"Трябва да продължи твърдата позиция на Запада във връзка със санкциите върху Русия и помощта за Украйна, защото това е война на нерви. Това е война за спечелване на време, при което санкциите трябва да проработят преди европейското единство да бъде психологически изчерпано".

Това заяви пред БНР политологът доц. Огнян Минчев. Според него последствията върху икономиката на Европа са драматични, но те няма да са такива, каквито очакваше Русия, и няма да се отразят толкова пряко и бързо върху европейското единство.

"Западът подпомага Украйна, включително с оръжие, хуманитарни средства и т.н., но Западът не участва в тази война. Това е една граница, която Западът не желае да премине и едва ли ще премине. /…/

Мисля, че тази линия е изключително добре очертана в западната представа за това как трябва да се подпомага Украйна и тя да не бъде премината – се следи изключително прецизно от страна на всички основни партньори в НАТО", коментира доц. Минчев.

Той подчерта, че прави много сериозно впечатление единството на Запада, демонстрирано и при срещата на президентите на САЩ и Франция Джо Байдън и Еманюел Макрон във Вашингтон, за поставяне на твърди условия на Русия за приключване на войната в Украйна като предпоставка за каквито и да било разговори за разрешаване на другите стратегически проблеми между Русия и Запада.

"В продължение на десетилетия след края на Студената война Западът и особено Европа разглеждаха Русия като партньор и евентуален бъдещ съюзник в процеса на едно взаимно обвързване на интересите с Русия в едно общо евроатлантическо и евразийско пространство.

Проблемът е в това, че по време на президентството на Путин Русия използваше тази принципна рамка на добронамереност като условие за разширяване на своите стратегически претенции по отношение на Запада и особено към уязвимата част на Запада, а именно Източна Европа", посочи политологът.

В немските и френските политически върхове съществува убеждението, че не бива да се прекъсват изцяло контактите между Владимир Путин и Запада, коментира още Огнян Минчев и добави:

"След началото на войната в Украйна и до ден днешен Западна Европа по болезнен начин осъзна обстоятелството, че трябва да се противопостави категорично на агресията на Путин спрямо Украйна, защото в противен случай тази агресия ще донесе изключително болезнени стратегически последствия върху сигурността на самата Европа.

Независимо от това дали Шолц и Макрон разговарят с Путин или не, струва ми се, че засега Европа е категорична и има ясно стратегическо единство във възгледите между основните европейски столици и Вашингтон за това, че санкциите и твърдата политика по отношение на Русия трябва да продължат до края на тази агресия".

Политологът определи посещението на Макрон във Вашингтон от преди дни като знаково.

"Не бих казал, че само промяната на върха в Германия поставя държавата в някаква драматично различна ситуация. /…/ В Германия наистина имаме смяна на караула във властта, но това не е непременно лоша новина.

Шолц се държи много по-последователно и много по-категорично по отношение на стратегическите приоритети на НАТО спрямо агресията в Украйна отколкото Ангела Меркел се държеше през всичките години начело на Германия.

Меркел бе една от ключовите фигури, да не кажа ключовата, която създаваше пълен комфорт на Путин от гледна точка на разбирането, че каквото и да направи, той винаги ще може да се споразумее с Европа", коментира още доц. Огнян Минчев.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук