В САЩ се насажда героичен образ на спецназовците и се гордеят с успехите им, като отминават страхотните провали. Американското издание National Interest обаче изброява пет спецоперации, които са завършили с пълен провал.
Рейд на атола Макин
 

През август 1942 г. наскоро сформираният Втори рейдерски батальон на морската пехота на САЩ започва своята първа спецоперация: американски подводници стоварват на атола Макин в Тихия океан 222 специално подбрани и обучени командоси. Тяхната мисия е да разрушат японските постройки и така да заставят японското върховно командване да се чувства уязвимо.
 
Нападението е неочаквано за японците, но ефектът на изненадата бързо е преодолян. Американците се опитали да отстъпят към очакващите ги подводници, но им попречили високите вълни.
 
Едва на следващия ден те били евакуирани. Загинали 30 американци, много били ранени.
 
Северна Корея: Височина 205
 
На 25 ноември 1950 г. американските спецназовци трябвало да овладеят и удържат под свой контрол Височина 205 край река Чхончхонган в Северна Корея. Те обаче не знаели, че в страната е въведен голям китайски контингент, който подготвял голямо контранастъпление.
 
Станалото не се нуждае от описване, а резултатът е оцеляването едва на 21 спецназовци от участващите 87.
 
Операция "Орлов нокът" или Бягството от Техеран
 
След завземане на американското посолство в Техеран през 1979 г. десетки дипломати били взети за заложници. Администрацията на президента Джими Картър взела решение да не започва война с Иран, а да проведе спецоперация.
 
Планирано било близо до посолството да се приземят вертолети с американски спецназовци, охраната на дипломатите да бъде ликвидирана, след което заложниците със самолет да бъдат изведени извън страната, преди иранските военни да реагират. Операцията била прекалено сложна и дори малка неточна стъпка можела да доведе до десетки жертви.
 
В деня на рейда нищо не тръгнало по плана. Първо, един от вертолетите рухнал във водата още с излитането от самолетоносача, екипажът на друг вертолет се заблудил и изгубил, останалите машини поради грешки на разузнаването се приземили край действащо шосе.
 
В резултат операцията била разкрита. Американците блокирали автобус с пътници и взривили преминаващ ирански бензиновоз, загинал един човек.
 
Операцията била преустановена. Един вертолет обаче поради грешка на екипажа се врязал в самолета-цистерна, в пожара загинали 8 члена на екипажите. Оцелелите вертолети били изоставени в пустинята и били пленени от иранската армия заедно с цялата секретна документация по операцията.
 
Провалът на операцията в Иран довел до поражението на Джими Картър на президентските избори през 1980 г.
 
Провал на операция „Избухнала ярост”
 
Свалянето на правителството на малката островна държава Гренада на 200 км североизточно от Венецуела (107 хил души) изглеждало като неизпълнима задача. Наистина инвазията продължила цели 3 денонощия, през които американците се сблъскали с много проблеми.
 
Военните не обърнали внимание на метеорологичната обстановка, в резултат четирима „морски котки” се удавили. Нападението на затвора Ричмънд Хил от въздуха било посрещнато от зенитна артилерия. Опитите за овладяване на три празни бараки завършило с разбиването на три вертолета и гибелта на още трима военнослужещи.
 
Позорното бягство от Могадишу
 
През 1993 г. САЩ навлезли в гражданската война в Сомалия под егидата на хуманитарна мисия за доставка на продоволствие на жителите на страната. После целите се разширили, но Бил Клинтън едва ли си давал сметка какво САЩ искат от тази бедна африканска страна.
 
През октомври 1993 г. американците започнали спецоперация в столицата Могадишу с цел да арестуват двама члена на „правителството на Сомалийския национален алианс”. Атаката била планирана по въздух и земя. Пак не потръгнало както трябва: един от двата вертолета „Блекхоук” бил свален с РПГ, участниците в наземната операция също не успели да се доберат до целта. Вторият вертолет също бил свален.
 
Боевете продължили до сутринта и стрували живота на 19 спецназовци. Загинали и хиляда сомалийци.
 
БЛИЦ обаче изразява мнение, че има още много операция, при които прочутите американски спецназовци са се проваляли с гръм и трясък. Редакцията си позволява да разкаже за извънредно любопитната първа международна изява на „червените кхмери” в Кабоджа през майските дни преди 42 г.
 
На 12 май 1975 г. контейнеровозът „Маягуес” (Mayagüez), плаващ през камбоджански териториални води, е спрян от патрулни катери на „червените кхмери”. Това става само месец след като кхмерите завземат властта в Камбоджа и само две седмици след края на Виетнамската война. Корабът е поставен на котва в района на остров Кох Танг, а екипажът му, подозиран в електронен шпионаж, е прехвърлен на континента.
 
Държавният секретар на САЩ Хенри Кисинджър научава за отвличането сутринта в 6 часа на 12 май. През първата половина на деня се води интензивно обсъждане на ситуацията, при това още в самото начало се залага на силово решаване на проблема. В същото време патрулни самолети на ВМС интензивно издирват „Маягуес” и след обед един от „Орион”-ите засича кораба на котва край крайбрежния остров Пуло Уай.
 
На 13 май започва формиране на спецотряд за освобождаване на екипажа от плен. Отрядът трябва да бъде прехвърлен с 8 вертолета НН-53 и 8 вертолета СН-53. За сборен пункт е определена авиобазата Утапао. При прелитането в планинска местност в Тайланд се разбива един СН-53 и загиват 23 морски пехотинци.
 
Планирането на операцията е затруднено от почти пълната липса на разузнавателни данни. Предполага се, че плененият екипаж се намира на Кох Танг, макар вече да е прехвърлен на континента. Американската авиация атакува всички камбоджански катери в района, за да парализира комуникациите между острова и континента.
 
Вечерта на 13 май американската авиация започва да патрулира в района на закотвения кораб. Цяла нощ над него кръжат тежко въоръжените АС-130 „Гъншип”, прогонвайки с огън приближили се до „Маягуес” камбоджански плавателни средства, като един патрулен катер на кхмерите е потопен.
 
Друг катер е потопен сутринта на 14 май от щурмови А-7 „Корсар”. Пилотът засича не голям тайландски риболовен съд, плаващ от острова към континента, и предполага, че на него се намира плененият екипаж на „Маягуес”. Така се и оказва в последствие, но в него момент американците не го знаят.
 
В това време „Корсари”, „Фантоми” и АС-130 продължават да кръжат над контейнеровоза. До обед още един А-7 потопява катер на кхмерите, а надвечер се отличава АС-130.
 
Към вечерта на 14 май ситуацията става съвършено объркана: никой не знае къде са от „Маягуес”. През нощта разузнаването долага, че те се намират на северния нос на остров Кох Танг. И веднага се задейства механизмът по освобождаване на пленниците. Ескадрения миноносец „Холт” се отправя за остров Пуло Уай със задача да освободи съда, а на отряд от морската пехота с численост около 600 души предстои да десантира с вертолети и да освободи американските моряци.
 
Сутринта на 15 май подразделение на морската пехота на САЩ е стоварено на безлюдния борд на „Маягуес” и го изтегля на буксир. По цели на територията на Камбоджа са нанесени авиационни удари.
 
Стовареният на Кох Танг десант на 15 май е посрещнат със силен огън от „червените кхмери”. Осем вертолета (пет СН-53 и три НН-53) приближават брега на две вълни: първият СН-53 се приземява безпрепятствено, но след няколко минути кхмерите го правят на решето, убивайки втория пилот и бордния механик.
 
Вторият СН-53 каца под огъня. Независимо от повредите, той успява да излети, но не може да достигне до Утапао и каца на континента. Другите два вертолета попадат под кръстосан огън на автомати и картечници още при приближаване на мястото на десанта. Единият СН-53 каца направо в морето, но екипажът и 20 морски пехотинци успяват да достигнат до брега. Другия СН-53 рухва в морето, обхванат от пламъци. Част от неговите десантчици са измъкнати от морето от американски ескадрен миноносец, но около 30 души загиват.
 
Само час след злощастния десант на остров Кох Танг, ескадреният миноносец „Робърт Л. Уилсън” прехваща тайландски рибарски траулер, на който откриват екипажа на „Маягуес” цял и невредим. Операцията по неговото спасяване е завършила, но започва спасителна операция за измъкване на десантиралите 54 морски пехотинци на Кох Танг, където боят продължава.
 
След час и половина НН-53 се опитва да стовари още една група от десанта. Едва при четвъртия опит екипажът на „Зеленият гигант” успява, но след като извиканият АС-130 прави в района няколко кръга в района на кацането, заливайки кхмерите с огън от оръдията си. После при излитането във вертолета попада мина от минохвъргачка, но екипажът съумява да откара повредената машина в базата в Утапао.
 
На Кох Танг вече се намират 109 морски пехотинци, изолирани на три отделни групи. Американците се надяват да изтласкат кхмерите от зоната за кацане и излитане на вертолетите, осигурявайки безпрепятствена евакуация. Всички разбират, че боят на Кох Танг е последният в дългата Втора Индокитайска война.
 
В разпореждане на американското командване остават само 5 големи транспортни вертолета - два СН-53 и три НН-53. Тези машини трябва да доставят на острова силите, които според американското командване трябва да решат изхода на боя, и да евакуират ранените. На един СН-53 куршуми пробиват горивните резервоари и той се връща, без да кацне. Сега в капана на Кох Танг вече се намират 222 морски пехотинци.
 
Едва след обед американското командване проумява, че изходът е не в нарастване на силите, а в спешната им евакуация. Тя започва в 14:30 часа, когато един НН-53 изтегля група обкръжени войници. Вертолетът е прикриван от почетен ескорт от А-7 „Корсар”, F-4 „Фантом” и ОV-10. Независимо че преди кацането позициите на камбоджанците основно са щурмувани, все пак при кацането НН-53 получава порция куршуми, повредили единия двигател. Въпреки това летците успяват да излетят с 54 морски пехотинци и да достигнат до авионосеца „Корал Сий”.
 
На всички участници в операцията е ясно, че през нощта пехотинците няма да удържат позициите си. А от всичките 16 вертолета в операцията изправни остават само 3.
 
Евакуацията е предшествана от С-130 „Херкулес”, който хвърля тежка бомба. В резултат от взрива се образува пусто пространство с размер на футболно игрище. Убити са много кхмери, а и моралният ефект е впечатляващ. След като се разсейва димът от бомбата, изчакващите над морето вертолети се приземяват. Техните екипажи констатират рязко намаляване на зенитния огън. От един път не се удава да евакуират всички американци. Още един рейд трите вертолета извършват на сумрак. Последният изстрел във Виетнамската война го дава АС-130 „Гъншип”.
 
Пряко по време на бойните действия на Кох Танг загиват 15 морски пехотинци и 3 изчезват безследно. Въпреки несполуката в бойната част на операцията и нейната безсмисленост, изходът от кризата с „Маягуес” е счетен в САЩ като успешен. Макар че боят на остров Кох Танг няма отношение към Виетнамската война, имената на всички американци, загинали в тези събития (в това число и 23-те в Тайланд), са добавени на стената на Мемориала на ветераните от Виетнамската война във Вашингтон.
 
Публикацията е подготвена от Ганчо Каменарски