разделено общество и конфликт, който ескалира. Конфликтът между ключови институционални фигури зададе тон на гражданите.

Президентът не играе ролята на обединител и удържаща структура, но имахме пример за добра интервенция на авторитетна институция в лицето на Конституционния съд, който ясно постави граници и каза кое поведение е допустимо и кое не е. 

Революционният колектив е тоталитарен, той не търпи друга истина и е като Ким Чен Ун ", каза пред Bulgaria ON AIR социалният антрополог проф. Харалан Александров.

По думите му останалите институционални актьори са прекрачили много граници, което ни е довело до сегашната ситуация. "Юмрукът е комичен и патетичен жест. Не е изследвана тази материя, сигурно е, че има много натрупано напрежение. В този смисъл протестите имат и терапевтичен ефект.

Ние бяхме инфантилизирани, в цял свят след принудителните ограничения на нашата свобода заради пандемията избухна гняв. Много хора отказват да приемат реалността", обясни Александров.

Според него в момента се забелязва групов регрес сред хората, който се изразява в няколко направления - невъзможност за зряла комуникация, трудност за приемане на друга гледна точка, вкопчване в собствената ти версия.

Александров бе категоричен, че персоналната промяна не означава системна промяна.

"Идеята за рестарт е много наивна, в този свят се стъпва върху традициите. Обществото е разделено и е на ръба на симетрична ескалация - колкото по-ербап се държи едната страна, толкова повече ербап се държи и другата. Следващата стъпка е да се разпадне обществото на племена. Вече имаме няколко много ясно обособени протестни племена, всяко си има своята територия.

Все още има много позитивна енергия в България, въпросът е как да бъде мобилизирана за целите на истинската промяна", подчерта социалният антрополог.

Александров добави, че поколението, което е социализирано в Европа, има съвсем различна постпатриархална версия за света и за него не е достатъчно да има добър и загрижен "патриарх" в лицето на премиера.

"Това поколение вярва, че светът е поле за конкуренция и борба, то има съвършено различни конфликти, един от които е отчаяната нужда за себеизява. Ако този стремеж не може да бъде удържан вече само в социалните мрежи, в един момент прелива на улицата. Протестът е много представителен за тази култура. 

Диктатура и репресия има в Беларус, Борисов не е Лукашенко", отбеляза Харалан Александров. 

Той посочи, че революцията не е разумно състояние на ума, тя е едно колективно полудяване, в което групата регресира до много първични форми на функциониране. 

"В нормалния ни живот ние периодично имаме нужда да регресираме, тоест да спрем да сме отговорни индивиди. Това се постига в нормални условия, когато отидеш на концерт и куфееш, или отидеш на мач и си част от една агитка. Тъй като тези събития бяха забранени, енергията на първичното социално участие се натрупа и изля на улицата", добави социалният антрополог.