България в последните години се превърна в място, в което всеки може да изговори каквато си иска лъжа, за когото си иска, както си поиска и където си поиска – във вестници, сайтове, социални мрежи, телевизии, радио. Нещо повече, същите лъжци, които безпрепятствено пропагандират неистини, разпространяват и мантрата, че България била на 111-то място по свобода на словото. Това се казва в авторски политически коментар на сайта Хипотези.

Пълно лицемерие. Какво 111-то място, след като у нас свободата да приказваш каквото си искаш, включително нагли лъжи и абсолютни фалшиви новини, е въздигната в култ и се е превърнала в слободия?

Знае се и чия е заслугата за това.

Вината е на самонакичилите се през медиите си с „морални“ медали псевдожурналисти, на хранениците на чужди фондации, на продажните наши „политици“ и на кукловодите им – олигарси, забогатели незаконно по време на Прехода.

Имената се знаят, но малцина се тези, които имат смелостта да им се противопоставят, а когато го сторят, стават моментална мишена и биват обливани от години с нечистотии, разпространявани от подли двуличници, удобно маскирани като „моралисти“.

Иван Костов – бивш преподавател по марксизъм-ленинизъм, обучаван в Москва, приватизирал на безценица икономиката на страната и раздал на приближените си хора предприятия за над 30 милиарда лева. Икономическият му министър Александър Божков си спечелва прякора „Мистър 10 процента“.

Иво Прокопиев – син на човек от Държавна сигурност, получил на 28 години без пари „Каолин“ от същия Костов, притежаващ медиите „Капитал“ и „Дневник“ и контролиращ мейнстрийма и големите телевизии, както стана ясно от стенограмите АРГО. Мултимилионер. Подсъдим.

Огнян Донев – син на човек, свързан с Държавна сигурност, получил без пари най-голямото българско фармацевтично предприятие „Софарма“ – по времето на Иван Костов, и притежаващ медията „Клуб Зет“. Мултимилионер. Подсъдим.

Сашо Дончев – проводник на руските интереси в България и дългогодишен посредник при продажбите на руски газ. Собственик на вестник „Сега“. Мултимилионер.

Христо Иванов – внук на убедени болшевики, дядо му е политемигрант в Москва, баба му е генерал от Червената армия, а майка му е комунистка и досега, родена в Русия. Дългогодишен храненик на Джордж Сорос, основател на партия „Да, България“, спонсорирана от олигархичното задкулисие и дирижирана от Иван Костов и Иво Прокопиев. Съпредседател на партията е Атанас Атанасов, шеф на национална служба „Сигурност“ по времето на Иван Костов.

Цветан Василев – също завършил марксистка икономика, приватизирал КТБ по времето на Иван Костов и създал най-голямата финансова пирамида в България, завлякла над 5 милиарда от спестяванията на българския народ. Контролиращ цял арсенал от хибридни сайтове за фалшиви новини. Подсъдим.

Николай Банев – комунистическо парвеню, приватизирал десетки предприятия, после нарязани за скрап. Завършил руска гимназия, потомък на комунистическа фамилия. Подсъдим. 

Списъкът всъщност е много дълъг, но прави ли ви впечатление какво обединява всички тези хора и техните политически марионетки?

Обединява ги „костовизъм“, марксизъм-ленинизъм, комунизъм, държавна сигурност, кражбите на националното богатство, многото пари.

Обединява ги и това, че някои от тях вече са подсъдими за извършените от тях престъпления.

Да сте чули обаче да са си признали комунистическите убеждения, престъпленията или заграбеното от народа? Няма да чуете.

Вместо това всички говорят двулично за „демокрация“, „либерални ценности“, „морал“, „десни политики“. Правят партии, крещят за власт.

Болшевики да ти говорят за либерални ценности и дясна политика е все едно китайската компартия да покани Джордж Сорос за председател. 

Какъв морал, ценности и задръжки може да има Прокопиев, за да ги пробутва на обществото, след като бандитски приватизира „Каолин“ за някакви си 60 хиляди лева, а го продаде за 100 милиона евро?

Какъв морал и ценности да имат Огнян Донев и Сашо Дончев, забогатели от държавните предприятия заради връзките си - единият богатеещ на гърба на болните българи, а другият като комисионер от тръбата с газа, тоест от сметките на потребителите?

Какъв морал може да има Цветан Василев, откраднал милиарди от вложителите, потънали във фирмите му-бушони? Дъщеря му сега пише всеки ден в туитър и ни приказва в ютуб за мракобесие, клептокрация, липса на свобода в България и прокурорска държава. Сигурно иска прокуратурата да връчи медал за храброст и заслуги на баща й Василев, да го потупа по рамото и да му подари още 5 милиарда народна парá?

Така са свикнали – да богатеят на гърба на народа и да се представят за жертви. Докато крадат. Толкова им е съзнанието и „моралът“.

И това са само малка част от хората, заради които България в момента е най-бедната страна в Европейския съюз, а същата тази групичка, понеже има медии, контролира информационния поток и е свързана по линия на Джордж Сорос с цялата му мрежа от журналисти в Европа и по света, нагло си позволява да оплюва всички, които си позволят да им търсят отговорност:

Прокуратурата – защото ги е подгонила и ги обвинява за съсипването на България.

Пеевски – защото разкрива в медиите си далаверите им и внася законопроекти срещу грабежа.

Борисов – защото не им играе по свирката, даже отвреме-навреме ги нарича „кърлежи“.

КПКОНПИ – защото им отнема незаконното имущество.

Това е истината. Води се война, необявена, в която олигархо-комунистическите „приватизатори“ използват всички средства. Против България, против интересите на хората и против държавните институции.

Целта е пълна демонизация на враговете им. Докато плюят по Цацаров и прокуратурата,  престъпниците получават телевизионно време всеки ден в телевизиите контролирани от Прокопиев. В най-гледаното време в сутрешните блокове, се прескачат един през друг Иванчевци, Баневци, Прокопиевци, адвокатите им. Според тях всички престъпници са невинни, а винаги държавата е лоша – мачкала ги, нарушавала им правата.

В коя друга държава от Европейския съюз го има това? Във Франция и Германия престъпниците получават ли телевизионно време, за да плюят по френските и германските служби?

Овладяха съда, направиха за посмешище ВКС с председател като Лозан Панов. Но не успяха с прокуратурата. Овладяха медиите, но останаха и такива, които им опонират и те са наричани „кафяви“, защото олигархията е узурпирала истината, а всички други лъжат. Овладяха социалните мрежи, но тотално се провалиха на изборите.

Демонизират от години Пеевски, с простичката цел да се изперат покрай него - той черен, те бели, и да му затворят устата и медиите. Нито един факт не подкрепя лъжите им, но това не ги притеснява. Каквото и да се случи в държавата, все Пеевски им е виновен. Те – света вода ненапита. Само инсинуации, намеци, говорене, без нито едно доказателство - не им е нужно.

Четири години след рухването на КТБ Василев не е спирал да краде от активите, закупени с пари на вложителите и намиращи се под негов контрол. Защо не ги върна на държавата, като е толкова „морален“? Защо приятелите му Прокопиев, Донев и Дончев не го попитаха в медиите си, а осигуряваха трибуна на лъжите му? Вместо това си мълчаха, докато Василев подаряваше активи за милиарди на руснаци, срещу едно евро. Мълчаха, докато се опитваше да открадне „Петрол“, „Авионамс“, „Русенска корабостроителница“, хотели, завода за стъкло в Сърбия. Правеха се на умрели лисици. И естествено приписват всички на лошия Пеевски – нищо, че при Пеевски няма нито един от активите на КТБ. Всички са при Василев и крадливите му сподвижници.

Сега пригласят на Цветан Василев и Емилиян Гебрев, които неистово се опитват да присвоят „Дунарит“. Първо през 2015г. Василев го подари на белгиеца с руски паспорт Луврие и олигарха Малофеев. После от 2016г. двамата с Гебрев се опитаха да скъсат връзката със задълженията на групата „Дунарит“ от над 190 млн. лева към КТБ, за да си го приберат „чистичък“. То не беше увеличаване на капитал, то не бяха залози, то не беше прехвърляне на запорирани от КПКОНПИ акции и подставени лица в дружествата-майки. А когато държавата скочи да си защитава правата и да им търси сметка, двамата станаха пак „жертви“. На кого? На прокуратурата, установила пране на пари. На някаква офшорка, дето пречела в съда да минат далаверите им. Пак на Пеевски, който уж „имал интереси в оръжейната индустрия“.

Какви интереси? Че е вкарал в Народното събрание закон, с който да се възстановят обезпеченията в полза на държавата и на Фонда за гарантиране на влоговете? Че иска да спре вторичното разграбване на активите на банката?

И тези законови промени явно работят, след като борбата за заграбването на активите толкова се ожесточи. Стигна чак до …..“новичок“.

Да сте чули „Да, България“ и костовистите да са внесли такъв законопроект? Не сте, няма и да чуете, ама плюят по закона на Пеевски, защото зверски засяга приятелчето им Василев.

През 2019-та Гебрев се сетил, че бил тровен преди 4 години. Защо да не го използва и удари пак по враговете, във войната да се представи за „собственик“ на „Дунарит“? Кой е Гебрев – комунистически оръжеен търговец, в забранителния списък на САЩ за търговия, събудил се милионер покрай протекцията на Андрей Луканов. Идеалната партия за Василев. 

Сега поредната лъжа – тровен бил, защото проявил интерес към „Дунарит“, а интерес към „Дунарит“ имали и „руснаците“, и Пеевски също. И ето ти нова прекрасна инсинуация, а поредната медия на повикване, този път рекетьорският сайт „Биволъ“ ще им свърши работа, за да го разпространи в мрежата от издания на Сорос в чужбина.

Само че, както правилно забелязват „Телеграф“ и „Монитор“, не съвпада дори годината. Гебрев влиза в схемата на Василев през 2016г., а ако наистина е отровен през 2015г., това е било точно когато „Дунарит“ е подарен за 1 евро на Луврие и Малофеев. Досадна подробност, която са забравили.

Това олигархичните медии не ги интересува, не ги интересува и т.н. „разследващите“ медии от мрежата на Сорос – нали поредната задача за омаскаряване е изпълнена. 

И сто торби с лъжи да изсипят по темата, истината е проста – нито Гебрев, нито Василев имат намерение да платят 190 милиона лева на държавата за „Дунарит“. И този факт не могат да го прикрият. Искат завода, защото е хранилката им, също както престъпно приватизираните по времето на Костов стотици заводи са хранилките на днешната олигархия и на „разследващите“ им журналисти.

Въпросът обаче продължава да бъде – защо спи държавата и какво чака. Някой друг ли да й защитава интереса? Защото инсинуациите няма да спрат, а авторите им стават все по-нагли. Наглост, граничеща с откровено безумство.