Призивът на президента Първанов да не го занимават повече с „мутри и ченгета”, защото му омръзнало, беше творчески доразвит от неговия следовник Сергей Станишев. Той е не просто възмутен, но дори погнусен от „ченгеджийницата” в медиите по повод „вакханалията” около смъртта на Ахмет Емин, най-приближения човек до коалиционния му партньор Ахмед Доган. Съответно премиерът призова медиите да помагат срещу това явление. И настана едно творческо оживление…
Медиите, поне официозите сред тях, запретнаха ръкави да изпълнят указанията. На първо място трябваше да бъде обяснено свръхестественото появяване на такова супер важно обстоятелство в разследването на една насилствена смърт, като появата на предсмъртно писмо с цели два дни закъснение. Избирателно строгите иначе медии, (когато става дума да се громи опозицията или някой несъгласен с властта волнодумец), се отнесоха с благосклонност и разбиране към подхвърлената им версия, че предсмъртното писмо всъщност било някакво си тефтерче, скрито чаааак във вътрешния джоб на жертвата. Ето защо било открито толкова късно…Не щеш ли, на следващия етап, писмата станаха цели…три. Защото на всяка страничка от тефтерчето имало по едно писмо. Това казали полицейски източници на „Дарик” радио.
Лидерът сред официозите обаче си е лидер. Той пък разполага с ексклузивна информация от тайно място ( ченгеджийницата?). Според в. "Труд” Ахмет Емил бил масон, т.е. направо бил склонен към самоубийство. И това ако не обяснява нещата откъм най-правилната им страна!

Очаквайте още медийни подскоци, припълзявания, пируети и всякакви фокуси, но на истината не се надявайте.
А междувременно, да помолим премиера Станишев, щом е загрижен да има малко уважение към смъртта на един човек, за когото бил чувал много хубави неща, както и да има малко милост към починалия, да бъде така любезен да не предпоставя резултатите от разследванията със своите оценки. Неговият патрон Първанов вече направи това, когато се ангажира с твърдението си, че разстреляният му съветник Емил Кюлев имал напълно чист и легитимен бизнес - всеки обратен на тази констатация резултат от разследването на бизнеса му щеше да направи Първанов доказан от самата полиция лъжец. Да се чудим ли, че и до днес убийството на Кюлев, направен на решето на самото правителствено трасе на булевард „България” посред бял ден, си остава също толкова безнаказано, както и останалите подобни разстрели на бизнесмени с не чак толкова чист бизнес? По-скоро, щом иска да помага, Първанов можеше да сподели, какво са си говорили с убития в самия президентски кабинет буквално часове преди показното убийство. Но кой ще ти пита главнокомандващия, призван главно да командва, но не и да отговаря на въпроси ( т.нар. журналистически интервюта с него са някаква пародия на зададените отговори, апотеоз на медийно-властовото единодушие) !
И още нещо, ако някой се държи безмилостно към паметта на убития Емин и към неговите покрусени близки, това са всички онези фактори в държавата, които правят всичко възможно да докажат на всяка цена версията за самоубийство. Защото за мюсюлманите това е най-страшният грях и Емин като нищо можеше да си остане непогребан, ако ходжите бяха допуснали поне за миг, че е възможно той да е посегнал на живота си.
Ходжите не допуснаха. Роднините на Емин, също. Както и стотиците му съселяни. Хората, които най-добре го познават, са категорични в това отношение. Не познавате обаче хората, които не се спират пред нищо заради политическата целесъобразност - те смело обявяват себе си за чисти, но изкарват всички вас, несъгласните с тях, мутри, ченгеджии, лешояди и вакханки. С други думи, прилагат ни военната тактика, според която нападението е най-добрата отбрана.
Само че в политиката границата между нападението и падението понякога е много тънка. Стотици близки, роднини и познати на омаскарения покойник Емин вече го научиха - вчера в едно делиорманско село, утре и в други села на България.
Стига да не е по същия трагичен повод, като смъртта на Емин - Амин, дай Боже!

Иво Инджев