В седмицата на Рождество сме, а България се тресе от рождението на изкуствени и лабораторни политически проекти. Като изгладнели хиени, политически трупове и прохождащи такива, бленуват за властта, до която се надяват да се доберат след предсрочните парламентарни избори. 

Най-активни в жаждата си за власт се очертават проваленият лидер на ДСБ Радан Кънев и проваленият бивш министър на правосъдието Христо Иванов. И макар да ни убеждават, че са "заедно", двамата започнаха битка, типична именно за хиените, които при липсата на мърша, започват да се самоизяждат. Иванов за пореден път громи прокуратурата, докато сменя памперси посред нощ или се утешава с високо градусови напитки, Кънев планира поредната безплодна говорилня в навечерието на Бъдни вечер. Тежко й на България, ако политиците й са такива.

Поведението на проваления бивш правосъден министър, известен като Пинокио, а и единственият в историята пазител на Държавния печат, с четири различни свои подписа на документи в Министерство на правосъдието (през м. май 2015г. гръмна скандал със заповеди на Христо Иванов като министър, подписани по видимо различен начин), обаче изисква специално внимание. И не, не само защото сам се самоизобличава, а защото и освен, че лъже обществото с мантрите за "борба с корупцията", отдавна е преминал благоприличието, с което българите сме свикнали да ни удостояват поне когато искат нашите гласове.

Точно година след като позорно напусна правителството, Иванов вече не крие, че смисълът му на участие в изпълнителната власт е бил само и единствено - ликвидирането на прокуратурата. Пропуска да уточни, че отричаше това в продължение на година и половина, докато паразитираше във властта, но ползваше министерското кресло, за да залива с доноси пред Брюксел и Вашингтон българските институции или да урежда на високо платени позиции съучастниците си.

И когато дългоочакваният евродоклад за работата и управлението на българското държавно обвинение се оказа, че изобщо не отправя критики към прокуратурата, Пинокио изникна от тъмнината на нощта, за да напише поредните "гениални" мисли във фейсбука си. А след това, "нямащите" нищо общо с него - медии-бухалки на олигарсите да ги мултиплицират, за да си подсигурят недосегаемост. Прозрачно, делегитимиращо, а всъщност - диагноза.

За пореден път става ясно, че Пинокио всъщност вероятно страда от параноидна фиксация в поста - главен прокурор. Цинично е, че човек, който очевидно има нужда от психиатрична консултация, а и лечение, претендира да бъде "нов" политик. Цинично е, че се допуска на гърба на правораздавателните институции у нас, доносници и грантаджии, да градят политическите си проекти, финансирани и дирижирани от шепа олигарси, които дават всичко по силите си, българите да забравим националната си идентичност и традиции.
Хибридните атаки на Пинокио, Радан, олигарсите Прокопиев, Донев и т.н., на които ставаме свидетели ежечасно (вече и посред нощ), не са вече просто срещу поредните управляващи, срещу прокуратурата и нейния ръководител, който и да е той, а срещу всички нас. Опитът на Христо Иванов, с подкрепата на олигархията, за тотална подмяна на евродоклада за прокуратурата е драстичен пример какво всъщност се предлага на обществото от партии като ДСБ или "ДАЙ, България" - подмяна.

Цинизмът не спира дотук. Сутрешният призив за дарения, отправен от "ДАЙ, България", изглежда иновативен, не само, защото е призив за дарение-абонамент (а може би новата форма на рекет) - всеки месец да превеждаш пари по банкова сметка, показва, че лабораторните политици гледат на българите като на опитни мишлета, които хем ги лъжеш, но и си плащат за това.