В последните дни уважаваните български медии БТВ и „Капитал“ отново заляха аудиторията с тонове материали, критични към властта, „Обединените патриоти“ и вицепремиера от ВМРО Каракачанов. В това няма нищо лошо, ако разследваха със същия устрем и друг казус, свързан с висока корупция и огромна кражба за сметка на българския народ, пише сайтът "Хипотези".

Изданието посочва, че става дума за приватизацията на „Каолин“ от Иво Прокопиев и неговия кръг „Капитал“.

В този текст ще задам незададените въпроси по случая, които надявам се ще събудят интереса на считаните като еталон за обективни и загрижени за обществения интерес медии. Считам, че осветляването на икономическите досиета на Българския преход е действие, което от години очакват милиони българи.

Просто защото до ден днешен не са ясни първите стъпки и генезисът на Прокопиев, не е докрай изследван казусът – кой и с каква цел е решил да спонсорира 22 годишен младеж, станал издател на икономически вестник още докато търка студентската скамейка. Очевидно става дума за действащ и днес дългосрочен проект за конструиране на паралелна държава (бизнес-власт-съдебна система-медии-НПО) в държавата, автори на който са политико-икономически олигархичен кръг, изграден от Иван Костов и кръга „Агнешки главички“ за обслужване на политическите им и бизнес начинания.

Все още витаят митове относно шеметното издигане на невръстния издател, който едва на 28 години се превръща в индустриалец-мултимилионер, ръководещ на практика октопод с метастази във всички нива на държавния организъм. В центъра на структурата е касичката „Каолин“, а около нея съзвездието от фирми включва „Алфа Финанс“, „Булброкърс“, „Икономедия“. Това е основната хранителна среда за медиите-бухалки, за партиите и обществениците (както прочетохме в стенограмите „Арго“, там им видяхме и имената дори) благодарение на които Прокопиев генерира огромна власт – назначава министри, вкарва в парламента коалиции, издига свои хора за президенти и върховни съдии.

Октоподът „Прокопиев“ работи чудесно до ден днешен в унисон с мъдрите съвети на ментора му Костов. Под крилото на драгалевски лаборант израсна кръгът „Капитал“, в същата група са и политическите прислужници на Прокопиев – „Да, България“ (Христо Иванов и Антоанета Цонева), ДСБ (Атанас Атанасов и Радан Кънев), „Зелените“ (Борислав Сандов и Тома Белев).

Политическите и бизнес проекти на Прокопиев през 21-и век ще бъдат предмет на следващите ни коментари. Ще анализираме защо прокурорката по аферата „Каолин“ се отказва от обвинението. Съзнателно ли държавният обвинител изготвя калпав акт, който със сигурност да падне в съда. И той пада. Ще разгледаме и схемата „ЕВН“ (много подобна на схемата „Каолин“), по която той получи първото си обвинение в компанията на Трайчо Трайков и Симеон Дянков – лично посочени от него министри в първия кабинет на ГЕРБ.

Но нека преди това се върнем на случая „Каолин“ – афера, поради която Иво Прокопиев е с повдигнато обвинение за пране на пари, а негови активи за 200 милиона са запорирани от две съдебни инстанции след иск на вече бившата КОНПИ, тъй като са налице солидни доказателства за придобиване по незаконен начин.

А какви са тези доказателства?

Според редица медийни публикации приватизацията на „Каолин“ е христоматийна за грабежа на държавни активи, който е извършен през мандата на Иван Костов. Първият кандидат за предприятието монополист не само на България, но и на Балканите е белгийската „Сибелко“  - световен лидер в производството на кварцов пясък.  Според три независими един от друг източника чуждите инвеститори предлагат близо 46 млн. долара за „Каолин“. Неочаквано, обаче, те се отказват, след което златният актив е приватизиран от РМД, неотговарящо на условията и учредено в нарушение на закона. В последствие незнайно защо цената е свалена от 46 до 3,2 млн. долара. И най-скандалното – авансово се плаща едва 10% (320 хиляди долара), 50% са разсрочени за 10 години (на стойност около 1,6 млн. долара), а 40% са компенсаторки на стойност около 192 хиляди долара.

Следователно – ако Прокопиев честно е платил сделката, то реалната цена е 2 112 000 долара, което е над 20 пъти по-малко от офертата на белгийците. А разликата попадна в джоба на Прокопиев вместо в българската държава. На колко възлиза тя разбираме, когато видим цената, на която успелият млад мъж осребри златната си кокошка след продажбата на немците от Кварцверке.
Ще си позволя да задам пет въпроса, отговорите на които вярвам са детска игра за най-добрите разследващи журналисти в Републиката – тези в нюзрума на БТВ и колегите им от редакцията на „Капитал“. Темата е изключително важна, тъй като се касае за сделка относно предприятие заемащо важна част в българския национален капитал.

1. Кой и на какво основание гони чуждите инвеститори от „Сибелко“? Имало ли е идея „Каолин“ да се превърне в постоянен донор за империята на Прокопиев от медии, партии, НПО-та, магистрати, създадена, за да обслужва интересите на Костов и израсналите под крилото му бизнесмени.

2. Кой и на какво основание избра да направи 28 годишния издател Прокопиев по-богат със 150 милиона (това е сумата, на която продаде „Каолин“) ? И то без да има какъвто и да е опит в тази сфера – нито го е учил, нито го е работил, нито го е наследил.

3. Имал ли е право в РМД-то приватизатор да участва братът на Иво Прокопиев?

4. Свързани с Прокопиев(„Булброкърс“, „Алфа Финанс“, „Икономедиа“) ли са лицата, изготвили криминалната оценка и начина на плащане за „Каолин“? Каква е методологията, с която са си служили? Как цена се занижава от 46 (платими веднага) до 2 милиона? Свързани лица ли подписват допълнителни анекси в договора и как се е осъществявал следприватизационният контрол?

5. Какъв е произходът на парите, с които Прокопиев прави първоначалното авансово плащане за „Каолин“? Били са в касата на фалиралия според него завод, взел ги е на заем, извадил ги е от джоба си? Има ли подозрения за пране на пари? И не по-маловажно – колко са реално платените пари за „Каолин“? И как се плащат?

Силно се надявам да прочетем отговорите, да гледаме разследванията.. За да разберем всички заедно как създадохме героя Прокопиев, ужилил всички нас като данъкоплатци, според прокуратурата. Или с други думи – приказка за първите сто милиона на всесилния бизнесмен, създал буквално своя паралелна държава в държавата чрез хората си в политиката, медиите, съдебната система и обществения живот на страната. Приказка от която ще се изясни дали е нормално бизнесмен, участвал в приватизацията да нарича себе си „лидер на общественото мнение“, да се държи като морален ментор и наставник на всички български граждани, да вземе завод за без пари и да го продаде за 150 милиона.

Или както многократно е казал мъдрият български народ: „крадецът вика – дръжте крадеца!“

Георги Иванов, "Хипотези"