Две години и половина след руската инвазия в Украйна твърде много публични фигури в Съединените щати и Европа изглежда все още не са в състояние да разгадаят мотивите на Русия. Руският външен министър Сергей Лавров наскоро заяви пред босненския вестник, че готовността на НАТО да се разшири с членството на Черна гора и отправянето на приветствия за евентуално членство към Босна и Македония е не само една грешка, но и провокация. Това пише в свой анализ за списание "Нюзуик" Стефен Бланк от Американския съвет за външна политика, цитиран от БГНЕС.
На неотдавнашна среща европейска политическа фигура открито заяви, че не може да започне да разбира защо Лавров и неговото правителство се чувстват по този начин. И не само той. Твърде много хора в обществения живот като че ли не могат да схванат мотивите, движещи руското поведение. Никой със здрав разум можеше да повярва, че Босна, Македония и Черна гора заплашват Русия или нейните жизнени интереси, или че НАТО може да застраши Русия.

Сформирането на осем батальона, за да защитава своите съюзници на предната линия от 2017г. едва ли представлява доказателство за заплаха. И все пак за Русия самоопределението на тези политически общества представлява заплаха. Това е така, защото действията на Москва в Украйна и на други места в Европа преследват тройна цел. Древната римски фраза за това как императорът поддържа популярността си като дава хляб и зрелища на населението се прилага и тук. Първата цел е вътрешна – за гарантиране, чрез насърчаване на имперски авантюри запазване на властта на Путин.

Имперският авантюризъм сега е предпоставка за запазване на системата на Путин и ако предишната бъде осуетена от следващата, тя трябва или да да бъде реформирана – което ясно е отказано да бъде вършено - които ясно отказва да направи- или да да пропадне. Втората цел е Украйна и всички други постсъветски републики. Путин и неговият вътрешен кръг често дават да се разбере, че те вярват, че тези държави нямат никакъв реален суверенитет, нито тяхната териториална цялост е достойна за внимание извън целесъобразност. Но ако Украйна, използвана от Москва да обясни твърдението си да управлява всички "руснаци", отхвърля Москва, легитимността на Путин като реставратор на империята и статута й на велика сила моментално остава без съдържание. Идеите за демократичното самоуправление ще влязат Русия чрез успеха на Украйна.

Поради което проектът за реформа на Украйна трябва да бъде сложен край, особено защото руският елит гледа на Украйна като на "Малката Русия", която няма работа да иска независимост и няма капацитет за управление извън Русия. Третата цел е европейската интеграция. Исторически европейската интеграция е най-голямата заплаха за сигурността на Русия. Но интеграция при Наполеон, Хоенцолерните или Хитлер е едно нещо. Демократическата интеграция в рамките на ЕС и НАТО не заплашва никой освен характеризиращите се с алчност и корупция автократи, които не могат да успеят без подбуждане на на постоянен конфликт и имперски игри. Ето защо ако искаме да разберем мисленето на Москва, става ясно, че на Босна, Черна гора и Македония не може да се позволи да постигнат истинско самоопределение и сигурност чрез европейска интеграция.

Европа, разделена между два полюса и сфери на влияние не може да стигне до "окончателност", желана от ЕС и НАТО, и трябва да се държи постоянно в състояние на конфликт. В този смисъл, цитирам американския публицист Рандолф Борн, войната е здравето на държавата за Русия. Съответно интеграцията на Балканите е друг пирон в ковчега на имперския проект на Москва, защото тя утвърждава правото и възможностите на свободни хора да се управляват сами и да избират за себе си дали да бъдат част от по-голям политически проект. Дори и интегрирането на тези три сравнително незначителни балкански политически общества представлява смъртна заплаха за самоопределения мироглед на Русия и нейната политически самостоятелно проекция.

За да бъдат защитени Русия и системата на Путин, останалата част от Европа не трябва да бъде защитена и интеграцията трябва да остане незавършен, прекратен проект. Русия определя своята сигурност като несъвместима с останалата част на Европа и нейната върховна власт над тази на бившите членове на Варшавския договор. Подобно на стагнацията от ерата на Брежнев, доктрината Брежнев на намаления или пресечен суверенитет остава жива в руската политика. Така че не е изненадващо, че прессекретарят на Путин Дмитрий Песков каза Брежнев не е отрицателна величина за нас. Само когато европейските политици разберат мирогледа на Русия и силите, които мотивират нейната политика, ще спрат да приемат за даденост, че имаме общи интереси или проблеми, които ние и Русия трябва да намерим начин да бъдат решени.

Мирното съжителство е най-многото, което може да бъде постигнато и че това също твърде трудно постижимо поради съветската агресия. Ако европейските лидери настояват за диалог с Русия, просто защото тя е съсед, това няма да доведе до никъде.. За съжаление на Москва, диалогът, която твърди, че търси със Запада, няма основание, тъй като Русия отрича основните принципи, които вдъхват живот на Запад и сега са в сила в голяма част от Източна Европа. Докато Москва се отнася към демокрацията като смъртна заплаха, истински диалог, за разлика от това, което дипломатите наричат обмен на мнения, не само е малко вероятен, но и невъзможен.