Скандалът в ДАНС съвсем заприлича на оперативна разработка. Работата е там, че в нея участват както оперативни работници и политици, така и журналисти, което може до някъде да обясни широкия мащаб на скандала в медиите.
Скандалът тече с пълна сила от десетина дни, а през това време:

- финансовата криза, започнала от САЩ, достигна бреговете на Стария континент и част от нея по неизбежност ще се стовари върху България

- цените на газа скочиха рязко, но не и окончателно – имало още много накъде да растат

- парното поскъпва за онези, които все още го имат

Мога да продължа да изброявам събития, които са далеч по-важни за българите от разпечатките на телефонни разговори, подхвърлени от ДАНС, но те съвсем отсъстват от първите страници на вестниците, както и от водещите новини в електронните медии. Ето защо мисля, че поредната и до болка изтъркана дъвка с подслушвания е съвместна оперативна разработка, която има една единствена цел. Да се отклони вниманието.

Да не се говори по същество

Да не бъдат питани политиците за истинските проблеми, а да се създаде шум, в който няма отчетливи гласове. Врякане, в което нищо не може да прозвучи ясно и твърдо – нито въпрос, нито отговор. Ако попитате някой случаен човек на улицата, какъв скандал тече в момента, той едва ли ще може да ви отговори освен с общата фраза, че „там горе нещо пак се карат, а и без друго от край време си се подслушват, пък и какво толкова...“.

Досега разбрахме, че е имало следене на разпечатките на телефонните разговори на политици. После изведнъж се оказа, че са подслушвани журналисти. После пък някои от самите журналисти, и то главни редактори, казаха, че не е имало подслушване. Преди това политици от опозицията дори споменаха името на разработката „Галерия“, която е имала за цел проследяването на поведението на конкретни хора, както и на тенденции в медиите. Последното бе отречено от главния редактор на „Труд” и собственика на Дарик радио, които заявиха след срещата си с Петко Сертов, че някои политици се опитват да си правят имидж на чужд гръб и че журналисти не са били подслушвани от ДАНС. Това те видели в папките, които Петко Сертов им бил дал и който им се заклел, че няма такова нещо. Да, но други колеги журналисти уточниха, че никой от присъствалите на срещата журналисти не е държал папките в ръце и не ги е разлиствал внимателно, както и че уверението на Сертов се отнасяло само до журналисти, които членуват в двете организации – Съюз на издателите и Съюз на електронните медии.

Тоест, подслушване все пак е имало, но на други журналисти. Нещо стана ли ви ясно от казаното дотук? На мен не. Въпреки че следя внимателно скандала. Не мога твърдо да кажа кой кого и защо е подслушвал.

Каква е разликата между скандала с депутатите и този с журналистите и в края на краищата каква е поуката. Какво трябва да знаем и какво трябва да предприемем. Знам обаче, че никой, освен засегнатите, не го интересува това. Искам да кажа, че високият градус на скандала в голяма част от медиите не отговаря на обществената температура. И без да си специалист можеш да се досетиш, че хората са скандализирани много повече от повишаването на цената на парното и спирането на топлата вода, отколкото от факта, че някой е следил на кого звъни Татяна Дончева и е подслушвал разговорите на журналисти от в-к „Уикенд“. Голяма част от гилдията вече забрави за Огнян Стефанов или по-точно забрави да пита кой поръча опита за убийството му и кои са извършителите. Далеч съм от мисълта, че това се прави от бездушие или от некадърност. По-скоро ми се струва, че е целенасочено отклоняване на вниманието, в което мнозина журналисти участват с готовност. На какво се дължи тяхната мотивация, ми е трудно да отговоря, но има една причина, която се отнася за част от тях и която според мен е основна –

принадлежността им към службите в миналото

а и в настоящето. Въпросът е кой ги манипулира, а отговорът не е сложен, като се има предвид, че тези скандали избухват най-често във връзка с имената на бивши и настоящи, на тайни и на явни служители и офицери на бившата ДС и днешните тайни служби. Ето защо ми се струва, че този скандал може да извърши една „добра“ обществена услуга. А именно да мотивира допълнително работата на комисията на Евтим Костадинов, която в най-скоро време би трябвало да огласи имената на журналистите под пагон. А иначе скандалът постигна своето – от една седмица по-голямата част от медиите се занимават с интригите на бившата ДС, а сега ДАНС и със себе си, но не и с обществените интереси.

Явор Дачков, ДВ