Няма политик или бюрократ, който да ви каже това, което ще прочетете в следващите редове. То е плод не просто на моето въображение или на някаква дълбока проницателност. Това пише Петър Кичашки в материал за в. "Труд". 

То е просто факт от действителността, който обаче упорито убягва на коментаторите в сферата на електрическите автомобили. Става дума за това, че тези возила реално не са екологични.

Тяхната „природосъобразност“ е мит, градска легенда. Една упорито повтаряна лъжа, която обаче е повод за драматични размествания в съвременните общества.

Светът търси екологията, но я търси на грешното място. И ако това продължи не просто ще влошаваме природата, но и ще влошаваме икономическото състояние и общото благосъстояние на обществата.

Преди всичко друго, нека кажа нещо важно. Няма здравомислещ човек, който да не се интересува от това планетата ни да е чиста и да живеем в един екологичен и приятен свят.

Всички искаме повече зеленина, по-чист въздух, повече кристално чисти реки, по-чисто море, по-незамърсена от човека планина. В това спор няма и няма как да има.

Никой не иска да живеем в кочина, да сме заринати в отпадъци и да оставим една по-лоша природа за бъдните поколения. Всичко това е така. Проблемът идва в детайлите, където обикновено се крие дявола.

Когато един средностатистически гражданин говори за екология, той си представя един свят с по-малко отпадъци. Когато един бюрократ или един „зелен“ фанатик говори за екология, той обаче не се интересува от кръгова икономика, рециклиране или оползотворяване на отпадъци и ресурси. Той се интересува от въглеродни емисии.

Нищо повече, нищо по-малко. За всеки средностатистически зелен активист няма значение дали градовете тънат в отпадъци, стига въглеродните емисии да са по-малки. В името на намаляването на въглеродния отпечатък, зелените фанатици са готови на всякакъв политически и обществен екстремизъм.

Тук на сцената идват електрическите коли. Зелените по света счетоха, че този тип возила генерират по-малък въглероден отпечатък. И това има вероятност да е така. Защо „има вероятност“, а не „със сигурност“?

Защото никой не изчислява въглеродните емисии, които идват за генериране на електричеството, с което тези коли се движат, както и никой не изчислява въглеродните емисии, които се генерират, за да се произведат компонентите за електро колата.

В този смисъл никой не знае реалните емисии, които електро автомобилите създават. Гледа се само колко емисии генерира самата кола при движение, което е нула. Но като не гледаш цялото уравнение, неминуемо стигаш до грешно решение.

Това е като да се радваш, че не плащаш стълбищни такси в блока си, но да не се интересуваш, че хазяина ти ги начислява в цената на наема. Ти пак ги плащаш, просто са в цената на наема, а не в самостоятелна сметка.

В България основна част от енергийния микс се генерира от въглищните ТЕЦ и от АЕЦ „Козлодуй“. Делът на възобновяемите източници в общата енергийна кошница е кажи-речи в рамките на статистическата грешка.

Преведено на разговорен език, вашите електрически коли, с които се понапълни София напоследък, всъщност работят основно на въглища.

Горим въглища в ТЕЦ-а, за да кара зеленият активист електрическа „Тесла“ в центъра на София. Доста е спорно дали изгорените въглища и необходимите тежки машини, за извличане на природните изкопаеми, от които е създадена батерията, всъщност генерират по-малък въглероден отпечатък от изгарянето на петрол в двигателя с вътрешно горене. Но дори и това да е така, дори и емисиите да са нетно сходни или по-малки, това не решава другия проблем – отпадъците.

Отпадъците са всъщност проблемът. Това е онова, което всички ние, които не сме индоктринирани от зелената секта от последния ден, имаме предвид, когато казваме, че искаме да живеем на по-чисто място. Цял живот се занимавам с метали и с рециклиране и мога най-отговорно да кажа едно – само човек, който не е виждал как се произвежда батерия или който не е виждал как се рециклира батерия, може да реши, че това е екологично.

Рециклирането на една конвенционална батерия е огромна по техническа сложност, опасност и енергоемкост задача. Когато говорим за рециклиране на батериите на електрическите автомобили, там задачата става още по-трудна, опасна и скъпа. Често дори и нерешима. Но не просто рециклирането е сложно, то и добивът е сложен и екологично опасен.

В момента огромен процент, доминиращ процент, от материалите, необходими за производството на една автомобилна батерия, се добиват от недрата на Китай. По най-неекологичния и опасен начин, смея да вметна. Отделно Китай, включително и заради това си минно и производствено дело, е най-големият генератор на въглеродни емисии в света.

Към 2023 г. Китай създава повече въглеродни емисии, отколкото икономиките на САЩ, Индия, Германия, Бразилия, Великобритания и Франция... взети заедно. Но въпреки това, зелените фанатици и бюрократите, които ги слушат, седят в Европа и Америка, където проблем с емисиите няма, и поръчват батерии и тежка техника от Китай, с което гарантират създаването на емисии.

То има и друго. Няма нужда да ограничиш въглерода и да се върнеш в каменната ера, има нужда да премахнеш въглерода от атмосферата. Само да имаше такова устройство, такова изобретение, което да поглъща ненужния въглерод и да дава нещо нужно и полезно. Но то всъщност има такова нещо, такова чудо невиждано! Казваме му дърво. Никой от зелените не казва, че всъщност проблемът с въглерода може да се реши по един много прост и естествен начин – залесяване.

Доказано е, че това е най-евтиното, екологично и природосъобразно решение. Засаждаме дървета, те „ядат“ въглерода, генерират кислород и в резултат на това въздухът е по-чист, въглеродът е по-малко, а природата става по-зелена и приятна за живеене. Но те не говорят за това, защото така няма да имат как да продължат да влияят на политиката и живота на всички ни. Следващият „зелен“, дето поиска да карате електричка, за да пазите природата, го попитайте колко дървета е посадил в живота си.

Изборът в момента е – ниско въглеродна кола, която се захранва от високовъглеродна енергия и високовъглеродна минна и преработвателна дейност или добивна дейност с ниска въглеродна емисия, но висока емисия при изгаряне. В първият случай зависим само от Китай, във вторият случай всяка държава може да произвежда конвенционални коли.

В крайна сметка в тях основно има метали и петропродукти, които са леснодостъпни и сравнително евтини. Затова не слушайте фанатиците, които искат всичко да е на ток, без да се интересуват токът от къде идва и как се произвеждат компонентите за електрическите коли. Питайте ги колко дървета насадиха.

Питайте ги колко въглеродни емисии генерират техните самолети, с които обикалят планетата да ни обясняват да не си ползваме колите. И докато те бърборят, вие рециклирайте. От метали, през хартии, до пластмаси, всичко това може да се ползва обратно в икономиката. Това е зеленото. Другото е като диня – отвън зелено, а отвътре комунистическо червено.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук