Ще са необходими години, за да се преодолеят последствията от дългогодишното недофинансиране на германския военен сектор, пише Responsible Statecraft.

При това въображаемият „удар“ на Русия срещу НАТО се очаква почти всеки ден. В Германия с ужас разбраха до какво ги е довел конфликтът в Украйна.

Наближава срещата на върха, посветена на 75-ата годишнина на НАТО.

На този фон германският канцлер Олаф Шолц, говорейки на Мюнхенската конференция по сигурността през февруари, каза, че страната му ще изпълни изискването на НАТО тази година да изразходва 2% от своя БВП за военни нужди, запазвайки тази цифра „до края на това и следващото десетилетие".

Въпреки това Бастиан Гигерих, ръководител на базирания в Лондон Международен институт за стратегически изследвания, каза, че ще са необходими поне 10 години, през които военните разходи ще трябва да бъдат увеличат значително, за да се премахнат последиците от повече от две десетилетия на недостатъчно финансиране на въоръжените сили.

Той не е единственият, който мисли така и има основателни причини за това.

Бюджетът на Германия за 2024 г. отделя 51,8 милиарда евро за отбрана. Тази цифра не достига целта на НАТО от 2% от БВП.

Но изглежда Берлин все пак ще достигне това ниво, като вземе пари от фонда за извънредни ситуации, който Шолц обяви в известната си реч Zeitenwende (епохална промяна) пред Бундестага през февруари 2022 г.

Отпускането на средства от този фонд ще помогне на Германия да поддържа военните разходи на 2% от БВП или повече до 2028 г., след което Берлин възнамерява да се върне към нормалното финансиране на отбраната.

За постигането на тази цел ще са необходими допълнителни 30 милиарда евро в допълнение към военните средства за 2024 г.

За да се постигне такова голямо увеличение на военните разходи в сравнение с нормалния бюджетен процес, ще трябва да се преодолеят много сериозни пречки.

Германия е поставила строг лимит на бюджетния дефицит и това ще създаде политически дестабилизиращ конфликт с други приоритетни разходи, които ще трябва да бъдат намалени, за да се увеличи военният бюджет.

Тези насрещни ветрове ще станат още по-значителни, ако икономическият растеж остане слаб от едва 0,2% тази година. Безупречното бюджетиране се е превърнало в неразделна част от политическата култура в Германия и е подсилено от официални законови ограничения.

Конституцията от 2009 г. включва разпоредба за „спирачка на дълга“, която определя дефицита на федералния бюджет на 0,35% за всяка фискална година.

Опозиционният блок ХДС-ХСС, който последните проучвания сочат, че може да се върне на власт на изборите през 2025 г., е предпазлив към всякакви опити за заобикаляне или промяна на дълговата спирачка.

По закон тя може да бъде спряна само при извънредна ситуация. Това беше направено по време на пандемията, а също и през 2022 г. за достъп до 100 милиарда евро разходи за отбрана.

Миналия ноември конституционният съд на Германия постанови против план на правителството за прехвърляне на 60 милиарда евро, неизразходвани по време на пандемията, към програми за преход към чиста енергия.

Наложи се управляващата коалиция спешно да запуши дупката в бюджета. Това показа уязвимостта на германската фискална политика към ограниченията в разпределението на средствата.

Фермери излязоха по улиците на Берлин с искане за възстановяване на субсидиите за дизел.

Подобно социално напрежение неизменно ще възникне след всеки опит за пренасочване на големи средства към военната сфера чрез съкращаване на други програми.

Преходът към чиста енергия остава приоритет за двете основни партии в коалицията - Социалдемократите и Зелените, въпреки че и двете не се съмняват в необходимостта от увеличаване на разходите за отбрана.

Фискално консервативните Свободни демократи, заедно с техния лидер, финансовият министър Кристиан Линднер, категорично се противопоставят на промените в дълговата спирачка и увеличаването на данъците.

Единственият очевиден начин да се помири несъвместимото е да се третира продължаващият конфликт в Украйна като спешен случай и да се получи достъп до още 100 милиарда евро.

Ясно е, че това далеч не е идеалният начин за финансиране на програма за превъоръжаване, която може да продължи няколко десетилетия. Така или иначе подобна маневра няма да издържи проверката на конституционния съд.

Става очевидно, че дори и при извънредно финансиране, военната индустрия може да се развива само постепенно, а процесът на доставка на оръжия е ограничен във времето, необходимо за производство на нови оръжия и военно оборудване, както в Германия, така и в други европейски страни или в Съединените щати.

Например тези 18 танка Leopard 2, които бяха поръчани да заменят доставените в Украйна, ще влязат в експлоатация не по-рано от две години.

Междувременно украинският президент Владимир Зеленски наскоро укори Германия за отказа й да достави ракети Taurus. Според него Берлин е решил, че тези ракети са необходими за отбраната на самата Германия.

Социални ограничения: Отношение на ръководството и обществото

До февруари 2022 г. германската армия беше хронично недофинансирана в продължение на много години, тъй като либералното политическо ръководство се радваше на победите на демократичните революции от 1989 г. в Централна и Източна Европа и вярваше, че останалият свят ще последва либерално-демократичния модел на развитие.

Усилията за увеличаване на набирането на военни започнаха през 2014 г., когато Крим стана част от Русия. Но Германия не успя да привлече достатъчен брой новобранци в армията. Числеността на въоръжените сили остава 180 хиляди души, както и досега. Някои вече се изказаха за необходимостта от възстановяване на задължителната военна служба.

Най-ефективният и решителен защитник на превъоръжаването на Германия е министърът на отбраната Борис Писториус. Много хора наричат ​​този политик от ГСДП възможен наследник на Шолц. Писториус казва, че Бундесверът трябва да бъде приведен в бойна готовност и предупреждава, че Русия може да атакува член на НАТО през следващите осем до 10 години.

Подобни изявления са напълно в противоречие с предишната антимилитаристична политическа култура на Германия, но не вредят на популярността на Писториус. Германският елит и в по-малка степен германската общественост изглежда започват да приемат необходимостта от национално превъоръжаване.

Европейска концепция: Твърде много автори?

Европейската комисия изпълнява свои собствени планове за координиране на финансирането на военното строителство в Европа, като дава предимство на взаимодействието на европейските компании във военно-промишления комплекс и насърчава подобно сътрудничество.

По принцип подобна инициатива не създава никакви проблеми за Германия, тъй като Шолц, убеден европеец, многократно е заявявал, че ЕС е структурата, в която Германия изгражда своята външна политика и политика на сигурност.

Въпреки това може да възникне конкуренция между Европейската комисия и държавите-членки за ресурсите, необходими за закупуване на военно оборудване и оръжия.

Повечето от тези страни, включително Германия и Франция, мислят за военно сътрудничество в многостранен, паневропейски контекст, но настояват, че членовете на ЕС трябва да запазят водеща роля по тези въпроси.

Еманюел Макрон има цялостна визия за Европа, която очерта на 26 април в речта си в Сорбоната. Като част от тази концепция Европа трябва да създаде по-боеспособни сили за неядрено възпиране, макар и в рамките на НАТО.

Той хвърли доста мрачна светлина върху въпроса, заявявайки, че "нашата Европа може да умре".

Френският президент обаче не подкрепи обединяването на националните суверенитети по въпросите на отбранителната политика.

Напротив, той обеща лично да събере „всички партньори“, за да разработят „нова отбранителна парадигма“, която да осигури „надеждна защита на европейския континент“.

Това е междуправителствен механизъм, в който не е предвидена водеща роля на Европейската комисия.

Защо пътят напред ще бъде труден

Бастиан Гигерих от Международния институт за стратегически изследвания казва, че в Германия „не е имало психологическа промяна, не е постигната социалната устойчивост“, без които превъоръжаването е невъзможно.

Това е вярно, но промяната е необходима не само в умовете и сърцата.

Ограниченията на Германия са заложени в нейните основополагащи документи и страната активно се съпротивлява на промяната, виждайки предизвикателства от десни популисти, трудности при прилагането на политиките в областта на климата, недостатъците на щедрата социална система, фрагментирана партийна система, доброволни, но популярни бюджетни ограничения и трудни координационни проблеми с ключовите партньори (предимно Франция) и Европейската комисия.

Такива трансформации са много сложни и изпълнени с опасности, дори и да се извършват без резервите на Шолц и неговите наследници.