Много анализи се появиха след парламентарния вот на 4 април. И в повечето от тях твърдението е, че всичко е в ръцете на Слави Трифонов и „Има такъв народ“. Какви са възможностите пред партиите, влезли в 45-ия парламент, какви са проблемите пред отделните формации - по тези въпроси разговаряме със социолога Живко Георгиев, пише Труд бг.

- Изборите отминаха, партийните пасианси започнаха да се редят - ако употребим метафора, докъде ще стигне този зрелищен политически спектакъл, г-н Георгиев?

- Виждате как изведнъж се появи огромно поле от възможности, което обаче не винаги е за добро. Няма лесен изход от където и да го погледнем ситуацията сега, дори ако се абстрахираме от това какво е добро и какво е зло.

До 1-2 седмици всичко ще е ясно най-вече откъм кратките сюжетни линии. Яснота по това накъде ще се развива страната, едва ли в близката половин година ще имаме.

От една страна е необозримо поле от възможности за развитие, а от друга - има безкрайно много конкретни предизвикателства, които и най-прекрасният сюжет на първо време може да превърнат в гигантски провал. Не е лесно и не завиждам на нито един политик - условно казано спечелилите и загубилите. Няма да е лесно и на всички нас.

- Всеки опипва почвата, хвърля въдички, както се казва, но на хоризонта няма нищо ясно, не е ли мъртвило?

- Бих предпочел партиите първо да помислят, а после да говорят. Имаше много импровизации, които отдавам повече на умора и напрежение от изборите.

Почти всички са леко разочаровани, а не толкова изненадани от това, което се получи. Не само в главите на политиците е тревожно, българските граждани едва ли са в по-лесна ситуация. С разликата, че те изконсумираха свободата си, а сега топката е у политиците.

- Въпросът е оттук нататък накъде - нови избори или компромиси?

- Процедурите оттук нататък са ясни, технологиите им са ясно описани в конституцията. Достатъчно добре беше обяснено, мъглата е в политическия вектор на нещата.

Предполагам, че до две седмици ще е ясно кой от двата политически сюжета ще се случи - дали отиваме на нови избори със служебно правителство и нов вот през юли, или сега ще успеят да съставят правителство. Ако го има, то вероятно ще е с по-ограничен мандат.

И де факто дори да бъде с партийно малцинството - ще бъде коалиционно, но пак на малцинството, и пак ще е подкрепено с гласовете на някоя от партиите на статуквото. То във всички случаи ще е временно правителство.

- Добре, но май и пред двете възможности има много неизвестни?

- Да, така е. Ако имаме предсрочни избори какви ще бъдат техните резултати след служебен кабинет. Ако има правителство - дали ще е в състояние да реализира идеите си.

И трето, ще има ли капацитет да стори онова, което абсолютно никой не може да направи от гледна точка на хала в страната. Там нямам отговори.

- Съдбата на тези варианти не е ли заложена в егото на двама души - единият е Борисов, другия е Трифонов. Въпросът е дали заложник на егото им няма да стане самата държава?

- Съдбата на държавата от няколко години е в плен и зависи от егото на Борисов. Не мисля, че от егото на Слави Трифонов зависи държавата.

Там е въпрос и на аритметика, и на капацитет, и на политическа конюнктура, и на желание да се реализират онези ключови идеи, на които Трифонов и неговата нова формация посветиха последните години.

Така че, ако на някого наистина е трудно да вземе решение, това е Слави Трифонов. От Бойко Борисов не мисля, че нещо зависи поне в момента.

- Познаваме отдавна Борисов и то, както го наричат, като голямо „политическо животно с доста добър политически нюх“?

- Не смятам, че нюхът му е толкова голям, но не в него е топката в момента. Може и да се върне, но той сега е в състояние само да коментира.

Основно нещата зависят от г-н Трифонов, както и от останалите политически актьори извън ГЕРБ. Важно е какво ще предпочете при ясни рискове при всяко едно негово решение.

- Неразбориите в новите политически субекти започнаха, а ако и партията на Трифонов реши да държи на всички точки, които бяха записани за референдума, не е ясно докъде ще стигне „любовта“ с другите партии, които не са от статуквото, според него. Какво ще стане тогава?
- Не бих казал, че са станали кой знае какви неразбории, думата си каза политическата неопитност, както и безспорно умората.

За мен най-голямото изпитание пред Слави Трифонов - особено в сферата на изборното законодателство и реформирането ѝ, са прекалено спорните предложения и от гледна точка на евентуалните им бъдещи последици.

Дали биха били добри и дали биха променили модела радикално. Дори подкрепено правителство едва ли би могло да развие тези идеи. Точно там е препъникамъкът.

- Въпросът е, че едва ли Трифонов ще остане в парламента, едва ли ще тръгне да става министър-председател, и хората няма ли да се почувстват излъгани?

- Дяволът е в детайлите, както се казва. Има безкрайно много неизвестни. Ние нищо не знаем. Не е въпросът кой до каква степен следи думите и знаците на политиците.

Той е в техните глави, но не е ясно дали има яснота. Много ми е трудно да коментирам заявки преди да ги видя уплътнени в конкретни персони и политики. Има само подхвърлени идеи, но и там дяволът е детайлите.

Не съм фен на мажоритарния вот и маса други идеи, които референдумът подкрепи. Там е въпрос на експертен анализ, който за жалост така и не се случи. Не вярвам да се случи и в този парламент.

- Всички казват, че най-големият губещ на изборите е БСП. Дали тази (не)очаквана загуба крие и нещо друго? Все пак да не забравяме, че цяла година вътрешните врагове в тази партия работеха по въпроса, имаше моменти, когато едва ли не хора от властта се занимаваха с председателя на червените, разбира се имаше и кардинални грешки в кампанията. Какво става в столетната партия?

- Това, което става в БСП, не е много ново. БСП поне от 20-ина години не се развива по начин, който би могъл да я запази като влиятелна политическа сила и да я превърне в ключов участник в строежа на бъдещето на страната.

БСП не намери начин да влезе във връзка не само с младите, а с активното население между 30-40-годишните.

БСП не успя да намери адекватен отговор, запазвайки лявата си идентичност, да се превърне в генератор на каузи, включвайки новите поколения. А те вече са няколко в годините на прехода и сега са активното гражданско съсловие.

БСП изпадна от времето. Имаше опити да се подмладява, да лансира нови лица от новите поколения, но не успя да го направи.

Дали тя изцяло си е виновна за пропуснатите възможности и превръщането u в една динамична и нова сила с енергия, или остава в плен на генерационния капан на своето твърдо ядро...

- Не малко хора u останаха лоялни през тези 31 години, но какво може да направи тя, къде не успя?

- Няма какво да се лъжем - 50-60% от електората на БСП са хора, които през годините наистина u останаха лоялни, но според мен трябва да се превърне в електорална партия.

Тя се мъчи през цялото време да бъде масова партия, но не става. Партийната членска маса са 1/6 от получените гласове, а БСП е добре да намери начин да превърне симпатизантите си в генератор на идеи, а не само да са членска маса, която е топяща се през годините.

Да, правят се конгреси и преки демократични избори, но там не участват гласоподаватели, а само партийна членска маса, чиято възраст е по-висока даже от възрастта на собствения електорат. Разбира се, БСП носи и много от отговорностите за българския преход, неприети от широката публика. Това е цената, която неизбежно плащат партиите с история.

- Няма да открием топлата вода, ако кажем, че България може би има нужда от нова лява партия...

- Аз не бих отписал БСП, тя има всички шансове тази изборна катастрофа да се превърне в стимул за случване най-сетне на някакви сериозни промени. Друг е въпросът дали ще съумее да се възползва от този шанс.

В тази загуба виждам възможност за истинска трансформация на БСП в нормална лява партия, от каквато България има нужда. Не може да имаме сто десни партии при тази социална структура на обществото. Това е смешно.

- От единия полюс да отидем на другия - десния. Формациите около Демократична България (ДБ) получиха ли нов стимул с тези 10-те процента, които взеха на изборите?

- Безспорно това дава шанс на десните. Те получиха с лека ръка етикета „градска десница“. Рано е да се каже, че ДБ е наследник на десница - в нея има и много силни ляво-либерални тенденции.

И сред избирателите и симпатизантите им има хора, които са по-близо до лявото крило на Демократическата партия в САЩ. Имат бъдеще, но и при тях има проблеми.

Показаха, че имат шанса да се превърнат в значим политически играч след много сериозно осмисляне.

Приемам ги за нов проект, въпреки че имат корени в СДС от ранните години на прехода - поне за част от ключовите играчи. Бъдещето пред тях го има при условие, че се научат да водят по-адекватен диалог с по-широката публика.

- Проблем не е ли и това, че при тях на преден план продължава да е антикомунистическата реторика, нещо толкова остаряло днес?

- Не, не мисля че това е утешително за тях, а и това не го виждам ясно изразено. На тези избори от тяхна страна нямаше антикомунистическа реторика, а анти ГЕРБ реторика. Комунизмът не го забелязах, не го разчитам от миналата година насам.

Основните им идеи са срещу този политически модел, за правова държава, срещу корупцията и злоупотребата с власт, борбата за човешки права - това беше основният им коз в тази предизборна борба.

Видя се и от протестите. Комунизмът вече не е проблем, нито за младите хора, нито за обществото ни.

Той е толкова печеливш като тема, колкото и борбата срещу турското робство, ако някой реши да го използва за лозунг в днешната епоха.

Други са проблемите на социума. От ДБ обаче не успяват да го преведат на език, който да ангажира и други социални прослойки извън младото градско поколение граждани на света.

- Другата част от десницата са победителите от ГЕРБ. Някои вече предвидиха, че резултатът от вота, въпреки 26-те процента, е началото на края на тази партия. Не е ли пресилена такава теза?

- Бъдещето на ГЕРБ е в ръцете на противниците му - от тях зависи. Но партията ГЕРБ такава, каквато беше в последните години, бъдеще няма. ГЕРБ може да се рециклира като влиятелна политическа сила след някакви избори, но този модел еднозначно беше отхвърлен от политически активната част на българското население - в рамките на страната и по света.

ГЕРБ показа, че умело използва ресурсите на държавата и на властта, политическата менталност, която се установи през годините на българския преход и т. н. там няма бъдеще.

Единственото бъдеще за ГЕРБ е през провала на всички останали. Не виждам обаче идеи в ГЕРБ, с които те да са в състояние да намерят и покажат бъдеще за България.

Това е оценка не само българите в страната, но и извън нея. Освен ако ГЕРБ се превърне във фактор на промяна, но това е в сферата на политическата фантастика.

- Да смятаме ли, че джипката на Борисов в най-скоро време ще бъде паркирана или това е рано да се каже?

- Не, той ще продължава да се бори и не само заради собствената си кожа, а защото там има цяло микропоколение, което инвестира в ГЕРБ и няма да му е лесно да признае, че тази инвестиция е губеща.

Те ще се борят поне за елементарна възвращаемост. Бъдещето е в нови формации. Дали ще е в тези, които наблюдавахме на тези избори, или ще се появят нови - ще видим. Влизаме в дълъг период на политическа ферментация. Дали от нея ще се получи вино или оцет, това зависи от всички.

- Къде ще бъде ролята на президента Румен Радев в целия този хаос? Между другото, самата Корнелия Нинова вече призна за грешка факта, че не подкрепи навреме държавния глава за втори мандат.

- Да, това е грешка на БСП, но за президента едва ли има решаващо значение. Сигурен съм, че Румен Радев знае много добре, че той има подкрепата на 99% от симпатизантите на БСП.

БСП няма друг ход освен да го подкрепи за втори мандат. По всяка вероятност формации като „Има такъв народ“ и други взеха по някой дивидент, заради тази грешка. Но на президента няма да му е лесно в тази политическа ситуация.

Ролята му е безкрайно добре разписана в конституционните порядки. Той едва ли ще тръгне да посредничи, да сводничи.

Топките са в ръцете на политическите сили, а той няма интерес нито да бави, нито да избързва.

Може само да наблюдава как тече диалога и консултирането на парламентарно представените сили. Дали ще има служебен кабинет или ще се направи сега правителство, зависи от Слави Трифонов, а не от Радев...

- Някои не крият, че очакват от президента отмъщение... Какво може да е то?
- Какво отмъщение?! Всичко е в ръцете на гласоподавателите, а не на г-н Радев. Няма по-голямо отмъщение от това той да победи на президентските избори и да получи нов мандат.

Кой еЖивко Георгиев?

Живко Георгиев е роден през 1955 г. Завършил е социология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Председател на Българската социологическа асоциация (1990-1991). Директор по изследванията в ББСС “Галъп интернешънъл” до 2001 г.

Член на УС на Института за социална интеграция от неговото създаване. Бил е негов председател от 2002 до 2008 г. Преподава социология в Алма матер.