В момента човек може да се радва на Черноморието без тълпи от туристи, без чалга от всяко заведение, без боклуци по плажа. Но за хората, които си изкарват прехраната от туризма, времето и мястото изобщо не са идилични, пише Deutsche Welle.

Огнян* все още зарежда своя магазин (от типа „тук има всичко“) в едно от популярните черноморски села-градове.

Магазинът с площ около 200 квадратни метра винаги е привличал много летовници, защото цените са ниски, а стоковата номенклатура - разнообразна и много подходяща за плажните туристи. Но тази година все още никой не е стъпил в магазина и Огнян угрижено бърчи чело.

"И немците май няма да дойдат"

"Чудех се дали изобщо да отварям. Разходите ми са големи, а летовници още няма никакви. Представа нямам за кого да зареждам: за българи ли, за румънци ли, за украинци ли…"
 



Защото обичайните руски летовници тази година ги няма. Няколко „руски хотела“ и малки туристически комплекси пустеят, кичозните гипсови ангелчета, гръцки богини, овчарчета и лъвове, които „украсяват“ летовническия пейзаж, сега изглеждат изоставени и тъжни.

"И немците май няма да дойдат. Обади ми се приятел от Франкфурт, там се говорело, че в България има най-много нови зарази и смъртни случаи в целия ЕС", обяснява Огнян, докато стоим на прашната пътека пред магазина.

И Асен*, който се грижи за поддръжката на малък, затворен туристически комплекс потвърждава думите на Огнян: туристи още няма никакви.

През други години по това време хотелчетата вече се пълнят. Тази година обаче по улиците ще видиш само някой и друг автомобил с украинска регистрация, за таксиджиите няма никаква работа, а магазинчетата за плажни принадлежности напразно чакат клиенти.

"Положението с персонала е трагично. И в ресторантите, и в хотелите търсят като луди, но хора няма. В бюрото по труда има заявени няколко хиляди вакантни места", твърди Огнян.
 

Хора от бранша се опасяват, че вторият поред лош туристически сезон по българското Черноморие ще съсипе стотици малки бизнеси. През 2020 сезонът беше къс, а чуждестранните туристи - по-малко от обикновено. През тази година се очертава сходна картина.

Сезонът по българското Черноморие и без това е смешно къс и като дребен хотелиер или ресторантьор трябва да имаш много въображение, енергия и късмет, за да успееш за 3-4 месеца да поддържаш ниво, да задържиш персонала и да си върнеш инвестициите.


Въпреки това в един известен курортен комплекс наблизо, който според мълвата се контролира от голяма групировка със съмнително реноме, всичко изглежда в блестящо състояние: алеите са чисти и приветливи, буйната зеленина е добре поддържана, витрините на хотелите са лъснати, в ресторантите и кафенетата седят относително много хора - главно българи.

Един предприемач, който познава добре туристическия бизнес, дава този модел за пример.

На ироничните реплики за кича наоколо (балдуинови кули, топове, нептуни с тризъбци) предприемачът отговаря, че това просто възпроизвежда както мирогледа на собствениците, така и вкуса на част от публиката, придошла тук с мерцедеси, поршета и дори с едно ферари.

На самия него, казва предприемачът, миналата есен му се наложило да освободи десетки хора квалифициран персонал - просто защото иначе няма как да преплуваш през мъртвия период между два сезона, при това лоши.

А как тогава се справят собствениците на балдуиновите кули? Нима успяват да печелят? Или печалбата не им е толкова важна, защото изкарват достатъчно от други дейности? В отговор на тези въпроси предприемачът само повдига рамене.

Към средата на юни в тази част от Черноморието винаги кипи трескава подготвителна дейност: дострояват се хотелчета, асфалтират се алеи, чистят се плажове, забиват се чадъри, лъскат се фасади. Тази година нищо такова не се вижда.

А две бетонни руини, които украсяват вече от години курортното село-град, вече изглеждат съвсем безнадеждно.

В началото на българския капитализъм през 1990-те години местните хора решиха, че могат да забогатеят от туризъм и изляха хиляди кубически метра бетон. Но сега разкривените архитектурни скелети само документират излъганите им надежди.

Когато нямаш никакъв бизнес опит, но въпреки това се хвърляш в тази авантюра, просто защото си повярвал, че черноморският туризъм по времето на НРБ е бил ефикасен, популярен и на печалба, тогава на финала се оказваш пред бетонна и финансова руина.

Това признават местни хора, които са се опарили и отдавна са изгубили ентусиазъм да строят и да се разрастват. Други обаче още се надяват: до стария супермаркет сега е отворил нов. Но и в двата напливът на пазаруващи не е сензационен.
 
Идилия по Черноморието. Но не за всички.

В друг известен туристически център наблизо повечето хотели дори не са отворени, а широкият плаж е съвсем безлюден. Водата е кристална, пясъкът - необичайно чист, отрадно липсват обичайните празни бирени бутилки и найлонови пликчета, пръснати навред по плажа.

Храната в близкия ресторант е отлична, но може би това се дължи на факта, че заведението работи за първи ден и всичко е съвсем прясно. Недалеч са се ширнали невероятно красиви полета с цъфнали макове и лавандула, на пазара вече излизат ягодите и черешите.

На места българското Черноморие е наистина красиво и привлекателно - особено за онези, които сантиментално го обичат. В момента човек може да му се радва без тълпи от туристи, без чалга от всяко заведение и без боклуците по плажа. Но за хората, които си изкарват прехраната от туризъм и за които „ден година храни“, времето и мястото изобщо не са толкова идилични.

*Имената на събеседниците са променени.