В понеделник в Анкара полицаят Мевлют Мерт Алтънташ застреля в гръб руския посланик в Турция Андрей Карлов. Този инцидент послужи като повод на БЛИЦ да предложи на читателите си подобни прецеденти в историята и как са завършвали на фона на Виенската конвенция за дипломатически отношения от 1961 г. Пропуснати са обезглавените дипломатически пратеници при своенравни и жестоки азиатски владетели.
В цивилизования свят винаги са съществували международно-правни обичаи за статута на посланиците. Не винаги обаче държавите са успявали да гарантират необходимата степен на сигурност, а понякога дори са създавали условия за нападение. За екстремистите и терористите чуждото посолство и посланикът са олицетворявали чуждата държава – тя не може да бъде нападната при несъпоставими сили, но може да бъде нападнат посланикът, удряйки косвено държавата. Или целта е подобно престъпление да послужи като провокация за разпалване на конфликт.
 
Избиване на мисията на Грибоедов в Техеран
 
През 1829 г. руският дипломат и известен поет Александър Грибоедов е изпратен като посланик в Техеран, за да осигури изпълнението на неотдавна сключения мирен договор и изплащане на контрибуции по него от Персия.
 
Многото недоволни от този договор в двора на персийския шах правела мисията на Гребоедов крайно опасна. Последната капка преляла с решението на дипломата да укрие две арменски християнки, потърсили убежище в руската мисия в Техеран.
 
На 30 януари 1929 г. тълпа от хиляди религиозни фанатици обкръжила посолството. Казаците от охраната и самият Грибоедов влезли в неравна схватка и били убити по жесток начин. Телата им били влачени по улиците на столицата. Всичко станали при бездействието на шаха.
 
За уреждане на избухналия скандал шахът бил принуден не само да накаже сурово подбудителите на касапницата, но и да поднесе в дар на император Николай І знаменития елмаз „Шах” – един от най-скъпоценните камъни в света, собственост на Русия и сега.
 
Убийството на граф Мирбах от есерите
 
След сключения от руските болшевики сепаративен мир с Германия и излизане на Русия от Първата световна война, в редовете на управляващата коалиция започнал разкол и левите есери открито се обявили против болшевиките заради условията на договора.
 
Ръководството на левите есери преминало към въоръжени прояви, окупирали държавни учреждения, арестували дори председателя на ВЧК Ф. Дзерджински.
 
Част от техния план включвал нападение над германското посолство, с цел провокиране и възобновяване на войната с Германия.
 
На 6 юли 1918 г. в Москва есерите Андреев и Яков Блюмкин отишли официално в посолството, където отначало застреляли, а после хвърлили и бомба по граф Вильгельм фон Мирбах-Харф, посланик на кайзер Вилхелм ІІ.
 
За убийството на посланика Блюмкин бил осъден от военен трибунал на разстрел, предаването от него на бившите приятели-есери и близкото познанство с Троцки му помогнало да бъде амнистиран. После именно за поддържане на връзки с Троцки е предаден от любовницата си Лиза Розенцвейг и през ноември 1929 г. е осъден на разстрел.
 
Убийството на Воровски в Лозана
 
На 10 май 1923 г. в швейцарската Лозана белогвардеецът Морис Конради, подтикван от мотиви за мъст заради репресирани от съветските власти роднини, застрелял пълномощния представител (посланик) на СССР в Италия Вацлав Воровски.
 
Швейцарските власти отказали да съдействат в разследването на инцидента, като се позовали, че не били длъжни да предоставят охрана на дипломата. На процеса Конради заявил: „Аз съм убеден, че с унищожаването на всеки болшевик човечеството върви напред по пътя на прогреса. Надявам се моят пример да го последват и други смелчаци.”
 
Независимо от редицата неопровержими улики и доказателства, съдебните заседатели в скоротечен съдебен процес оправдали Морис Конради, признавайки, че той „действал под натиска на обстоятелства, произтичащи от неговото минало”.
 
На 20 юни 1923 г. СССР издал декрет „За бойкот на Швейцария”, който денонсира дипломатическите и търговските отношения и забранил влизане в СССР на всички швейцарски граждани, не влизащи в работническата класа.
 
Убийството на Войков във Варшава
 
По сходни идеологически причини е убит и пълномощният представител на СССР в Полша през 1927 г. На 7 юни на гарата във Варшава белоемигрантът-поляк Борис Коверда разстрелял дипломата, като после обяснил, че „отмъстил за Русия, за милиони хора”.
 
Убийството предизвикало безпрецедентен гняв както на съветското правителство, така и на обикновените граждани. Полша категорично не искала да кара с укрепналия СССР. Съдът осъдил Коверда на доживотен затвор, но след 10 г. бил амнистиран.
 
Отвличане в Ливан
 
След приемане на Виенската конвенция посланиците получили редица официални гаранции за сигурност, но това не спряло престъпниците.
 
На 30 септември 1985 г. край посолството на СССР в Ливан мюсюлмански фундаменталисти отвлекли четирима съветски дипломати. Терористите поставили искане към Съветския съюз да престане да подкрепя сирийската армия, провеждаща военна операция по покана на официалното правителство на Ливан.
 
Един от похитените дипломати – Андрей Катков – е екзекутиран и операцията на сирийската армия била преустановена. Останалите заложници обаче не били освободени, което принудило съветските служби на крайни мерки. В резултат всички служители на посолството били освободени.
 
Превод и редакция: БЛИЦ