Въпреки рисковете, размяната на земи между Косово и Сърбия би могла да бъде от полза както за двете страни, така и за ЕС. Европа има интензивен и разбираем страх от промяна на националните граници. Но дискусиите за размяна на територии между Косово и Сърбия, които в продължение на две десетилетия са в къкрещ конфликт, заслужават предпазлива подкрепа. Това пише Марко Прелец - професор в Колежа по обществена политика в Централноевропейския университет в свой коментар, цитиран от БГНЕС.

Според него това означава, че се слага край на продължилото години наред конвенционално мислене в западните външнополитически кръгове. 

„Но напрежението между Сърбия и Косово е сериозно главоболие за континента, което трябва да бъде преодоляно. То захранва нестабилността на югоизточния фланг на Европейския съюз и представлява сериозна пречка за интегрирането на Западните Балкани в блока. Сърбия не признава декларацията за независимост на Косово от 2008 г. и официално разглежда територията, чието етническо население е предимно албанско, като бунтовническа провинция. 

Пет държави-членки на ЕС също не признават Косово. Повечето от тях, като Испания, имат свои собствени сепаратистки страхове. Русия и Китай държат Косово извън ООН и в международен изолация. 

Докато безизходицата продължава, нито една от двете държави няма реална надежда да се присъедини към ЕС. Брюксел посочи ясно на Белград, че трябва да уреди спора си с Косово, преди да стане член на ЕС. 

Няма решение за косовската главоблъсканица без споразумение, което и двете страни действително подкрепят, а размяната на територия е ключът към такава сделка. Косово да изтъргува северните си общини със сръбско мнозинство за тези с албанско мнозинство в югозападната част на Сърбия. Сърбия да признае Косово и да вдигне опозицията си срещу членството в ООН. Косово да се ангажира със опазване на средновековните сръбски манастири и оставащото им сръбско население. 

Основното възражение е, че да променяш граница някъде - заплашва границите навсякъде в дадения регион. 

Защо Сърбия ще приеме сделка като тази? Защото тя представлява признание, че американската и европейската политика по отношение на тях се е провалила. Косово се разпада под международния надзор и се предполага, че Сърбия в крайна сметка ще трябва да признае независимостта и териториалната му цялост. Размяната позволява на Сърбия да каже: "Вие се опитахте да направите това без нас и то не сработи." Подобни признания са мощни, особено когато страните се борят със силата на емоционално заредени аргументи като история, идентичност и територия. 

От своя страна Косово придобива право на пълноправен член на международната общност и има по-ясен път към членство в ЕС. То незабавно би могло да се присъедини към Съвета на Европа, поставяйки народа си под защита на Европейския съд по правата на човека. 

Защо тогава има толкова много опозиция? Канцлерът Ангела Меркел заяви миналата седмица: "Има опити за възражения относно разговори за границите и ние не можем да направим това." Карл Билд, който в продължение на почти 30 години е част от проблемите в региона, нарече идеята "рецепта за геополитическа нестабилност". От друга страна, Волфганг Петрич, основният преговарящ на ЕС за мирните преговори в Косово, подкрепя идеята. 

Основното възражение е, че да променяш граница някъде - заплашва границите навсякъде в дадения регион. Македония има голямо етническо албанско малцинство, което доминира на територия, разположена в покрайнините на столицата Скопие - отцепването би означавало ужасна война. Доминираният от сърби регион в Босна и Херцеговина рутинно заплашва да се отдели. Със сигурност размяна на територии би го окуражила? 

Преди осем години ходих в Македония и в Босна и Херцеговина като част от Международната кризисна група за проучване на точно тази заплаха. Аз и колегите ми в Албания и Сърбия заключихме, че рискът е реален, но е управляем. Оттогава Македония стана много по-стабилна и има прогресивно, мултиетническо правителство. Членството в НАТО е възможно още през следващата година. Албанското население в страната е прагматично и се задоволява с това, че живее в държава с добри перспективи за европейска интеграция и просперитет. 

Сърбите в БиХ - това е друг въпрос. Ръководството на Сърбия и много от тези хора там наистина искат да се отделят. Засега те знаят, че е невъзможно. 

Бегъл поглед върху картата. Техният район се състои от две половини: беден, малък изток по протежение на сръбската граница и по-голям, по-богат запад, достигащ до Хърватия. Присъединението към тях представлява малкия самоуправляващ се окръг Бръчко. Сърбите могат да обявят независимост утре, но две трети или повече от техния народ ще бъдат откъснати на запад, без земя до приятелска територия. Конституцията на Босна и Херцеговина вече предоставя на своя регион изключително широка автономия, която вероятно ще бъде изгубена след едно неуспешно отцепване. 

Много от старите Балкани инстинктивно отдръпват ръце от промените в границите, като твърдят, че те отразяват логиката на ужасяващото етническо прочистване от 90-те. Но все пак това бяха твърде агресивни актове и сега би било различно. Косово и Сърбия говорят за взаимноизгодна сделка със значителна подкрепа между хора, които ще бъдат директно засегнати. Тя обещава да донесе истинска добра воля, което в крайна сметка в региона липсва“, пише още Марко Прелец в коментара си.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!