Украинците може да признават или не, но в този формат, в който тяхната държава съществуваше до 2014 г., вече няма да се върне, пише публицистът Сергей Белов в alternatio.org. Проблемът не е в Путин, а в самите украинци.
Не могат да се примирят двете части на разделената Украйна, както и няма да се украинизира руското население. Авторите на тази идея нямат ни ум, ни средства, ни време. Националистите могат да заплашват населението, но няма да го заставят да ги заобича. А това на свой ред още повече разделя страната.
 
През 1991 г. украинците получиха в свое владение огромен къс от съветската империя с многонационално население. Политиката на новата държава трябваше да отчита този факт.
 
Украинците обаче нямат държавническо чувство, те са национално малцинство с амбиции на ощетени хора и не са способни да отчитат интересите на другите народи, да ценят културното многообразие на страната поради липса на исторически опит при изграждане на държавата. Те видели каква трябва да бъде, но не знаят как да го изградят. Украйна граничи с Русия, която винаги се е грижила за всичко.
 
Разколът в Украйна е предопределен от три фактора: Първо, Западът поддържаше и провокираше антируските сили, за да не допусне попадането на Украйна в орбитата на Русия, с която е исторически, икономически и духовно свързана. Тя е елемент от пъзел, който никъде другаде не може да се нареди.
 
Второ, за разкола на Украйна работеше нейният елит, който използваше националните и цивилизационни противоречия в политическата борба.
 
Трето, украинството беше обречено да воюва с руската култура и език по силата на своята не конкурентоспособност. В равна борба украинската култура и език нямат шансове. Например в Беларус въпреки напъните тяхната култура и език не можаха да се развият до руското равнище, но Лукашенко спря да се занимава с празни работи и запази държавата.
 
В границите от 1991 г. Украйна можеше да съществува единствено като част от Русия.
 
Сега никаква окупация не заплашва Украйна. Дори ако всички украинци в един глас запеят „Союз нерушимый…” (химнът на СССР), нищо няма да се промени. Това освен че ще е скъпо и обременително за руския бюджет, може и сериозно да усложни отношенията на Русия със съюзните Беларус и Казахстан.
 
Само безумни националисти, крещящи до премаляване „Слава Украине! Героям слава!” и могат да считат, че Русия иска да възстанови Съветския съюз. Русия има ненаселени огромни територии, а вече милиони украинци се преселиха да живеят и работят там.
 
Москва не възнамерява да реши „националния въпрос” на Украйна, всячески да поддържа украинската култура и език, както беше в рамките на СССР. Москва не се кани да възражда украинската култура и икономика, защото е скъпо и глупаво. Русия ще въвлича в своята орбита държави със свой успех и процъфтяване.
 
Кремъл иска да постигне прекратяване на гражданската война и преустройване на украинската държава по такъв начин, че да не е източник на постоянно главоболие. Русия настойчиво ще подкрепя конфедерилизиране на Украйна, защото в този формат хуманитарните въпроси ще се решават в субектите на конфедерацията, а геополитическия избор ще определя икономиката.
 
След разпадането на Съветския съюз в Украйна възникна парадоксална ситуация, при която бюджетът се попълваше от рускоезичните индустриално развити източни региони, а останалите централни и западни части на страната определяха геополитическия избор и хуманитарната политика.
 
Конфедерацията може да отстрани това противоречие. Новорусия ще получи възможност да се развива в тясно финансово-икономическо взаимодействие с Русия. Историческата Малорусия може да стане аграрна свръхдържава и да отглежда рапица и слънчоглед. Западна Украйна, ако след всички катаклизми не е влязла в състава на Полша, може да стане доставчик на евтина работна сила за Западна Европа.
 
Украинците мечтаят в резултат от някаква реформа, западна помощ или поредна революция на тяхната земя да настъпи благоденствие. Обсъждането на това бълнуване няма смисъл.
 
Все по-очевидно е, че Украйна на никого не е нужна – нито на Русия, нито на Запада, нито на самите украинци. За да се разбере това, е достатъчно да се послуша какво говорят европейците. Нищо оптимистично там не се чува.
 
Украинските власти разглеждат русофобията като ликвидна стока, която винаги ще се търси. Европа разглежда Украйна като транзитна зона, през която може да се излезе на руския пазар. За Америка Украйна е територия, която ще стане непреодолимо препятствие за партньорските отношения на Европа и Русия.
 
Обаче, когато Русия излезе от играта, цялата схема се срина. „Стоката” се оказа гнила и никому ненужна. Сега на Русия й остава само да чака и да наблюдава как западните стратези ще решават украинските проблеми, обобщава alternatio.org.
 
Редакция БЛИЦ (с незначителни съкращения)