В навечерието на 70-ия рожден ден на Владимир Путин на 7 октомври проф. Марк Галеоти се опитва да разбере как руският президент се превърна в самовластен автократ и започна катастрофалната си инвазия в Украйна.

Проф. Галеоти е учен и автор на книгите „Трябва да поговорим за Путин“ и „Войната на Путин“, пише bg-voice.

В живота на Владимир Путин има седем повратни момента, които са допринесли за оформянето на неговото мислене и могат да обяснят нарастващото му отчуждение от Запада.

Младият Владимир,

роден в Ленинград, е мрачно и войнствено момче в училище. Неговият най-добър приятел си спомня, че „би могъл да се бие с всеки“, защото „не изпитва страх“.

Въпреки това кльощавото, но тромаво момче трябва да знае как да се защитава и на 12 години започва да се занимава първо със самбо, а след това с джудо. Владимир е решителен и дисциплиниран и на 18-годишна възраст вече има черен колан по джудо и трето място в националното състезание за юноши.

Разбира се, оттогава заниманията по джудо са част от внимателно калибрирания му имидж на мачо. Спортът е повишава увереността му в един опасен свят, но в същото време и разбирането, че по собствените му думи, когато битката е неизбежна, „трябва да удариш пръв и то достатъчно силно, за да не може противникът ти да се изправи на крака“.

Когато е на 16 години

Путин влиза в приемната на КГБ с червен килим и питал доста озадачения служител зад гишето как може да си намери работа.

Казват му, че трябва да отбие военната си служба или да получи диплома по право.

Оттогава Путин решава да получи диплома по право, след което получава работата. За градския хулиган Путин КГБ това е най-сигурният начин за кариерно развитие дори на човек, който няма връзки с партията.

Но работата за КГБ също дава перспектива. Както самият Путин веднъж е казал за един шпионски филм, който е гледал като тийнейджър, „един шпионин може да реши съдбата на хиляди хора“.

Кариерата на Путин

в КГБ обаче не потръгва. Не е успява да се издигне до върха. Въпреки това започва да учи немски език и в резултат на това през 1985 г. е назначен в бюрото за връзка на КГБ в Дрезден.

През ноември 1989 г. режимът в Източна Германия започва да се руши с шокираща скорост.

На 5 декември тълпа обгражда сградата на КГБ в Дрезден. Путин отчаяно се обажда в най-близкия гарнизон на съветската армия с молба за защита, а те безпомощно отговарят: „Не можем да направим нищо без заповед от Москва. А Москва мълчи“.

Путин се е научава да се страхува от внезапен срив на централната власт и решава никога да не повтаря това, което смята за грешка на съветския лидер Михаил Горбачов, а именно да не реагира бързо и решително, когато се сблъска с опозицията.

След разпадането на СССР

Путин напуска КГБ, но скоро получава позиция като помощник на новия реформаторски кмет на родния си град, сега Санкт Петербург.

Икономиката е в критично състояние по това време. Путин е натоварен да организира сделка, за да помогне на жителите на града да оцелеят, като размени петрол и метали на стойност 100 млн. долара срещу храна.

Жителите на града така и не виждат храната: според разследването, което бързо е прикрито от властите, Путин и градските бандити прибрали парите.

През „шеметните 90-те години“ Путин бързо осъзнава, че политическото влияние е стока, която може да се осребри, и че бандитите могат да се превърнат в полезни съюзници.

През 2000 г. Путин става

президент на Русия. Тогава той се надява, че ще успее да изгради положителни отношения със Запада – при свои собствени условия, включващи сферата на влияние на Русия в бившия Съветски съюз. Скоро той оостава разочарован, вярвайки, че Западът активно се опитва да изолира и унижи Русия.

Грузинският президент Михаил Саакашвили разгневява Путин след решението да вкара страната си в НАТО.

За пет дни руските войски разгромяват грузинската армия и налагат на Саакашвили унизителен мир.

Година по-късно президентът на САЩ Барак Обама предлага да „възстанови“ отношенията с Русия, а Москва дори получи правото да бъде домакин на Световното първенство по футбол през 2018 г.

На Путин му става ясно, че е избрал правилния метод – слабият и непостоянен Запад ще вдига много шум, но в крайна сметка ще отстъпи пред твърдата воля.

Широко разпространеното

и достоверно убеждение, че резултатите от парламентарните избори през 2011 г. са били фалшифицирани, предизвика протести, които се засилват, след като Путин обявява, че ще се кандидатира отново за президент през 2012 г.

Протестите на площад „Болотная“ в Москва бяха най-масовите по време на президентството на Путин.

Той смята, че митингите са замислени, насърчавани и направлявани от Вашингтон, и обвинява лично държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън за тях.

При пандемията от COVID-19

Путин влезе в дълбока изолация, необичайна дори за стандартите на автократите. Всеки, който искаше да се срещне с него, беше изолиран за две седмици под охрана, а след това трябваше да премине през коридор, залят с ултравиолетова светлина, която убиваше микробите, и пълен с дезинфектанти.

През това време броят на съюзниците и съветниците, които могат да се срещнат с Путин лице в лице, беше драстично намален до шепа подмазвачи и съмишленици-ястреби.

Неспособен да се вслушва в алтернативни възгледи и почти никога не виждал страната си, Путин изглежда е смятал всички свои предположения за правилни, а предразсъдъците си – за оправдани. Така бяха посяти семената, от които впоследствие израсна инвазията в Украйна.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук