Водещият по Канал 3 Любо Огнянов направи горещ коментар за политическата обстановка в страната. Вижте го:
Ще ви разкажа една история от една европейска столица. Жителите на тази столица през последните години са вбесени от дупките по улиците, мръсотията в кварталите, ненормалния трафик и съмненията за корупция при управлението.

Десните партии не успяват да стигнат до консенсус и издигат няколко кандидати. И докато вдясно се лутат как да стигнат до обединение, на преден план излиза една адвокатка.

Работила в кантора, защитавала десни политици, обвинени в корупция и дори осъдени за връзки с мафията. Мотото и в кампанията е "честност" и "по-ефикасни обществени услуги", обещава дигиталицация на общината, критикува статуквото на традиционните партии.
 
Хората и вярват. Става въпрос за Верджиния Раджи. Тя печели триумфално на балотаж с 67% изборите в Рим преди три години с листата на "Пет звезди" – движение основано от комика Бепе Грило, който започва кариерата си в телевизионни предавания.

Днес Верджиния Раджи е разследвана за съмнителни назначения, нито едно от обещанията и не е спазено, Рим тъне в боклуци, инфраструктурата не е подобрена изобщо.

Много дълго време се чудих как да определя в една дума местните избори у нас. Коалициите, които се родиха между първия и втория тур обаче не оставиха кой знае какъв избор в търсенето на точния семантичен печат и смятам, че думата "безпринципни" най-добре им подхожда.
 
През последната седмица се нагледахме на нечистоплътни заигравки, в които границите между десница и левица се размиха до степен на една аморфна маса концентрирана в една единствена цел.

Нов отечествен фронт. Тук е мястото да подчертая – няма нищо лошо в това партии да се обединяват срещу ГЕРБ, които доминират вече десетилетие в общините в страната, а в София вече 14 години.

Но дори в политиката е важно да следваш някакви принципи. С ясни предложения какво трябва да се направи и как да се направи.

А не на принципа "целта оправдава средствата". Обявена за кривата щанга, с която да се демонтира ГЕРБ и модела на управление в София, Мая Манолова премина граници, които трудно някой друг би преминал.

В опита си да се добере до още и още гласове, тя прие радушно подкрепата на Десислава Иванчева, осъдена на първа инстанция. При положение, че ръководител на щаба на Манолова е бившият заместник на Иванчева, напуснал Младост след скандал.
 
Мая Манолова се срамува и досега да каже за коя листа общински съветници е гласувала, но смело обяви, че е подкрепила кандидата на "Да, България" за районен кмет на Лозенец блогър Константин Павлов-Комитата.

Активен член на "Протестна мрежа" организирал протестите през 2013 г срещу кабинета на Пламен Орешарски. Докато по същото време Манолова носеше тениска с надпис "Дайте шанс на Орешарски".

Каква ирония нали? О, времена, о, нрави, би възкликнал Цицерон. Протестърите обаче нямат нищо против социалисти, срещу които са се борили преди 6 години, да гласуват за тях. Защото за кривата щанга е важно да бъде крива. Но кривата щанга изкриви маските и на старата десница. Всъщност това вече не е стара десница, а застаряла десница.

Чудя се на избирателите на ДСБ как ли се чувстват в компанията на тази розово-зелена паплач, която се прикрепи към старите десни. Това ли е бъдещето на аристократично настроените тъмносини избиратели?

В коалиция с либерали и зелени, които се хилят на смешки за безплатни конски вагони, докато броят делфини? Вече не са ли важни принципите в политиката, та се наложи демократите за силна България да клекнат на социалистите.

Бившият лидер на ДСБ Иван Костов преди гласуваше с отвращение. На днешните лидери на ДСБ отвращението вече не им стига.
 
Чудя се дали там не са останали само отвратителните, от едни кантори, които искат да си разпределят Манастирски ливади например. Как ли се чувстват членовете на БСП в София, които също подариха победата на тези розово-зелени либерали в различни райони. Струваше ли си, уважаеми социалисти?

Интересно как приемат факта, че членството в партията вече не се води за престижна част от биографията, за да могат да се борят за какъвто и да е пост в държавата. Така беше и с Елена Йончева, която след фиаското на евроизборите, замина за Брюксел и оттогава ни вест, ни кост. Та да се стигне до признанието на Корнелия Нинова, че не вижда как тя се бори с корупцията и не е доволна от нея.

Доволни ли са социалистите, че дадоха властта на останките от партията на Иван Костов и либерално-зелената общност? И как приемат идеята на Мая Манолова да създаде гражданска платформа, която обаче нямало да бъде партия. Какво тогава ще бъде?

Нещо някакво такова. Като другият кандидат за народното доверие – комикът, който ще бъде новият политик от "Няма такава държава".
 
В началото ви припомних съдбата на кметицата на Рим от основаното от комедиен актьор италианско движение "Пет звезди". Тя спечели. Тук Манолова загуби. Поне засега. Защото това може да е първата и крачка при завръщането в голямата политика. Но да не забравяме и другия рефрен от една от песните на новия политик -  7, 8 и ще си паднала. Вярно е, няма такава държава с такава политика.