След като от парламентарната трибуна представителите на ДПС Мустафа Карадайъ и Йордан Цонев посочиха, че всъщност медийният монополист в България е Иво Прокопиев, а „Демократична България“ е партията на задкулисието, главата на кръга „Капитал“ се почувства длъжен да отговори през „Дневник“ – „медията“, която притежава и която през годините се превърна в синоним за манипулация.  

Прокопиев, опитвайки се с празни думи да замаже скандала, нагло се обяснява и дава няколко примера, които според него били емблематични за това как „Дневник“ и „Капитал“ защитавали добросъвестно и навреме обществения интерес, предупреждавайки за огромни злоупотреби с обществени средства.

Хората обаче нямат къса памет, както си мисли „бялата якичка“ от Разград, забогатял по времето на Костов и приватизирал „Каолин“ за жълти стотинки. Затова е добре да му се припомни – както на него, така и на клакьорите му в политиката и медиите, кое е „златното момче“ на Иван Костов и „Агнешките главички“ и защо точно тези примери, които дава за „добросъвестност“, всъщност тотално дискредитират медиите му като манипулативни бухалки.

Че Прокопиев е „демократ“ на думи и само за пред хората, е повече от ясно. Бившият приватизатор е възпитан в духа на комунистическия тоталитаризъм, защото баща му Георги Прокопиев е бил капитан от УБО и управител на любимото на Тодор Живков ловно стопанство „Воден“, където комунистическият лидер е отмарял в компанията на своите съратници и гости и разбира се с дейното участие на Прокопиев – старши.

След идването на демокрацията, Прокопиев, само на 26 години, стана виден „издател“, а впоследствие, чрез схема, заради която се сдоби с обвинение от прокуратурата, приватизира на безценица „Каолин“. През годините далаверите му продължиха, заради които прокуратурата отново го подгони, а КПКОНПИ му наложи рекорден запор за 200 млн. лв. През цялото това време разградският приватизатор се представяше като жертва на произвол, а търсенето му на отговорност за стореното – като заглушаване на свободното слово на „Дневник“ и „Капитал“. През 2016-та обаче станаха публични стенограмите „Арго“, в които Прокопиев инженерстваше сегашния политически проект „Демократична България“, а прокситата му Христо Иванов и Ивайло Мирчев днес вече са депутати и се „борят“ за демокрация. Освен това самият Бойко Борисов призна преди години, че в първият му кабинет Прокопиев е инсталирал подмолно четирима министри, като така е официализирал задкулисното си влияние.

Сега Прокопиев очевидно е обиден, че някой му е казал истината в очите, този път от парламентарната трибуна. Оправданията му обаче са толкова елементарни и нямащи връзка с реалността, че е съвсем лесно да бъдат опровергани.

Например Прокопиев се гордеел, че изданията му „разследвали“ КТБ през периода 2009-2015г. за недопустимата концентрация на държавни средства в банката, за срастването на медийна, политическа, съдебна и финансова власт, за недопустимото финансиране на свързани лица и рисковете за вложителите и за вторичното разграбване на активите на банката. Но същевременно гузно мълчи, че след като Цветан Василев избяга в Сърбия и се укри от правосъдието, „Капитал“ и „Дневник“ веднага обърнаха палачинката и се заеха да лустростват както финансовия фараон и схемите му с Малофеев и Луврие, така и да дават трибуна именно на хората на Василев – като например Емилиян Гебрев, които всячески се опитваха да отмъкнат активи от масата на несъстоятелността на КТБ, под носа на синдиците.
Главата на кръга „Капитал“ бил радостен също, че сайтовете му правели „разследвания“ за управлението на Българската банка за развитие през периода 2016-2021г., но незнайно защо пропуска обстоятелството, че всъщност се касае за откровени пасквили, единствено заради обстоятелството, че шеф на банката точно по това време беше Стоян Мавродиев, когото Прокопиев смята и досега за свой личен враг. Не за друго, а просто защото докато Мавродиев оглавяваше Комисията за финансов надзор, този държавен орган издаде десетки наказателни актове против фирми на Прокопиев, като бяха констатирани фрапиращи нарушения и наложени глоби за стотици хиляди левове. Нещо повече, КФН сезира 7 пъти ДАНС и прокуратурата за тези нарушения. Естествено, близко е до ума, че „разследванията“ на Прокопиевите медии за ББР, с които сега се хвали, всъщност не са нищо друго, освен елементарно отмъщение и изливане на помия върху самия Мавродиев.

Сега Христо Иванов, който заедно с Прокопиев лъсна в стенограмите „Арго“, се пъне да обяснява в парламента колко бил демократичен, как щял да защитава ценности и да прави разследвания. Естествено, с фиксация върху прокуратурата и специализирания съд, който години наред търсеха отговорност от приятеля му Прокопиев.

Не е лошо обаче, щом е толкова „обективен“, Иванов, вместо да прави активни мероприятия по ТЕЦ-ове и плажове, да обърне поглед и към самия Прокопиев.  И да попита, понеже „журналистите“ от „Капитал“ и „Дневник“ ги е хванала амнезията и „разследват“ само личните врагове на собственика си, как така например за приватизацията на „Каолин“ държавата ни получи цифром и словом от Иво Прокопиев….170 хиляди лева, а остатъкът – в „компенсаторки“. Оценката му обаче беше за 31 милиона лева, а при продажбата на германската Кварцверке през 2013г. цената се оказа 180 милиона лева. Или да се поинтересува за приватизацията на „Винпром Дамяница“ от Филип Харманджиев – дясната ръка на Иво Прокопиев, който плати цифром и словом ….60 000 долара, а остатъкът отново беше в „компенсаторки“. По същото време в складовете на Винпром-а имаше готова продукция за 4 милиона долара.

Христо Иванов обаче не се интересува от тези сделки, нито от приватизацията на „БГА Балкан“ за 150 000 долара, на „Кремиковци“ за 1 долар, на „Нефтохим“ за смешни пари, при положение, че само това предприятие струваше милиарди (сръбският му аналог, при това по-малък от „Нефтохим“, беше продаден при цена 1.2 милиарда долара) и още близо 3000 предприятия, харизани на безценица от Иван Костов, на когото Атанас Атанасов, сега също „демократичен“ депутат, беше първа дружка.

Така че следващият път, когато Прокопиев реши да се обяснява кой е и какво представляват „медиите“ му и политическите му проекти, както и коя държава е „завладяна“, да бъде така добър да не се обижда от истината, а просто да се погледне в огледалото. Там ще види човека, превърнал се в символ на задкулисието, докато се представя за „морален“ и „честен“.

Да истината боли, но вече е крайно време не само да бъде казвана, ами и обществото да спре да бъде заблуждавано.