Струваше ли си присъединяването към ЕС? Този риторичен въпрос задава в пост във фейсбук президентът на Партията на европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев. Станишев бе премиер на България, когато на 1 януари 2007 г. страната ни се присъедини към Евросъюза. Десет години по-късно той се обръща към злорадстващите евроскептици с молба с ръка на сърцето да отговорят къде бихме били сега, ако не се бяхме присъединили към ЕС, как бихме се справили с бежанския натиск, с икономическите трудности.

Според президента на ПЕС България трябва да продължи усилията си да за присъединяване към Шенген. Станишев отбелязва и ролята на бъдещето председателство на ЕС за утвърждаване на авторитета на страната.


Ето целият пост на президента на ПЕС във фейсбук:


Приятели,
На 1 януари 2017 честваме 10 години от присъединяването на България към ЕС! Време на много надежди, очаквания, свобода. Време и на разочарования.

Много журналисти ме питат как виждам страната ни след тези 10 години, така ли съм се представял членството ни. Труден и едновременно лесен отговор.

На площада, на 1 януари 2007 г. посрещнах Новата година с много наши сънародници, изпълнен с ентусиазъм и надежда. Това беше кулминацията на работата на три правителства. Повече - беше национално усилие.

Казах си: всичко си струваше - безсънните нощи, тежките решения, компромисите! Страната ни получаваше мястото си в общност на ценности, демокрация и върховенство на закона. Това беше нашият ценностен избор.

Днес, 10 години по-късно, някои евроскептици злорадстват. Видите ли, присъединихме се към Съюз, който се разпада, раздира се от кризи, няма пилот в самолета. За нас нищо не се промени - все така сме най-бедни в Европа, все така сме без перспектива. Завинаги сме на дъното на таблиците и класациите.

Но нека си представим с ръка на сърцето къде щеше да е България сега, ако не бяхме членове на ЕС. Как щеше да се справим с бежанците? В каква позиция щеше да сме спрямо Турция? А еврофондовете? Ами факта, че Европа е във всяка българска къща - все някой работи или учи на Стария континент?

Затова отговорът е лесен: това беше правилният път пред страната ни. И днес, с поглед от европейската сцена, съм още по-убеден в далновидността на решението.
Но отговорът е и труден. Защото, ако сме честни пред себе си, ще трябва да признаем, че страната ни може много повече.

Като отстояване на националния интерес.

Като единна вътрешна позиция пред евроинституциите и другите държави-членки.

Като отстояване на достойнството ни и неприемането на членство "втора ръка". Аз лично смятам, че тряБва да се борим за присъединяването ни към Шенген. Да продължим кампанията и дори да я направим по-видима. Но затова са нужни действия от страна на българското правителство.

След 10 годишно пълноправно членство предстои председателството на България на Европейския съвет. 
Време на доказване. Време на идеи и нови надежди. Време на ново национално усилие.

И това е предизвикателството пред българските политици. Защото, ако в предстоящите избори заложат на кампания, която разделя, после трудно ще постигнат обединение. Ако разчитат на лов на гласове с популизъм и национализъм, след това трудно ще постигнат вяра в Европа.

Сега е време за избор. И в България, и в Европа!