Документалният филм „Белият кит“, беше пуснат по NTV в рубриката „Извънредна ситуация. Разследване“, и в нея отново оживя помръкналата фигура на Джордж Сорос, пише trud.bg

Брилянтният финансов спекулант придоби световна известност, когато стана лице на глобална атака срещу британския паунд, която осуетява първия опит за въвеждане на европейската валута Екю. Вторият опит му опит беше при сегашното евро и той почти успя след почти 7 години, но в значително орязана форма - без Англия, втората икономика на Западна Европа.

Първият му опит да срине европейска парична интеграция беше триумф не толкова на финансовите спекуланти, колкото на САЩ, която умишлено забави появата на нов конкурент и предварително посочи, че това ще валута от второ качество по отношение на долара. Така Сорос изигра ключова роля в този важен акт на глобалната конкуренция, ограничавайки самонадеяността на европейците и показвайки им тяхното място в сянката на САЩ.

В Русия той беше запомнен с активната си помощ за учените, които бяха хвърлени в абсолютна бедност от либералните реформатори, като професорите получаваха тогава по-малко от $20 на месец, а получиха от неговите структури повече от достойни пари ($500 долара, а понякога и повече), и често имаха възможността да напуснат агонизиращета страна в посока Запад, където оцениха техните способности и разработки.

В страната, пленена от либералите, много от тези специалисти биха били обречени на физическа или най-малкото на професионална смърт. Но много по-късно се разбра, че за Запада и неговия представител Сорос не става дума за спасяването на хора, а за организирането на износа на най-ценните идеи и умове от страната, а често и за вулгарен индустриален шпионаж.

От края на 1990-те години Сорос отново трансформира своята дейност и измести центъра на тежестта към създаването на обществени структури, насочени към унищожаването на държавите, които не отговарят на западните стандарти, и поставянето на власт в тях на подбрани марионетки, които да се съгласяват с всичко предварително. За това бяха създадени младежки структури, обучени бяха бойци, но най-важното беше, че бяха създадени интелектуални мрежи за преформатирането на съзнанието (както беше показано във филма, не само младите хора), много от които, за съжаление, продължават да функционират по един спокоен начин в днешна Русия.

Става очевидно, че Сорос изобщо не е „свободен“ пират, и в буквалния смисъл той е подкрепен от цялата организация на Демократическата партия на САЩ, Държавния департамент и специалните служби. Гореспоменатият документален филм показа обнародваната кореспонденцията, свалена от хакерите с Джеф Холщайн, служител и най-близък сътрудник на Сорос. Формално поста на Холщайн във фондацията на Сорос звучи като „старши политически съветник за Евразия“.

Но се оказва, че той редовно докладва на чиновниците от правителството на САЩ за движенията на своя шеф и за неговите грандиозни планове. Ето, например, писмо, адресирано до редица настоящи американски политици, включително и до Виктория Нуланд (сега заместник-ръководител на Държавния департамент) и Ерик Чиромело (аналитик от ЦРУ и бивш служител на Съвета за национална сигурност на САЩ, който е работил в Администрациите на Обама и Тръмп като офицер от кариерното разузнаване).

Г-н Холщайн докладва за срещата на своя шеф с Йоханес Хан, един от еврокомисарите: „Искам да ви информирам, че г-н Сорос се срещна с Йохан Хан в Брюксел днес, и един от въпросите, който той повдигна беше за отложената либерализация на визовия режим за Грузия и впоследствие и за Украйна; той призова Хан да апелира към членовете на ЕС да ускорят този процес".

„Ще се радвам да обсъдим това по телефона, Джеф“, любезно отговаря на Холщайн Виктория Нуланд и изразява своята надежда, че „Джордж Сорос ще помогне“.

Как помага Сорос, вече много страни са наясно от собствения си печален опит, но именно изплувалата кореспонденция на Холщайн с официални лица от външната политика на САЩ до голяма степен помогна да се види очевидната намесата на Сорос във вътрешните работи на страните от бившия Съветски съюз. Най-пресният пример е победата на президентските избори в Молдова на Мая Санду, и за неин кръстник се смята Сорос, едва ли не буквално.
Между другото, не бива да се заблуждаваме от „преквалификацията“ на Сорос, когато той премина от икономическите атаки от 1990-те години, така да се каже към обществените. Самият той, без да стеснява, признава, че всичките му инвестиции в различните страни се възвръщат с печалба. И изобщо той преди всичко прави пари.

Всъщност за Сорос, на първо място, това е прекрасен бизнес и: след като направи състояние от конфискацията и комерсиализацията на интелектуалните постижения на други хора, това усети вкуса на кръв и започна да изкормя цели страни, организирайки мащабни финансови спекулации с помощта на свалянето на техните правителства. След като въведе своите структури в една държава, той организира в нея гражданска война или минимум държавен преврат, и довежда на власт огладнели компрадори или безсмислени политици, които са готови да служат на външните господари срещу своя народ.

Работата му за смяна на правителството нагледно обяснява новите реалности и в слабите страни с разрушена икономика просто ги няма парите, върху които да израсте независим политически слой, което принуждава местните политици да търсят външни господари, на които да се продадат. Сорос е почти идеален символ и представител на тези господари и той побеждава местните патриоти просто защото в техните страни (например Армения), вилнее икономическата разруха и няма никакви ресурси за да се противопостави външна агресия.

Демокрацията в тези страни се превръща в инструмент на колониалното управление, тъй като по своята същност тя дава власт на най-значителната сила на обществото, а такава в разрушените малки общества по правило се оказва външната сила.

Но това в Русия при него не се случи, и подобно на много минали завоеватели, при Сорос „нещо се обърка“ и неговият планът за разрушаване на страната с обичайния „цветен“ хаос, подобен на 2017 г., очевидно се провали и залогът върху редица значими фигури за Запада, като Ходорковски) се оказа пробит.

Разбира се, в това не малка роля изигра и мащаба на Русия, както и наличието на вътрешни ресурси за формиране и подкрепата на собствен елит, както и политическия разум и ефективността на руското ръководство.

Друго нещо обаче е не по-малко важно от промяната в историческите позиции на световния финансов капитал, към който принадлежи Сорос. След като се появи цифровия капитал (предимно капитал на социалните платформи, трансформиращи се в екосистеми) като средство за спасение в предстоящата глобална депресия, спекулантите по този начин си създадоха своя собствен гробар.

Спекулативният капитал, привидно завладял целия свят, сега се руши в своята празнота, бързо губейки своето значение и заедно с него, губят своята значимост и неговите ударни представители като Сорос.

Той все още е запазил своето влияние и все още може да причини колосални щети, и все още може да унищожи няколко държави, след като има достатъчно ресурси за това, но той вече принадлежи на миналото. И осъзнавайки това, той ще бъде отчаяно агресивен, и ще иска да влезе в историята като победител, а не като човек счупил си зъбите в Русия. И ние трябва да бъдем невероятно бдителни, активни и изобретателни, за да не станем неговата последна жертва.

И ще бъде двойно по-обидно, да станеш жертва на един труп.