Отвсякъде ни говорят: „Русия ни заплашва“ (но как?), „Русия влияе на общественото мнение“ (как, при положение, че е известно с кой си имаме работа?), „Русия влияе на изборите“, „Русия ни връща комунистите“, „Русия, Русия...“ Русия – по Чешката телевизия (редакторът й Карас търси усилено начини да очерни още по някакъв начин Русия), Русия – по радиото, където се изказват странни „експерти“, които пропагандистката машина на либералите вади като зайци от шапката си и които за безчет. За Русия говорят навсякъде и с Русия плашат отвсякъде, пише авторитетното чешко издание Parlamentni listy, цитирано от "Фокус".

Понякога ми се струва, че ще отворя хладилника си и върху мен ще скочи Путин и ще започне да ми влияе или да ме заплашва. Фактът е, че колкото по-лошо се справят Европейският съюз и САЩ, толкова по-добре изглежда руският режим. Но това не влияе по никакъв начин на нашите пропагандисти и не ги кара да се замислят по никакъв начин. Дали Русия наистина е толкова опасна за Европейския съюз? Отговорът е очевиден: Разбира се! И така... как? Казано с една дума – традиция!

Каква е руската реалност, ако се абстрахираме от пропагандистките антируски клишета? Съвременна Русия е много по-далеч от социализма, отколкото съвременният Европейски съюз. Да, в Русия държавата е силна (иначе тя би потънала в хаос, както убедително потвърди Елцин), но като цяло там цари пазарна икономика. Така че може би само тези, които наистина не знаят нищо за Русия, могат да бъдат сплашени с комунизма. Русия обаче наистина заплашва Европейския съюз, като защитава най-неприемливата идеология за ЕС. По същество тя е диаметрално противоположна на идеологията на Съюза и се състои в насърчаване на традициите и отхвърляне на влиянието на „гражданското общество“ върху политическите събития.

Русия внимателно спазва и съхранява националните традиции. Русия учи децата си да уважават и спазват тези традиции. Патриотизмът в Русия е почитан и не е презиран по същия начин, както в ЕС. Родина, като федерация на народите, които живеят заедно в мир и сътрудничество, означава много за обикновените хора в Русия. Ислямът се третира с уважение в Русия (почти една трета от гражданите на Руската федерация са мюсюлмани), но там те възпират разширяването му. В Русия не се увличат от болен джендъризъм и краен феминизъм. Жените имат същите права, каквито и мъжете, но никой не счита жените и мъжете за еднакви. В

Русия си позволиха да се откажат от пропагандата на странни „малцинства“, там не организират гей-паради и маршове в подкрепа на марихуаната. В Русия нестопанските организации, финансирани от чужбина и корумпиращи обществото с политически програми, не играят първа цигулка. Организациите с нестопанска цел не мътят главите на руските деца в училищата. Там историята не се пренаписва и все още почитат войниците, паднали през Втората световна война. Организации с нестопанска цел, които получават финанси от чужбина, трябва открито да го признаят. Сорос няма фондация в Москва.

Военният парад в чест на годишнината от края на Втората световна война перфектно демонстрира всички тези ценности. Забележително е, че маршируващите подразделения на кадетите, момчетата и момичетата в униформа, потвърждават решимостта на по-младото поколение да защитава Русия по същия начин, по който са я защитавали техните дядовци. Те също така демонстрираха престижа на военните занаяти и уважението към офицерите.

Преминалата през площада военно-транспортна и бойна техника показа, че Русия може да си позволи силна армия. Всички тези ценности, които в продължение на 30 години бяха недооценявани и забравяни у нас. Спомних си известната мисъл, че онзи, който е прековал мечовете си в плугове се е обрекъл на това, да оре за тези, които не са направили това. Тази година повече от един милион души взеха участие в похода на „Безсмъртния полк“ и те отидоха да почетат паметта на героите, въпреки силния дъжд. Изненадващо никой от активистите не се опита да наруши хода на това събитие (за разлика от Карлови Вари).

Хиляди доброволци взеха участие в организирането на марша. Един от лозунгите се отличаваше с особено дълбок смисъл: „Благодаря ти, дядо за свободата!“ Спомних си, как безчувствено се отнася нашата държава към старците, които са заставени да живеят в бедност с мизерните си пенсии, забравяйки за това, че те са работили за нашата страна, а много от тях са воювали. По този начин Русия демонстрира нагледно всички традиционни ценности, които в Европейския съюз, поне в Западна Европа, либералите вече са успели да потиснат и почти унищожат.

И така, най-накрая може да се формулира с какво Русия заплашва западната „либерална демокрация“: откровен патриотизъм, уважение към традициите, благодарност към предците за защитата на родината и оцеляването на народа. Накрая ще посочим най-страшното за всички самозвани евронравоучения: Русия (помислете си само!) култивира тези ценности в своите деца и презира тези, които трескаво работят за разпадането на обществото и традиционните национални и семейни ценности. Така Русия заплашва Европейския съюз не с военна сила, а със силата на здравия разум, уважението към историята и предците. Ето защо е необходимо да се налагат все повече и повече нови (безсмислени) санкции срещу Русия. Ето защо в чешките медии, които „обичат истината“, има непрекъсната кампания срещу Русия.