Либералната демокрация поради своя лъжлив характер неизбежно поражда разочарование от партиите, водещите политици в тях и управленските им практики.

Недоволството на управляваните се изостря с умората от напразни очаквания и неизпълнени от действащата власт обещания. Хората отказват да гласуват за наличните партии, което от своя страна води до появата на широки нагласи за протестно гласуване, пише д-р Илия Илиев в коментар за в. "Труд". 

Мнозина са склонни безотговорно да гласуват за когото и да е, само „да не са тия“, с наивното убеждение, че по-лошо няма как да стане.

Има различни форми на протестен вот срещу представителната демокрация, подриващи нейната легитимност. Заради очевидната за голям процент избиратели липса на реален избор, те просто не гласуват.

Което в повечето случаи не е израз на апатия, малоумие или отчуждение от обществените проблеми и политическия живот. Други протестират чрез късане на бюлетините, рисуват карикатури или драскане върху тях, включително и на цинизми.

В някои страни вписват в бюлетинката като кандидати известни актьори и герои от комикси и приказки, имената на политици от други страни. В Швеция, например, се срещат Доналд Дък и Мики Маус.

В Украйна са опитали да се кандидатират на избори шегаджии под имената на Василий Против всички и Дарт Алексеевич Вейдър. В Бразилия в парламента е влязъл цирковият клоун Тиририка. Клоунадата става обичайно явление във все повече страни от Америка и Европа. За да спасява лъжедемокрацията, придавайки u поне видимост на легитимност.

Франсис Фукуяма през 2017 г. е изработил в Станфордския университет „Програма за бъдещите лидери на Украйна“ преди последните президентски избори там сподели, че гласуването за комика Владимир Зеленски твърдо ще бъде протестно, тъй като никой не знае за какво всъщност се бори този“.

Този логично победи с разгромен резултат. После съвсем прясната му пределно популистка партийка „Слуга на народа“ с довчера напълно чужди на политиката забавни хорица спечели и парламентарните избори.

Във Великобритания пък премиер стана скандално известният Борис Джонсън, човек, за когото там отдавна се говори и пише, че лъже, както и диша.

В Италия се подвизава комедийният актьор Джузепе (Бепе) Грило, който води собствено предаване за политическа сатира. Създаде Движение „5 звезди“, то спечели най-много гласове на последните парламентарни избори.

Предлага занапред политиците и депутатите да се избират чрез жребий, чрез „случайна селекция“. Така според него било в древна Атина и в днешна България.

Ето какво в Украйна реализира Зеленски – идеите на колегата-комик Грило! Ето около каква идея могат да се обединяват днес трайно скараните при лъжедемокрацията народи – от политическия тотализатор! Дали пак Фукуяма?! Масово гласуват за палячовски партии, после търпеливо чакат да им излезе късметът.

Забавно, любопитно и напълно безотговорно! Масовото разпространение на протестното гласуване в Евросъюза и не само, показва, че за хората новото, неизвестното бъдеще става все по-привлекателно от превърнатата в досадна мантра стабилност.

Тъй като им просветва все по-ясно, че тя е измамна и прикрива нарастващото неравенство и грабежа на транснационалните компании и ненаситния финансов капитал. Затова и подкрепят все по-често нестандартни претенденти за власт. Така е в Щатите, така е в Русия. Процентно погледнато, сред населението на свърхсилата САЩ бедните са 19 пъти повече отколкото в Китай.

Не е за вярване на първо четене, но е така – 13,5% срещу 0,7%. Не пропагандираме комунизма, тъй като в разгара му през 1981 г. бедните в Китай са били 88% от населението.

В немалка степен се обяснява как се появи на президентския пост милиардерът-шоумен Доналд Тръмп, защо оцелява под безподобните атаки и дори запазва шансове за втори мандат.

Руският президент Владимир Путин на думи погреба либерализма, но на практика в огромната страна същият здраво се е укрепил както в икономиката, така и в обществения живот. Рейтингът на правителството и на партията „Единая Россия“ се срива, надолу върви и този на Путин.

Поради напредващото обедняване на населението и все по-трудно поносимото социално неравенство. Съответно на местни избори хората вече нерядко гласуват протестно – за напълно непознати люде, за шегаджии и дори комунисти.

За който и да е, само да не е за кандидата на „партията на властта“! Например в районния център Уст-Илимск са предпочели 28-годишната домакиня Ана Шчьокина, явила се под лозунга „Не гласувайте за мен!“.

Издигната от партията ЛДПР на отдавна известния с екстравагантните си изцепки Владимир Жириновски, чиято псевдонационалистическа роля у нас е монтиран да играе Волен Сидеров.

Да припомним и за първия у нас обирджия на простестни гласове Чичкото от Америка Жорж Петрушев, по-късно Ганчев. Главният активист на лъжедемокрацията Андрей Луканов го подстави като привлекателен за наивни и объркани избиратели образ в политиката в зората на „демократичния преход“.

Логично довел България до трудно поносимо икономическо и социално неравенство, до безнадеждност сред широки слоеве българи и убийствена емиграция.

В почти всички страни от ЕС от много години принципът за обновяване на властта, за сменяемост на политическите персонажи и типажи едва работи или направо и застинал. Властимащите партии, стоящите зад тях елитни групи и външните им крепители отказват да забележат това предизвестие на неизбежно предстоящия хаос.

А той вече е на хоризонта, долавя се във видими събития и развиващи се процеси в САЩ, Великобритания, Франция, Италия, Германия, Русия, Украйна, Турция и още много страни.

И у нас прозира в поредицата от провали в управлението на остатъчната ни държава, случващи се във все повече системи и институции. И там и тук на власт са незаменими, най-красиви и умни, със сигурност поне най-малкото зло.

Обаче политическата турбулентност и последващият я хаос се предизвикват от това, че властите отказват да приемат наложителните промени. След което гражданите отказват да ги търпят, желаят нещо различно, та дори и да съжаляват после. А това се случва почти винаги, стига се до още по-лошо, често до терор.

Всичко прекалено е минирано с вреди или загуби. Налаганата с всички сили стабилност и стискането на властта до пълен отказ от всякакви промени неизбежно води до социални взривове с предсказуемо вредни последици за населението и държавата.

Резките смени на системите за управление и особено масираното обновяване на лицата във властта чрез случайна селекция – у нас шуробаджанащина и струпване на „калинки“ – сриват ключови държавни и обществени опори и баланси.

Всичко в природата се развива върху баланса между вече създаденото и промяната. Когато неизбежното ново органично произхожда от старото, понякога добре забравено. В умерени дози вкарването на случайни лица в политическа или управленска употреба е полезно, значителното им нахлуване задължително причинява щети, а обилното – тежки сътресения.

Рязкото вкарване на „калинки“ и внезапни демократи у нас след избухването на „демокрацията“ е сред важните причини за последвалите катаклизми на „прехода“.

Покрай шоуто на Слави Трифонов с балеринки, зевзеклъци, блажни вицове и песнички политтехнолози отдавна възнамеряват да скроят клиентелка за обиране на много нарасналия протестен вот.

Щели да я кръщават на една от песенчиците с протестно съдържание „Няма такава държава“. Преди три века с такова название Томас Мор кръщава един въображаем остров – Утопия, на който се е възцарила идеалната според него социална и политическа система. От ?u – „не“ и ????? – „място“, т. е. „не-място“, „място, което не съществува“. Оттогава утопия се използва като синоним на неосъществим проект, на нещо само въображаемо.

Трифонов няма свой дори въображаем политически проект, той е само изпълнител на някаква роля, за която не подхожда. Бепе Грило и Зеленски са професионални актьори, подхождат за ролите, макар да не са в състояние да свършат нещо полезно на политически пост.

Трифонов и това няма да успее, ще остане при шоуто си, а лидерството вероятно ще поемат други лица от сорта на Дилов-син. За да осъществят едното нищо, но весело и безотговорно като тотото.