Докато войните в Сирия и Ирак имат сходни черти, конфликтът в Източна Украйна има напълно други характеристики по генезис, по развитие и по динамика. Условно може да се твърди, че всъщност воюват два братски народа. Конфликтът беше подкладен от западноукраински националисти, които наложиха на Радата през 2014 г. да премахне статута на руския език като официален регионален език в Донбас. Това беше възприето като провокация от населението и пламна ожесточена и кръвопролитна гражданска война.
За 2,5 г. в този конфликт въоръжените сили на Украйна загубиха 220 танка, над 500 БМП и БМД (десантни), над 200 БТР и не по-малко от 100 БТР-Д и МТЛБ, над 200 артилерийски системи, над 10 средства на наземната ПВО, по 12 самолета и вертолета.
 
Според The Military Balance, в началото на 2016 г. Украйна е разполагала с около 1900 танка, около 3000 БМП, БМД и БТР, до 2500 артилерийски системи, 400 бойни самолета, до 200 вертолета.
 
Както и в Сирия, и тук значителна част от техниката се води само на книга, тъй като е изразходила напълно ресурса си. Практически цялата техника на украинската армия е съветско производство.
 
Въоръжените сили на Украйна са механичен сбор от кадрови бойци по договор, доброволци и наборни войници, като частта на лумпените-маргинали е голяма.
 
Равнището на бойната подготовка е ниско, макар за времето на войната е нараснало. С моралното състояние ситуацията е обратна – в началото на войната бойният дух е достатъчно висок, но сега е крайно нисък.
 
Загубите в техника се оказват извънредно големи, като се отчита, че интензивната фаза на войната продължи по-малко от година – те са по-значителни, отколкото в сирийската армия. Украинската авиация в първите месеци от войната понесе сериозни, макар не катастрофални загуби, но още през лятото на 2014 г. прекрати участието си в конфликта и украинските летци се оказаха в доста по-тежко положение от арабските.
 
Двете най-големи катастрофални поражения (край Иловайск и Дебалцево) бяха плод преди всичко на бездарно командване и сринаха окончателно бойния дух. Двете страни преминаха към позиционни действия с постоянни провокации.
 
ВС на ДНР и ЛНР са въоръжени с техника като при украинците. Част е пленена в бой, част просто е откупена от противника. Окомплектовани са на доброволна основа, като най-мотивирани са чуждите доброволци (основно руснаци), които възлизат на около 20%.
 
Като цяло от гледна точка на техническа снабденост, бойна и морално-психологическа подготовка донбаските опълченци много приличат на своите противници. В това няма нищо чудно – те всъщност представляват един народ.
 
Може би най-значителната особеност на конфликта в Донбас е слабото участие на украинската бойна авиация. Истина е, че авиацията досега не е спечелила нито една война. Още повече че вече не е реално да бъдат създавани такива гигантски авиационни групировки, които самата НАТО сформира против Ирак през 1991 г. и против Югославия през 1999 г. В Украйна обаче авиацията по-скоро се оказа безполезна.
 
„Нашата военна авиация по своето предназначение, огнева мощ и далечина за бойно използване трябва да стане тази сила, която заедно с другите компоненти на отбраната, да осигури сдържане на агресивните амбиции на Русия, да е способна да нанесе адекватен удар по всеки агресор” – заяви президентът Порошенко през лятото на 2016 г.
 
Справката на БЛИЦ показа, че след разпадането на СССР Украйна е наследила 2 въздушни армии (20 авиополка) с 1100 бойни самолета. Бързо се оказва, че това не е по силите й да ги поддържа - по-голямата част е бракувана и нарязана за скрап, включително стратегически ракетоносци Ту-160.
 
Според The Military Balance в началото на 2016 г. Украйна разполагала с 207 бойни самолета - 40 броя Су-27, 82 броя МиГ-29, 58 бомбардировача и разузнавателни Су-24, 28 щурмови Су-25. Към това следва да се добави, че на територията на Украйна останаха едни от най-добрите производствени мощности на СССР за бойни самолети и вертолети, както и за авиационни двигатели. Няма причина украинският авиационен парк да не е поддържан в боеспособно състояние.
 
Първата причина за ниската активност на авиацията е загубената мотивация и боен дух след претърпените загуби на 12 самолета и 12 вертолета. Това е поредното свидетелство, че този конфликт не се ползва с популярност в украинската армия, респективно в авиацията.
 
Второто обстоятелство е може би по-съществено: руските доброволци от войските на ПВО отидоха в Донбас в състава на своите поделения заедно с цялата си щатна техника, включително със ЗРК „Бук-М1”, а те наистина са сериозен демотивиращ фактор.
 
Украйна добре знае възможностите на тези комплекси, защото самата тя разполага с 4 зенитноракетни полка „Бук-М1” със 72 пускови установки.
 
Погледнато обаче в по-широки рамки, безуспешното участие на авиацията се вписва в провалената военнополицейска операция в Донбас, предизвикана от недалновидни политици и проведена от бездарни военоначалници. Всичко можеше да бъде избегнато с политически компромис за езика, а ако ще се воюва, то трябва да се поставят решителни цели и за тях да се привлекат необходимите превъзхождащи сили и средства. Просто Порошенко подцени Путин, а след анексията на Крим това е непростимо, дори през ум не му е минавало, че Русия светкавично ще изпрати 10 000 свои войници в защита на рускоговорящото население в Донбас.
 
Порошенко ще остане в украинската история със загиналите във вътрешен конфликт над 2600 войници, 9000 ранени, 17 хиляди дезертирали, 3000 пък преминали на страната на опълченците. (Според немския вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung, общите жертви в конфликта са над 50 хиляди.)
 
Президентът Петро Порошенко няма полезен ход. В най-добрите си сънища той може би сънува нов Майдан в Киев, който го сваля от власт и той въздъхва с облекчение. Наистина какво да прави вече в Киев, след като МВФ отказва нови кредити и вече няма да има какво да се краде. А и Тръмп, - ах, този гаден Тръмп – след дни ще му е инаугурацията, а не покани него, Порошенко, на церемонията, нататък е ясно...
 
Публикацията е подготвена от Ганчо КАМЕНАРСКИ