Обявената операция по освобождаването на Мосул от ИД, която при подкрепата от американски спецназ по план трябваше да завърши за броени седмици, се задъха и спря. Обучената от американски инструктори иракска армия не се справи с поставените задачи и понася сериозни загуби. Затова от Пентагона изпращат елитни подразделения – части от 101-а въздушнодесантна дивизия и 1-а пехотна дивизии.
Състоянието на иракската армия няма нищо общо с армията по времето на Саддам Хюсеин, както по времето на войната с Иран (1980-1988), така и в двете операции на американската армия (1991 и 2003). Някогашната армия бе продукт на еволюция, запазила приемствеността от миналото особено в кадровия състав и постоянната системна подготовка.
 
Главните проблеми сега са в липсата на мотивацията, боен опит и на дисциплината. Опитните и мотивирани офицери от армията на Саддам отначало организираха терористични групи, после минаха през „Ал Кайда” и накрая създадоха групировката „Ислямска държава”.
 
Затова отбраната на Мосул в инженерно отношение е планирана и изградена много грамотно и с използване на целия възможен ресурс на ИД, наследен от превземането без бой на града през 2014 г.: бронирана техника, противотанкови средства, патрони, средства за свръзка. А тяхната мотивировка предполага да се бият до последно, защото за тези хора вече няма обратен път.
 
Очертава се второ издание на драмата в Могадишо през 1993 г., когато американският спецназ - 2-а и 75-а парашутнодесантни дивизии при поддръжката на огневи групи едва се измъкнаха от сомалийската столица Могадишу.
 
Гъстото застрояване на Мосул не позволява прочистване на града квартал след квартал, както например се прилага в сирийското Алепо. Тук бич са двете „С” – снайперистите и смъртниците с бронирани коли. На страната на терористите „играе” и техническият прогрес – използването на дронове.
 
В пълна сила се изявява слабият професионализъм и мотивация на иракската армия – според експерти това са по-скоро банди или в най-добрия случай сборни отряди, а не боеспособни съединения, с които да се провеждат сериозни бойни операции. Те не разчитат на себе си, а по-скоро на авиацията.
 
Затова експертите твърдят, че единствената сила, способна да сломи съпротивата в Мосул и да прочистят града, е американската армия. Американският спецназ е в района на провежданите бойни действия, но основните сили на американската армия изчакват.
 
Реда си очаква елитната 101-а въздушнодесантна дивизия, която притежава огромен боен опит и е способна да работи в сложни условия. Нейните бойци взеха участие във „Войната в залива”, участвали са в операция „Анаконда” в Афганистан. Дивизията има 2000 души личен състав и тежко въоръжение, включително артилерия и бойни вертолети.
 
В Ирак е прехвърлена и прославената във Втората световна война 82-а въздушнодесантна дивизия, чиито бойци преди изпращането за участие в операцията за Мосул преминали допълнителна подготовка за бой в градски условия. Съединението има не само подготвен личен състав, но и тежко въоръжение – танкове и самоходни оръдия.
 
Руски експерти са категорични, че не трябва да се очаква безкръвно сражение или бягство на терористите от Мосул дори при наличие на мощна американска групировка.
 
В същинския щурм на града може да бъде привлечена авиация – самолети и вертолети, на десантчиците от 101-а дивизия при поддръжката на спецназа ще бъдат главната ударна сила. Американското командване съсредоточава „ударен юмрук” в подстъпите на Мосул, но положителният изход не е гарантиран, защото американските войници ще се изправят лице в лице против бивши иракски военни, някои от които са участвали в две кампании. Те знаят методите и тактиката на американските военни и ще причинят максимални загуби на атакуващите. Само бъдещето ще покаже дали Мосул ще стане още по-кърваво сражение, отколкото предишните битки на американската армия в Ирак.
 
Екип на БЛИЦ (по материали в чуждия печат)