Да бъде или да не бъде специализираното правосъдие? Този въпрос зададе пръв измежду днешните първи служебният министър на правосъдието Янаки Стоилов на 29 юли 2021 г., пише "Труд".

Направи го, след като представи плана на министерството за закриване на специализираните прокуратура и съд и трансформирането им в отдели към окръжните съдилища и прокуратури в петте апелативни района в страната.

„Не знам дали е наложително закриването“, каза министърът и поясни, че ако закриването е наложително, той предлага по-балансиран вариант, който дава възможност развитието на специализираното правосъдие да продължи „като се запазят опитът и добрата практика“.

На пръв поглед позицията на проф. Стоилов изглежда парадоксална: като министър предлага, а като експерт - сърце не му дава. Всъщност, парадокс няма. Той изрази политическа воля в качеството си на експертен министър. Ако в случая има парадокс, той е че откриването и закриването на институция са политическо решение, а по българска традиция политиците решават, без да се интересуват от мнението на експертите.

Вече месеци наред, няма ден, в който закриването на специализираното правосъдие да не се набива в съзнанието на хората като аксиома, която не подлежи на доказване. За болшинството (заело позата на новите болшевики) в парламента, то е част от управленски и предизборни платформи, условие за дял от министерската баница, неотложна по важност задача.

Никой от днешните екзекутори на специализираното правосъдие обаче не излага нито един правен аргумент в полза на закриването.
Не казва защо е наложително.

Така ли противодействието на организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта ще стане по-ефективно? Това ли ще донесе справедливост за всеки в обществото, или справедливост за други? И в крайна сметка - в чий интерес е закриването, кой има полза от него и какви вреди на обществото би могло да донесе? Мълчание.

Вместо аргументи, в публичното пространство се изтъкват слабости и пропуски в работата на специализираните съдилища и прокуратури, които ги правели неефективни. Все такива слабости, които - както пишат Иля Илф и Евгений Петров, биха могли да се отстранят „с един щрих на четката“. От Народното събрание - със законови промени, съобразени с европейската практика.

Така, както преди време Народното събрание създаде условията за допускането на някои от тях. Да вземем прекомерното разширение на компетенциите на спецсъдилищата и спецпрокуратурите, довело до абсурдна натовареност на магистратите и невъзможност за прецизна работа.

Или пък прехвърлянето на подсъдността на кметовете и зам.-кметовете на общини (която подхожда на районните съдилища), което предизвика политически обвинения и тълкувания за работата на институциите.

Закриването се оказа обединително звено на орела, рака и щуката в новото парламентарно мнозинство, сформирано от немай къде на базата на сходни, но противоречащи си тяснопартийни, властови, финансови и дори лични интереси.

Оказа се приоритет, не по-малко важен от актуализацията на бюджета, повишаването на пенсиите, битката с коронавируса, плана за възстановяване и развитие и пр. (неща, които и Йоло Денев би посочил за неотложно решаване, ако бе в управлението на държавата).

Парламентарното мнозинство, придобило образа на обединил необединимото кръжок по интереси бе скрепено именно от тезата за необходимостта от закриването на спецпрокуратурата и съда. Прегърна я приоритетно дори яростно отричаната от реформаторите партия на статуквото БСП. И мигом статуквената u същност изчезна. Така де, нужно е мнозинство в парламента, не е време за идеологии, програми, ценности.

И как иначе Корнелия Нинова да усмири вътрешната си опозиция и враговете с партиен билет и да оцелее на лидерския пост, освен да върне на разнебитената си организация ореола на значим политически фактор, на нов балансьор в управлението на мястото на ДПС.

Нали спецправосъдието „удари“ и нейни другари - бивш министър, кметове, а и мнозина от по-старите - онези, станали недосегаеми заради червените куфарчета и щедро спонсорство, където трябва.

Ако се върнем 10-12 години назад, ще видим, че тогава същите партийни функционери, които днес издигат за свой приоритет закриването на спецправосъдието, бяха против създаването му (без Слави Трифонов и хората му, разбира се - тогава те правеха скечове с преследвани от спецмагистратите престъпници).

По време на близо 2-годишното обсъждане за създаването му, те уверяваха, че то ще бъде шпицкоманда на правителството и форма на специално правосъдие (което Конституционния съд опроверга в началото на 2012 г.). В крайна сметка успяха да отвоюват новите прокуратури (противно на европейската практика) да работят само срещу организираната престъпност, не и срещу корупцията - какъвто бе първоначалният замисъл.

Още тогава беше ясно, че никой от тях не иска силна и ефективна прокуратура, която, не дай Боже, да започне да рови в мръсното му бельо.
Не случайно, най-гласовити в акапелния хор за закриването са адвокати на обвиняеми и подсъдими в спецпрокуратурата и спецсъда олигарси и техни присъдружни. Тези, които получават хонорари от подзащитните си, за да ги защитават и да „мачкат“ делата им?

Как да смачкаш по-качествено едно дело, от това да закриеш институциите, в които то се води? И как да не си сред най-кресливите, след като това ти вади хляба.

Адвокати са и сред най-ревностните противници на прозрачността и откритостта на прокуратурата - тя трябва да мълчи, да не огласява доказателства пред обществото.

От телевизора трябва да се чува само техния глас - колко невинни и добри хора са подзащитните им. (Друга тема за друг разговор е, че вече 30 години съдебните закони у нас се пишат предимно от адвокати. И 30 години никой не пипа процесуални пречки за бързо правораздаване, облагодетелстващи именно тях).

Сега отново адвокати се нагърбват да правят съдебна реформа. Каква точно и дали закриването на спецправосъдието е част от нея, не казват. Решено е само реформата да е генерална, с промени в Конституцията.

За днешното реформаторско мнозинство в парламента закриването на специализираните прокуратури и съдилища и съдебната реформа очевидно са две различни цели. Защо иначе ще се прави реформа преди реформата? Само по себе си закриването не е промяна „на парче“ - свързана е със сериозни промени във функциите, организацията и работата на всички правозащитни и правоохранителни органи, в т. ч. на МВР, ДАНС и пр.

Очевидно закриването за определен кръг лица е толкова наложително, че  последиците нямат значение.

Кой ще организира, ръководи и координира действията по разследването на организираната престъпност в страната и по линия на международното правно сътрудничество (за което България е поела отговорност пред партньорите си в ЕС)?

Специализирани съдебни органи има в почти всички европейски държави. Работят в националните си граници, но и съвместно (едновременно на територията на различни държави) срещу международната организирана престъпност.

Действията им координира нарочен европейски орган за правно сътрудничество - Евроджъст. Около 1/6 от работата на Специализираната прокуратура през последните години е именно участие в съвместни международни екипи за разследване, изпълнение на Европейски заповеди за разследване, Европейски заповеди за арест, молби за правна помощ.

Коя институция ще поддържа оперативни контакти с Евроджъст, с националните съдебни и разследващи органи на страните от ЕС, със специализираните полицейски органи? Кой ще координира и ръководи работата по международните разследвания в страната.

Дали отново ще оставим да избуи местният феодализъм в по-малките градове и региони, където до създаването на срецправосъдието организирана престъпност „нямаше“, или поне не се виждаше под нечий местен чадър. Как да е иначе, като кметът, началникът на полицията, съдията и прокурорът бяха в една ловна дружинка.

Кой и как ще възпира изникването на нови престъпни групи от убийци, рекетьори, наркотрафиканти, данъчни, телефонни и финансови измамници? Ще оставим ли престъпното богатство на олигарсите, което им даде самочувствието, че могат да си купят властта и държавата (което се видя през последните години)?

Да ликвидираш работещи, полезни за държавата и признати зад граница институции - при това сега и веднага, без да си наясно какво следва от това и какво предлагаш - е като да разваляш новопостроена къща, за да освободиш място за гараж и палатка. Политически вандализъм, който може да се случи още утре. С дружно натискане на бутона за гласуване.

Ако така ще променяме модела и държавата, Бог да пази България! Честито на печелившите, на очакващите амнистия подсъдими и обвиняеми в спецсъда и прокуратурата, на бъдещите мастити далавераджии.

И последно - за бухалката

Да, специализираните прокуратури и съдилища са рестриктивни органи и са създадени да бъдат бухалка срещу тежката престъпност в страната и зад граница. И да, абсурдно е да бъдат използвани като политическа бухалка, така както и всеки друг съдебен орган.
Дали ликвидирането на специализираното правосъдие, не е битка за бухалката - но в други ръце? Скоро ще видим.