Световните медии гърмят: Броени часове до срещата Тръмп-Путин, Европа тръпне в очакване

Die Presse: За какво ще говорят Доналд Тръмп и Владимир Путин в Хелзинки
Президентите на САЩ и Русия Доналд Тръмп и Владимир Путин ще проведат първата си среща на високо равнище. Тя ще се състои на изключително символично място: в Хелзинки, където през 1975 г. 35 държави, включително СССР, подписват Заключителния акт на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), който поставя основите на нови принципи на международното сътрудничество. Непредсказуемостта на Тръмп и неприемливата политика на Путин правят подобен резултат от срещата във финландската столица на практика невъзможен. Австрийският национален ежедневник Die Presse представя списък на темите, които съветниците на двамата лидери вероятно са подготвили за обсъждане.

Надпревара във въоръжаването
Както Тръмп, така и Путин използваха реторика за арсенала от ядрени оръжия, с които разполагат двете суперсили. По този начин отново на преден план излязоха опасенията за нова надпревара във въоръжаването. Тя би била опасна и твърде скъпа - както за Русия, така и за САЩ. Ако двамата президенти успеят да постигнат споразумение, което по някакъв начин държи проблема под контрол, то срещата би била победа и за двете страни. Напредъкът в борбата за удължаване на новия договор за разоръжаването, който изтича през 2021 г., ще бъде значителен успех. В петък лидерът на Вашингтон описа ядрените оръжия като "най-големия проблем в света". Той обаче не представи конкретни предложения по въпроса.

Санкции
Путин се стреми към избягване на американските санкции. През 2017 г. Конгресът бе категоричен: Тръмп може да наложи ограничения само с одобрението на американските законодатели. Държавният глава на САЩ обаче има правото да обяви известни облекчения на санкциите без одобрението на Конгреса. Вероятно е Тръмп да изпрати ясен сигнал, че американското правителство не планира разширяване на списъка с руски компании и физически лица, срещу които са наложени санкции. Това ще улесни международните инвестиции в Русия, от които правителството в Москва спешно се нуждае.

Сирия
Съюзникът на САЩ в лицето на Израел се опасява, че бойците, подкрепяни от Иран, ще останат по границата на страната след края на войната в Сирия. Тръмп би могъл да поиска от Путин да използва влиянието си, за да отслаби иранското присъствие в разкъсваната от граждански конфликти държава. За Путин обаче това би било опасно - по този начин Кремъл може да се лиши от съюзника си Техеран, а това означава, че руските войници ще бъдат принудени да поемат тежестта на борбата в Сирия.

Дипломация
През последната година бяха закрити дипломатически представителства и на двете страни, а техния персонал - експулсиран. Първо заради твърденията за предполагаемата руска намеса в президентските избори в САЩ през 2016 г., а по-късно и заради случая с предполагаемото отравяне във Великобритания на бившия руски офицер от Главното разузнавателно управление (ГРУ) Сергей Скрипал. В Хелзинки Тръмп и Путин биха могли да постигнат съгласие за повторно отваряне на закритите институции.

"Задният двор" на Русия
След присъединяването на Крим към Русия през 2014 г. НАТО рязко увеличи броя на ученията, провеждани на територията на Източна Европа, разгневявайки по този начин Москва. Ако лидерът на Белия дом се съгласи броят на маневрите да бъде намален, то това би било огромен успех за Путин. Източници от кръговете на Алианса вече разкриха, че са подготвени за катастрофален сценарий, в който Тръмп обявява замразяване на американското участие в ученията или оттегляне на военнослужещите на САЩ от балтийските острови.

Украйна
САЩ подкрепиха Украйна в конфликта с Русия със стотици милиони долари военна помощ. За лидера на Кремъл би било истински триумф, ако убеди събеседника си да преустанови отпускането на тази помощ за Киев. В замяна Путин може да направи отстъпки по отношение на разполагането на миротворци в Източна Украйна. Изключено е обаче да направи отстъпки по въпроса за Крим.

Предизборната кампания в САЩ
Тръмп съобщи по време на посещението си в Обединеното кралство, че ще говори с Путин за твърденията за намеса в президентската кампания на САЩ през 2016 г. Темата отново излезе на преден план, след като в петък американците повдигнаха обвинения срещу 12 членове на руското военно разузнаване. Те са уличени в конспирация с цел повлияване на предизборната кампания. Според обвинителните актове те са проникнали в компютърните мрежи на избирателната комисия на Демократическата партия и на кандидата за президент Хилъри Клинтън и са разпространили информация в интернет. Руската страна отрече каквото и да е влияние върху изборите.

FAZ: Срещата Тръмп-Путин: Вашингтон се нуждае от Москва срещу Пекин
Германците са толкова свикнали със свободата и просперитета, че техните стратегически инстинкти изчезнаха. Крайно време е Европа да се защитава сама, защото в Хелзинки държавният глава на САЩ Доналд Тръмп може да даде картбланш в Европа на руския президент Владимир Путин, за да го спечели като съюзник срещу Китай, коментира в статия за водещия германски национален ежедневник Die Frankfurter Allgemeine Zeitung Максимилиан Терхале, доцент по стратегически изследвания в Университета в Уинчестър и старши научен сътрудник в Кралския колеж в Лондон. В днешно време това би трябвало да се превърне в кредо на външната политика, но стратезите й заобикалят тази тема и в резултат губят доверието на гражданите.

Последното видео послание на канцлера на ФРГ от срещата на върха в Брюксел не беше много убедителна. Налице са пукнатини. Видни. Неизбежно новите енергийно-политически съзвездия на международната сцена подлагат на изпитание ядрото на убежденията на Меркел за външната политика. Първото основно предположение на Меркел, което бе ясно разпознато по време на Кримската криза, е, че великите сили не водят войни помежду си. Това би било твърде рисковано. Второто произтича от първото: когато военните заплахи ескалират, те трябва да преминат на ниво дискусия за икономиката - чрез санкции. Т.е. Берлин разчита на "промяна чрез икономическата тежест на Германия". Това е основата на външната политика на ФРГ, изградена на база предимството, което икономическите ресурси дават на страната. В Берлин действат, изхождайки от икономическата ориентация на външната политика, която е прагматично-ориентирана. Подходът на Меркел започва да показва ясни пукнатини. Стратегиите на великите сили отдавна са на различно ниво, гарантиращо им трансформиране на световната политика в техен интерес. По същество това означава, че основното предположение на Меркел за свят без войни не е правилно. Решаващият фактор сега е, че САЩ искат да отслабят Китай като световен политически и глобален икономически съперник за световно господство.

Според Вашингтон само по този начин ще може да бъде наложена американската концепция за ред, основан единствено на безспорната военна сила. Един поглед сякаш е достатъчен, за да стане ясно, че пътят на Китай става все по-сходен с този на Германския Райх преди Първата световна война. Но канцлерът на ФРГ вижда в запазването на свободната търговия най-доброто нещо. Тя разсъждава икономически, без да отчита другите, опасните военни измерения на възхода на Китай. Стратегията на Берлин - промяна чрез търговия - тук едва ли е разбираема. Но за да отслабят Китай, САЩ се нуждаят от Русия. Само тогава Пекин може да бъде изолиран в международен мащаб. Ето защо за Тръмп срещата с Путин е от изключителна важност. Тези неприятни тренировки на мисълта заварват Берлин до голяма степен пленен в мрежите на традиционните подходи. Те включват надеждата, че Джеймс Матис в крайна сметка ще остане основата на трансатлантическия лагер в американското правителство. Разбира се, Конгресът на САЩ вече доказа, че е надеждна преграда срещу уклона на Тръмп към Путин. Но антикитайските настроения в САЩ скоро ще достигнат до ниво, което ще позволи на Тръмп да продаде своята проруска позиция като стратегическа необходимост. Уязвимостта на нашата сигурност лъсна по най-грубия начин.

В крайна сметка ще даде ли Тръмп на Путин картбланш за Европа, за да го спечели срещу Китай? Това би била дългоочаквана награда за руския лидер. При това положение Берлин ще трябва задължително да остане в германско-френската ос, да търси контакт с Полша на изток, дори и по този начин да влезе в противоречие с Вашингтон. ФРГ трябва да работи за запазване на Обединеното кралство в рамките на Европейския съюз и да направи по-малките страни от Общността материално имунизирани срещу Китай и Русия и техния подход за "разделяй и владей". По отношение на Пекин, по-специално, Берлин най-накрая трябва да се откаже от всички химери и да погледне от гледната точка на реалната политика. Всичко останало е против нашите дългосрочни интереси и ценности.

Politico: "Духът на Хелзинки" се събужда, за да посрещне Доналд Тръмп и Владимир Путин

Време е Финландия да излезе от сянка: Доналд Тръмп и Владимир Путин идват в Хелзинки, пишат в европейската редакция на изданието Politico.

Финландската столица бе в дълга лятна ваканция от някогашната си роля на посредник на световни лидери. За разлика от предходните срещи, този път Хелзинки не е домакин на среща, свикана в името на гарантирането на стабилността в Европа. Сега финландската столица посреща двама мъже, двама президенти на две суперсили, които тласнаха Стария континент към размирици. "Финландците имат смесени чувства с оглед този факт", обяснява Ян Рийхелайнен, експерт по националната сигурност. "Ние изградихме образ като на страна от типа посредник и сме горди да бъдем домакини. Но са налице страхове за това какво точно Тръмп и Путин може да се договорят тук". От редакцията припомнят, че финландската столица е била домакин на множество срещи на високо равнище между САЩ и Русия.

През 1990 г. в Хелзинки се срещат Джордж Буш-старши и Михаил Горбачов, за да обсъдят инвазията на Ирак в Кувейт. През 1997 г. Бил Клинтън и Борис Елцин обсъждат там разширяването на НАТО и контрола върху оръжията. Но може би най-величественото дипломатическо постижение на града е срещата на високо равнище през 1975 г., на която се събират представители на СССР, САЩ и други страни в името на добросъвестния диалог. Насърчаването на разговорите между непримиримите противници - това всъщност е "духът на Хелзинки", който ще бъде събуден, за да посрещне държавните глави на САЩ и Русия.

The Daily Express: Джон Болтън сравни срещата между Доналд Тръмп и Владимир Путин с разговорите между Франклин Рузвелт и Йосиф Сталин

Джон Болтън, съветник по националната сигурност на американския президент Доналд Тръмп, сравни срещата на върха с руския президент Владимир Путин с разговорите между американския президент Франклин Рузвелт и съветския лидер Йосиф Сталин по време на Втората световна война, пише британският вестник The Daily Express.

Болтън заяви, че Франклин Рузвелт се е срещал със Сталин във време, когато „активността“ в Русия е била по-брутална, отколкото е в 21-ви век и хора, които критикуват президента, рискуват да имат кръгозора на „плодови мушици“. „Франклин Рузвелт се е срещал с Йосиф Сталин във време, когато активността в Русия е много по-лоша, отколкото е днес. Не извинявам днешното поведение, но не изглежда това да е притеснявало Франклин Рузвелт. И либералните Демократи също не са били притеснени по онова време, когато той се е срещал със Сталин. Нека да се опитаме да имаме малко историческа перспектива тук и да не се държим сякаш имаме кръгозора на плодови мушици“, заяви Болтън.

Запитан дали е редно Тръмп да се среща с Путин, когато имиджът му по отношение на свободата на медиите, е толкова лош, както и покрай обвиненията към руската държава за затворени и убити журналисти, съветникът по национална сигурност отговори: „Мога да ви кажа, когато се срещнах с президента Путин преди няколко седмици, за да се подготвим за срещата в Хелзинки, че той показа ясно, че руската държава не е замесена.“ Президентът Тръмп използва социалната мрежа „Туитър“ преди срещата в Хелзинки, критикувайки медиите и заявявайки, че никога няма да бъде задоволен от крайния резултат на разговорите си с лидера на Източната суперсила.

„Заминавам към Хелзинки, Финландия – очаквам срещата ми с президента Путин утре. За съжаление, независимо от това колко добре се справя на срещата, ако ми бъде даден великият град на Москва като възмездие за всичките грехове и злини, извършени от Русия… След години бих се върнал, за да критикувам, че това не е било достатъчно – и че е трябвало да получа Санкт-Петербург в добавка! Много от нашите медии всъщност са основният враг на хората и всичко, което Демократите знаят, е да се противопоставят и да възпрепятстват! Това е причината да има толкова омраза и раздор в нашата страна – но в един момент това ще се излекува!“, написа Тръмп в „Туитър“.