Служебното правителство удължава политическата криза, защото макар да е замислено, когато е писана Конституцията, не е предвидено да управлява толкова дълго.

Това каза в ефира на Нова нюз политологът доц. Милен Любенов.

По думите му независимо дали става дума за санкции или за други важни теми, които засягат външнополитически теми за ЕС, те се обсъждат при закрити врата. 

От своя страна доц. Наталия Киселова разкри, че съгласно Закона за международните договори при представителство навън е въпрос на съгласуване между правителството и държавния глава кой да бъде на най-високо ниво да представлява държавата.

"В момента България иска охраната на границите да бъде поставена на дневен ред в ЕП. Искаме ЕК да ни подкрепи за укрепването ѝ, а по тази причина може да кажем, че не подкрепяме бъдещи антируски санкции. Такава маневра може да постави Радев в по-силна позиция при преговорите", заяви тя.

Милен Керемедчиев смята, че ядрените санкции са породени от срещите на Зеленски.

"Първо се заговори на повишаване на военно-техническата помощ, а после и за увеличаване на санкциите. Новите санкции може да включва ограничение на сътрудничеството в ядрената сфера.

При нас обаче ще се отрази в по-далечна перспектива, защото в двата ядрени реактора в Козлодуй има гориво, съответно до 2024 г. и 2027 г. Нямаме необходимост да преговаряме за ядрено гориво с Русия.

Депонирането на ядрените отпадъци е проблем, трябва да ги изнасяме в Русия. От 2024 г. обаче те имат споразумение, че ще спрат да си сътрудничат с другите страни по този казус", коментира той.