Населението на България е намаляло с близо 1,6 млн. души през последните 10 години. Това пресметна „Монитор“. 

Предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) сочат, че през 2021 г. са се преброили общо 5 775 000 души - 3 370 000 с хартиени въпросници, а електронно - 2 405 000. Според справка в официалната платформа на преброителната кампания през 2011 г. населението е наброявало 7 364 570 нашенци.

Окончателните данни следва да станат ясни едва в средата на следващата година, но предварителните резултати се оказват разочароващи, имайки предвид, че първоначалните очаквания предвиждаха 65 на сто от населението да се преброи онлайн.

Вероятна причина за ниския брой попълнени анкети в мрежата е страхът на потребителите от изтичане на лични данни. Сериозна спънка пред кампанията на НСИ бяха още недостигът на преброители в големите градове и многократните сривове на онлайн системата за преброяване, която бе възложена чрез обществена поръчка на стойност 2,5 млн. лева на софтуерната компания „Скейл фокус“.

По думите на председателя на НСИ Сергей Цветарски липсата на анкетьори се дължи основно на COVID-19. Именно заради това от статистическата служба си оставиха „вратичка“, позволявайки сключването на допълнителни договори с преброители, които да заемат местата на отказалите се.

Многобройните хакерски атаки пък разгневиха гражданите, част от които дори подадоха жалби до омбудсмана Диана Ковачева заради невъзможността да преброят домакинството си по електронен път.

На фона на препятствията, през които се е наложило да преминат преброителите, те са си заслужили средно възнаграждение в размер на 617 лева на човек. То се влияе от броя на поетите преброителни участъци, електронно преброените домакинства в тях, жилищата и лицата, а също и от преброените на хартия.

Статистиката до момента сочи, че колегите им - контрольори, са получили с между 130 или 200 лева по-малко от тях. Заплащането на „наблюдателите“ е фиксирано - те вземат по 70 лева от един преброителен участък. В рамките на кампания 2021 един контрольор е отговарял за средно 6-7 участъка, което означава, че са му били заплатени между 420 и 490 лева.

Според официалните данни на НСИ мащабното проучване за броя на населението и сградите в страната е струвало 38 млн. лева като средствата са били разпределени в четири последователни години - от 2019 до 2022 г. включително. Припомняме, че преди официалното стартиране на преброителната кампания в началото на септември тази година бе проведено и пробно такова, което е „глътнало“ около 200 000 лева.

Предварителните статистически данни за тази година разкриват най-драстичния регистриран спад в броя на населението през последните 121 години. Освен с пандемията, започнала у нас през март 2020 г., причините за шоковия спад на преброените български граждани е и засилената миграция към чужбина. Тя бе породена от силното изоставане в развитието на България дори след влизането й в Евросъюза и вече над десетилетие по всички показатели сме на дъното в класациите на общността.

Кампанията е струвала над 15 млн. лв. по-евтино
След края на кампанията през октомври пък стартира трето „контролно изследване“ на резултатите, което да оцени обхвата и качеството на събраната информация.

Оказва се, че тазгодишното преброяване е излязло с над 15 млн. лева по-евтино от предвиденото. Според проекта на Закон за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 година на Националния статистически институт (НСИ), публикуван за обществено обсъждане в сайта strategy.bg още през 2018 г., 18-ото преброяване на населението е трябвало да струва на страната 53.3 млн. лева. Макар сметките да разкриват, че сме спестили няколко милиона.

Вземе ли се предвид и преброяването на сградния фонд, то справка в мрежата показва, че кампанията през 2021 г. всъщност е била по-скъпа от тази през 2011 г., когато за пръв път гражданите имаха възможността да се самопреброят по електронен път. Преди 10 години преброяването е струвало на страната 27,5 млн. лева.

През 1975 Г. селяните стават по-малко от гражданите
През 1975 г. за пръв път у нас е регистрирана тенденция селското население да се измества в града. Статистиката сочи, че по това време градското население е наброявало 5 061 087, докато селското драстично е намаляло до 3 666 684 души. Процесът по урбанизация стартира плавно още през 1965 г., когато населението се разделя на 3 822 824 (градско) и 4 405 042 души (селско). Тогава разпределението по пол е било както следва 4 433 302 мъже и 4 515 347 жени. Впечатление прави още, че българите са били най-многобройни през 1985 г. - 8 948 317 души.

По време на следващите преброителни кампании населението в България плавно започва да намалява до 8 487 317 (1992 г.) и 7 928 901 (2001 г.), достигайки до 7 364 570 души през 2011 г. - 3 586 571 мъже, или 48,7 от населението, и 3 777 999 жени, които представляват 51,3 на сто от живеещите в страната.