Преди три дни западните медии съобщиха за химическа атака на сирийските ВВС в град Хан Шейхун в провинция Идлиб, при която бяха убити 58 души, включително 11 деца. Днес след полунощ американски военноморски кораби нанесоха удар за възмездие по летището Шайрат в Хомс, откъдето се предполага, че са излетели сирийските самолети.
Сирийският президент Башар Асад не се слави с прекомерна уравновесеност и изключителна любов към своя народ. Изданието „Русская весна” обаче привлече за коментар на видеозаписите на France 24 експерт в областта на химическите оръжия, който на свой ред постави интересни въпроси.
 
Необходимо е уточнението, че Сирия разполагаше с колосалните 1300 тона химическо оръжие (ХО), което се съхраняваше в 23 обекта. Още от началото на гражданската война в страната възникна проблем със съхраняването на ХО. Страната стана член на ОЗХО (14.10.2013 г.), след като прие руската инициатива за унищожаване на ХО. Ако Башар Асад се е изкушил да укрие някакви количества, то би означавало, че инстинктът му за оцеляване е работел в погрешна посока, защото истината рано или късно е щяла да излезе на яве.
 
Първият конкретен въпрос по бомбардировката в Хан Шейхун стои от времето на древните римляни: „Кому е изгодно?” Башар Асад може да не е достатъчно уравновесен, но никак не е глупав. На него (евентуално) не може да не му е ясно каква ще бъде световната реакция и какви ще са практическите последствия от химическия удар. Стана това, което можеше да се предвиди, а то никак не е изгодно за Асад. При това събитията тепърва ще се уплътняват.
 
На заснетите кадри от France 24 и Al Jazira се виждат множество трупове по улицата. Технически въпрос е какво са правили там толкова много хора в 6:30 часа сутринта. Зад телата на загиналите обаче се вижда разрушена многоетажна сграда, поразена от удара. Тя заслужава изключително внимание.
 
Подобни разрушения могат да са резултат само на масово използваните авиобомби ОФАБ 250 или дори 500 кг., засягащи и подземните части на сградата. При тях взривното вещество съставлява приблизително половината от масата на бомбата – респективно около 125 и 250 кг.
 
Докато химическата авиобомба съдържа минимално количество взривно вещество (от 250 до 500 грама), достатъчни единствено за разрушаване на масивния чугунен корпус. По-голямото количество експлозив (особено при съпътстващата термична реакция) може да унищожи газа зарин, който се отличава с лабилност на състоянието си. Нещо повече: авиобомби изобщо не се зареждат със зарин заради неговата нетрайност и сравнително бързото му саморазпадане от няколко седмици до няколко месеца в зависимост от техническата чистота и наличието на добавки и стабилизатори.
 
Съществен момент е начинът на употребата на зарина – той е сравнително тежък газ и затова боеприпасът следва да се активира още във въздуха на 40-50 м над земната повърхност. Така образуваният облак покрива атакувания обект. Това в Хан Шейхун обаче не се е случило.
 
Експертите подчертават, че не са адвокати на Башар Асад и затова само поставят въпроси. Отговори на тях може да даде единствено разследването на световната ОЗХО (Организация по забрана на химическото оръжие). 
 
Публикацията е подготвена от Ганчо КАМЕНАРСКИ