България ще има възможност да се използва достъпа си до финансиране по европейската Зелена сделка, за да реши един от най-големите си проблеми - демографската криза. Но това може да се окаже не толкова лесна задача.


Този въпрос пред EURACTIV коментира икономистът Красен Станчев, пише money.bg.

В анализа се посочва, че страната ни е изправена пред редица икономически затруднения, като много от тях произтичат от фактора на намаляващо и застаряващо население заедно с активната емиграция на млади образовани хора.

Всички тези предпоставки могат да се окажат проблем за България и по пътя към устойчива и дигитална икономика, които са два от ключовите приоритети на Европейския съюз (ЕС) за следващото десетилетие.

Страната ще има нови възможности да се справи с тези проблеми, като през програмния период 2021-2027 година България ще бъде един от най-големите бенефициенти на европейско финансиране.

По механизма за възстановяване и устойчивост държавата трябва да получи до 10,4 милиарда евро. Също така за следващите 7 години тя ще може да се възползва от около 16,6 милиарда евро по Многогодишната финансова рамка.

"Тези европейски фондове представляват златна възможност за България да постави основите за съживяването на икономиката и обръщане на отрицателната демографска тенденция", посочват в публикацията от EURACTIV. 

От друга страна обаче експерти смятат, че Националния план за възстановяване на България не е изработен така че да се върви към постигането на подобни цели.

При прогнози за намаляване на населението до 5,8 милиона души към 2050 година, според изчисления на Националния статистически институт, и като се добави фактът, че България има една от най-застаряващите нации в света, демографската структура може да се превърне в сериозен риск за конкурентноспособността на страната.

Успоредно с това тя може да предизвика политическа нестабилност като работещите българи ще бъдат изправени пред нарастващ финансов натиск, за да осигуряват хората, които вече са извън пазара на труда.

Не по-малък проблем е емиграцията сред образованите и висококвалифицирани специалисти в активна възраст. Към 2019 година около 900 000 българи са регистрирани като живеещи в друга европейска държава, според Евростат.

Промените в демографията са е един от факторите, заедно със зелената политика и дигитализацията, трябва да оформят бъдещето на Европейския съюз.

По думите на Красен Станчев от Института за пазарна икономика няма лесен начин за справяне с негативните демографски трендове. Въпреки това той смята, че Зелената сделка заедно с усилия в тази посока могат да доведат до значително подобрение към 2050 година.

На първо място експертът смята, че 20% от финансирането по Националния план за възстановяване, които се равняват на около 1,8 милиарда евро, могат да бъдат инвестирани в стимулиране на домакинствата да произвеждат сами електроенергия.

Това може да стане по примера на Румъния, която субсидира поставянето на соларни панели и използването им от семействата в страната. 

В резултат на това ще може да се подобри качеството на въздуха, а разходите за комунални услуги на домакинствата да намалеят, което от своя страна ще помогне и за подобряване на качеството на живот.

На второ място, Станчев посочва, че България може да се фокусира и върху географското положение и патентованата технология на Института по инженерна химия към БАН и "Рокон" АД за производството на електричество от водороден сулфид.

Технологията включва преработването и изчистването на води от Черно море, като с производството на електроенергия се обновява и възстановява морската флора и фауна.

"Потенциалът на завод за водоронен сулфид се равнява на 10% от потреблението на електричество на ЕС, заедно с Великобритания, за 40 години", обяснява Станчев.